Решение № 37 от 14.01.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

П. КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ Н.

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Рени А., като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНЧХД № 4015 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

С присъда от 21.06.2018 г. на Софийският районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 15-ти състав, постановена по НЧХД № 17378/2017 г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав, подсъдимата В.К.А. е призната за невиновна в това, че в периода от 14.04.2017 г. в гр. София до неустановена дата през месец май 2017 г., при условията на продължавано престъпление – с две деяния, които поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е приписала на В.П.Н. престъпление по чл. 301 от НК, като клеветата е извършена по отношение на длъжностно лице при и по повод изпълнението на служебните му задължения – в качеството на В.П.Н. на младши инспектор в сектор “С - 4” при ОСПСОВОР – СДВР, както следва:

1.

На 14.04.2017 г., в гр. София, в разговор с оператор на Национална система 112, проведен в 11,27 часа, е приписала на В.П.Н. престъпление по чл. 301 от НК, като клеветата е извършена по отношение на длъжностно лице при и по повод изпълнението на служебните му задължения – в качеството на В.П.Н. на младши инспектор в сектор “С - 4” при ОСПСОВОР – СДВР.

2.

На 14.04.2017 г., в гр. София, в разговор с оператор на Национална система 112, проведен в 11,41 часа, е приписала на В.П.Н. престъпление по чл. 301 от НК, като клеветата е извършена по отношение на длъжностно лице при и по повод изпълнението на служебните му задължения – в качеството на В.П.Н. на младши инспектор в сектор “С - 4” при ОСПСОВОР – СДВР.

3.

На неустановена дата в периода от 14.04.2017 г. до края на месец май 2017 г., в гр. София, в писмено сведение, подадено в рамките на дисциплинарна проверка, извършена от СДВР, е приписала на В.П.Н. престъпление по чл. 301 от НК, като клеветата е извършена по отношение на длъжностно лице при и по повод изпълнението на служебните му задължения – в качеството на В.П.Н. на младши инспектор в сектор “С - 4” при ОСПСОВОР – СДВР, поради което и на основание чл.

304 от НПК, подс. А. е оправдана изцяло по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.

148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, вр. чл.

26, ал. 1 от НК.

Със същата присъда, подсъдимият И.М.А. е признат за невиновен в това, че на 05.05.2017 г., в гр. София, в писмено сведение, подадено в рамките на дисциплинарна проверка, извършена от СДВР, е приписал на В.П.Н. престъпление по чл. 301 от НК, като клеветата е извършена по отношение на длъжностно лице при и по повод изпълнението на служебните му задължения – в качеството на В.П.Н. на младши инспектор в сектор “С - 4” при ОСПСОВОР – СДВР, поради което и на основание чл.

304 от НПК, подс. А. е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.

148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

С присъдата е отхвърлен предявения от В.П.Н. граждански иск, предявен солидарно срещу подсъдимите В.К.А. и И.М.А., за присъждане на обезщетение за причинените от престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, предмет на повдигнатите обвинения, неимуществени вреди в размер на 6000 (шест хиляди) лева, ведно със законната лихва от извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.

С присъдата и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, частният тъжител В.П.Н. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 234,60 лева (двеста тридесет и четири лева и шестдесет стотинки), за изготвена по делото експертиза, които да бъдат заплатени в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт и по сметка на ВСС.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба с допълнение от адв. В.С. – от АК – Перник, в качеството му на пълномощник на частния тъжител В.П.Н.. С така депозираната въззивна жалба се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че същата почива изцяло на предположения. Отправя се искане за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

В допълнението към депозираната въззивна жалба се пресъздава установената по делото фактическа обстановка, въз основа на което се заключава, че престъплението, извършено от подсъдимите, е безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна. Развиват се доводи, че подсъдимите безспорно са съзнавали, че В.Н. не е извършил приписаното му деяние, като от контекста на подадения сигнал на тел. 112, в който се съдържа набедяването, както и в двете сведения, подадени от подсъдимите, може да се направи извод, че са го набедили във вземането на подкуп именно с цел да превенират по-нататъшни проверки спрямо тях. Сочи се, че подсъдимите са съзнавали, че това набедяване ще има отрицателен ефект по отношение на Н., като най-малкото ще бъде образувана дисциплинарна проверка.

Развиват се доводи, че първият съд е направил превратно тълкуване на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, въз основа на което неправилно е приел, че не е доказано, че тъкмо подс.

А. е разговаряла с оператор от Националната система на тел. 112. Сочи се, че по делото е установено, че още с подаване на сигнала, лицето е било идентифицирано като В.А. и това обстоятелство се потвърждава от изнесеното в саморъчно написаните обяснения от подсъдимата в хода на образуваната дисциплинарна проверка. Изтъква се, че изводите на съда, че не е доказано подсъдимата да е визирала конкретни полицейски служители, е в противоречие със събраните писмени доказателствени средства и в частност с установеното, че в сигнала си до СДВР подсъдимата е посочила регистрационния номер на служебния полицейски автомобил, чрез който тъжителят е бил индивидуализиран и го е описала по външни белези. Твърди се, че по сходен начин следва да се подходи и към събраните доказателства срещу подс. А..

Моли се за отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и постановяване на друга, осъдителна, с която подс. В.А. и И.А. да бъдат признати за виновни по повдигнатото им с тъжбата обвинение, както и за уважаване на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя срещу подсъдимите. Излагат се подробни съображения за причинените в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди на тъжителя, изразяващи се в емоционален стрес и психически дискомфорт.

В съдебно заседание тъжителят В.П.Н., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по постъпилата въззивна жалба и по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Повереникът на тъжителя Н. – адв.

С., поддържа подадената въззивна жалба по съображенията, изложени в нея и моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, като неправилна, незаконосъобразна и необоснована, и вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им частно обвинение, като им бъде наложено максималното, предвидено в закона наказание – „Глоба“ в размер от по 15 000 лева, както и „Обществено порицание“. Намира предявения от тъжителя и приет за съвместно разглеждане с наказателното производство граждански иск за безспорно доказан по основание и размер, поради което предлага същият да бъде уважен. Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски от тъжителя.

Защитата на подсъдимата В.К.А. – адв. П.Й. – от САК, пледира присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Посочва, че по делото не са събрани категорични доказателства за това, че подкуп не е бил даден, респ. взет, тъй като сигналът е подаден няколко дни, след като се твърди, че е даден подкупът и не е била извършена своевременно проверка, дали у длъжностното лице се намират сумите, твърдени, че са дадени като подкуп. Релевира доводи, че по делото не е установено при проведения разговор на телефон 112 подсъдимата да е индивидуализирала лицето, за което се отнася сигналът.

Изтъква, че съгласно трайната практика на ВКС, право да подадат жалба имат всички лица, а не само тези, чиято жалба е основателна, и това само по себе си изключва отговорността на подсъдимата за клевета. Посочва, че по делото е останала недоказана причинно – следствената връзка между процесното деяние и последиците за психиката на тъжителя, тъй като по същото време той е имал и семейни проблеми.

Защитата на подс. И.М.А. – адв. П.Б.

– от САК, се солидаризира със становището на защитата на подс.

А.. Намира депозираната въззивна жалба за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимата

В.К.А. не взема отношение по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на депозираната въззивна жалба. В последната си дума заявява, че предоставя на съда.

Подсъдимият

И.М.А. не взема отношение по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на депозираната въззивна жалба. В последната си дума заявява, че предоставя на съда.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.

313 НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни, писмени и веществени доказателствени средства, показанията на св. Ц.Г.В., депозирани в о.с.з. на 22.05.2018 г.; показанията на св. Н.Г.В., И. М.З.и Е.И.Й., снети в о.с.з. на 21.06.2018 г.; писмо от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 – София № 123/30.03.2018 г., ведно с 1 брой оптичен носител (л. 46 от съд. п-во); писмо от СДВР рег. № 513000-16738/13.04.2018 г., ведно със заверени преписи от материали по образувана дисциплинарна проверка по докладна записка рег. № 812102-886/18.04.2017 г. (л. 48 – 85 от съд. п-во); материали по преписка с вх. № 513000-37587/23.08.2017 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 34490/2017 г. по описа на СРП; резултат от полиграфско кардио – респираторно мониториране на целонощен сън по отношение на подс.

А., издадено от МЦ „Авицена“ (л. 92 – 93 от съд. п-во); писмо от НОИ по отношение на трудови правоотношения на подсъдимите лица (л. 117 и 118 – 119 от съд. п-во); справка за съдимост на подс. А. (л. 19 – 20 и л. 104

– 106 от съд. п-во); справка за съдимост на подс. А. (л. 22 и л. 108 от съд. п-во), както и заключението на назначената и изготвена съдебна компютърно – техническа експертиза, депозирана пред СРС на 13.06.2018 г. (л. 112 – 115 от съд. п-во) и разясненията на изготвилото я вещо лице в съдебно заседание.

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, съдът е кредитирал изцяло събраните гласни и писмени доказателствени средства, като е приел, че същите са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в производството. Съдът не е дал вяра единствено на показанията на св. Е.Й.в частта им, в която същият е посочил, че полицейските служители са спрели управлявания от И.А. автомобил по време на движение, като е преценил, че показанията му се оборват от тези на св. В.. Останалите, събрани по делото, писмени доказателствени средства и заключението на назначената и приета съдебна компютърно – техническа експертиза (СКТЕ), първият съд е кредитирал изцяло.

Пред настоящата инстанция са изискани и приети, в качеството им на писмени доказателствени средства, актуална справка за съдимост по отношение на подс. А., № 696/31.10.2018 г., издадена от РС – Айтос и актуална справка за съдимост по отношение на подс. А., № 4921/31.10.2018 г., издадена от РС – Пловдив, които настоящата инстанция изцяло кредитира, като прецени, че са относими към предмета на доказване по делото и са изготвени по установения ред и форма от компетентни длъжностни лица.