Решение № 847 от 30.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 847 гр. Варна, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20223100500969 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Г. Ч., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.”********”, бл.916А, вх.А, ет.2, ап.6, против Решение №260072/07.02.2022г. постановено по гр.д.№13878/2020г. на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от ”Интейк” ЕООД, с ЕИК 203211061, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Георги Живков” №22-партер /вътрешен двор/, представлявано от Р.К.М., против жалбоподателката и ”Глас Голд Груп Еу” ЕООД, с ЕИК 202585622, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Струга” №31, представлявано от Ц.Т.К., иск с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане на установено, че ищецът е титуляр на вземане в размер на 599.27лв., представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия по издадена от

”Енерго-Про

Продажби”

АД фактура

№0077912893/26.11.2010г., което вземане е прехвърлено от ”КНМ Груп” ЕООД на ”Интейк” ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г. и за което в полза на ”КНМ Груп” ЕООД е издаден Изпълнителен лист от 17.12.2018г. по гр.д.№9982/2014г. по описа на Районен съд Варна.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е недопустимо неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като в районният съд не е съобразил, че ответницата е отправила твърдение за отрицателен юридически факт, а именно че не е носител на спорното вземане на основание, възникнало преди депозиране на ИМ в съда, поради което исковата претенция е недопустима. Поддържа се още, че 1 жалбоподателката не следва да е пасивно легитимирана страна в съдебен процес за вземане, за което не твърди, че притежава. Сочи се, че ответницата няма процесуална възможност да признае исковата претенция на ищеца, защото не знае как са се развили отношенията му, както с неговия праводател, така и с новия носител на спорното вземане. Сочи се, че ответницата е подала молба за прекратяване на процесното изпълнително дело на основание чл.433, ал.1 от ГПК, която има пряк суспензивен ефект, без да е необходимо постановление на ЧСИ, което има само удостоверителен характер, защото прекратяването настъпва “ех lege“ с приемане на молбата по изпълнителното дело. Твърди се, че жалбоподателката е добросъвестен приобретател на спорното вземане, което е придобила въз основа на възмездна сделка, като се е доверила на легитимиращия ефект на СПН на съдебно решение, с което спорното право е признато в полза на праводателят й. Развити са съображения за действието на СПН, в това число и относно гражданския оборот и за качеството на изпълнителният лист, като процесуална ценна книга. На следващо място се поддържа, че твърденията на ищеца за договорно неизпълнение, трябва да намерят разрешение в отношенията му с лицата, с които той има облигационна връзка, в каквато той не се намира с ответницата. Твърди се, че не е възможно да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор, защото така съдът би санирал един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е в колизия с договорната автономия при сключване на договори и тяхното действие /чл.8 и сл. от ЗЗД/. Развити са подобни съображения за последиците и възможностите на страните при неизпълнение, съответно прекратяване/разваляне на договор, като е посочена относима съдебна практика. На последно място се поддържа, че искът е неоснователен, като се оспорват мотивите на първоинстанционният съд за достоверност по отношение на ответниците на датата на ангажираните от ищецът частни документи-договор за цесия и уведомление за него. Твърди се, че уведомлението не е елемент от фактическия състав на цесионният договор, който се смята за сключен от момента на постигане на съгласие между страните. Поддържа се, че договорът, от който ищецът черпи права, е развален едностранно от “КНМ Груп“ ЕООД, поради неизпълнение на т.6 от договора за цесия между него и ищеца. Моли се за обезсилване на първоинстанционното решение, като недопустимо или за неговата отмяна и отхвърляне на иска, като неоснователен, ведно с присъждане на направените съдебноделоводните разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемият, е депозиран отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като предявеният иск е допустим-предявен при наличието на всички положителни и отсъствието на всички отрицателни процесуални предпоставки, като са развити подробни съображения. Оспорват се доводите на въззивницата за недопустимост на иска, като се сочи, че е жалбоподателката е заявила претенция да е титуляр на процесното вземане, като е образувала изпълнително дело. Развити са подробни съображения за наличието на правен интерес от търсената от ищеца защита, както и за недобросъвестност на ответницата, в това число че същата е отказала сключването на спогодба и е подала молба за прекратяване на изпълнителното 2 дело, след постановяване на решението на РС Варна. На следващо място се оспорват доводите на жалбоподателката за неоснователност на иска, поради разваляне на договора за цесия, от който ищецът черпи права и поради недостоверност на датата на частните документи, които го легитимират като титуляр на вземането, като са развити насрещни такива. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивницата М. Г. Ч. чрез пълномощникът си, поддържа жалбата и оспорва отговора на същата. Сочи, че понастоящем носител на спорното вземане е трето за спора лице, на което тя е прехвърлила същото с Договор за цесия от 15.10.2020г., като понастоящем това лице е подало молба до съдебния изпълнител за конституирането му като взискател. В тази връзка доразвива поддържаното с жалбата становище за недопустимост на претенцията. С писмени бележки, се доразвиват доводите за недопустимост, незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение.

Третото лице помагач на страната на въззивницата-”Пи Маркет” ЕООД, не изпраща представител.

Третото лице помагач на страната на въззивницата-”КНМ Груп” ЕООД, чрез органният си представител, поддържа становището изложено в жалбата и оспорва отговора на същата.

Необжалвалият другар на въззивницата-“Глас Голд Груп Еу“ ЕООД не изпраща представител.

Въззиваемият, чрез пълномощникът си, оспорва жалбата и поддържа отговорът си.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците М. Г. Ч. и ”Глас Голд Груп Еу” ЕООД, че ищеца ”Интейк” ЕООД е носител на вземане, в размер на 599.27лв., представляваща платена без основание стойност на “Енерго-Про Продажби” АД коригирана потребена електрическа енергия по издадена фактура №0077912893/26.11.2010г., което вземане е придобито по силата на Договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между “КНМ Груп” ЕООД и “Интейк” ЕООД, за което в полза на “КНМ Груп” ЕООД е издаден Изпълнителен лист от 17.12.2018г. по гр.д.№9982/2014г. по описа на Районен съд Варна.

В исковата молба се твърди, че с влязло решение по гр.д.№9982/2014г. на РС Варна, ”Енерго-Про Продажби” АД е осъдено да заплати на ищецът ”КНМ Груп” ЕООД сумата от 599.27лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел.енергия по фактура №0077912893/26.11.2010г., като на 17.12.2018г. в полза на ищецът е издаден изпълнителен лист. Твърди се, че в хода на цитираното съдебно производството, с Договор за цесия от 23.10.2014г., ”КНМ Груп” ЕООД е прехвърлило на ”Интейк” ЕООД процесното вземане, за което длъжникът ”Енерго-Про Продажби” АД, е уведомен на 26.10.2014г. Сочи се, че на 23.12.2014г. между ”КНМ Груп” ЕООД и ”Интейк” ЕООД е била 3 подписана Спогодба-Анекс към договора за продажба на вземания от 23.10.2014г., съгласно чл.12, ал.1 от която цедента се е задължил да предаде на цесионера в 14 дневен срок полученият изпълнителен лист, което задължение не е изпълнено до настоящият момент.

Сочи се, че ищецът узнал, че процесният изп.лист е предаден на ответницата М.Ч., която е образувало изп.производство срещу ”Енерго-Про Продажби” АД. След справка по изп.дело се установило, че процесното вземане е било прехвърлено на ”Пи Маркет” ЕООД, което го е продало на ответницата с Договор за цесия от 24.09.2020г. Поддържа се, че доколкото прехвърлянето на вземане, с договор за цесия има действие за длъжника и третите лица от момента на уведомяване на длъжника, то носител на процесното вземане, се явява ищецът, с оглед факта, че уведомлението за цесията, с която той е придобил вземането е достигнало, преди това за цедирането му в полза на ”Пи Маркет” ЕООД, съответно ответницата. Твърди се, че действията на ”КНМ Груп” ЕООД, “Пи Маркет“ ЕООД и М.Ч., са цел да увредят законните права и интереси на “Интейк“ ЕООД като единствен титуляр на процесното вземане. Сочи се, че действията на ”КНМ Груп” ЕООД и ”Пи Маркет” ЕООД, са в колизия с уговорките, предвидени в сключената между “КНМ Груп” ЕООД и “Интейк” ЕООД на 23.12.2014г. Спогодба-Анекс към договора за продажба на вземане от 23.10.2014г., съгласно които първото дружество декларира, че е изключителен собственик на процесното прехвърлено вземане към датата на сключване на договора за продажбата му и се задължава да не прехвърля това вземане на трето лице. Сочи се още, че с поведението си ответниците по недвусмислен начин оспорват качеството на ищеца, като носител на процесното вземане в размер на 599.27лв., поради което за последния е налице интерес от търсената в настоящото производство защита.

С подаденият от ответницата М.Ч. отговор на исковата молба, се поддържа становище за недопустимост на предявеният иск, а в условие на евентуалност за неоснователност. Изложени са съображения, че иска е недопустим, тъй като ответницата е добросъвестен приобритател на процесното вземане, съответно претенцията има за цел отричане на облигационната връзка, от която тя черпи права. Поддържа се, че въпросната претенция съставлява недопустима намеса в чужда облигационна връзка, както и че този начин на упражняване на потестативни права, чрез установителен иск, е недопустим. На следващо място са развити обстойни доводи за наличие на СПН по отношение на спорното вземане, за чиито титуляр с влязло в сила съдебно решение, е признато ”КНМ Груп” ЕООД, респективно че това обстоятелство не може да бъде преразглеждано в нов исков процес. На последно място, са изложени доводи за недопустимост на претенцията, поради липсата на правен интерес от иска, като е посочена относима съдебна практика. Развити са и доводи за неоснователност на иска, като се поддържа се, че на 21.10.2014г. ”Пи Маркет” ЕООД и ”КНМ Груп” ЕООД, са сключили договор за цесия и считано от тази дата второто дружество не е носител на процесното вземане. Поддържа се още, че уведомяването за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което момента на уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне с договора от 21.10.2014г., е правно ирелевантен.

4

От ответникът ”Глас Голд Груп Еу” ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимиране страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.