Решение № 90 от 09.08.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Силистра, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова в присъствието на прокурора Г. В. Й. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243400600189 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №9 от 26.04.2024г. постановена по НОХД №301/2023г., Тутракански районен съд е признал подсъдимия Е. С. Й. за виновен в това, че на 06.08.2023г. на кръстовището, образувано от ул.“Захари Стоянов“ и ул.“Димитър Полянов“ в гр.Тутракан, обл.Силистра при управление на МПСл.а. „БМВ“ с рег.№ СС1699АХ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като преднамерено управлявал автомобила със скорост и по начин, които довели до нарушаване на устойчивостта му върху пътното платно и посоката на движение, създавайки условия за настъпване на ПТП, поради което и на осн.чл.325, ал.3, вр.с ал.1 от НК, вр.с чл.54, чл.37, ал.1, т.1а и т.7 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години и осем месеца.

На осн.чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години.

На осн.чл.67, ал.3 НК е осъдил подс.Й. през първата една година на изпитателния срок да търпи пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК.

Съдът е потвърдил взетата по отношение на подс.Й. мярка за 1 неотклонение „Подписка“.

Недоволен от постановената присъда е останал подс.Е. С. Й., който я обжалва чрез адв.Русчева, като счита, че изводите които е направил първоинстанционния съд не почиват на събраните по делото доказателства.

Жалбоподателя намира присъдата за неправилна, незаконосъобразна, а наложеното наказание явно несправедливо. Предвид на това жалбоподателя иска от въззивната инстанция да отмени присъдата на ТРС и постанови нова, с която да го признае за невинен и алтернативно да измени присъдата, като отмени наказанието лишаване от свобода, намали срока на наказанието пробация и лишаването от право да управлява МПС.

Постъпила е жалба и от адв.И. и адв.В., защитници на подс.Е. С. Й. срещу същата присъда, които също считат, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива, поради което искат от въззивната инстанция да я отмени и постанови нова, с която да признае подсъдимия за невинен.

Редовно призован подс.Й. се явява в съдебно заседание лично и с адв.Антонов, преупълномощен от адв.Р. и с адв.В.. Защитниците потвърждават, че поддържат подадените жалби. Адв.А. изтъква, че първоинстанционния съд е пропуснал да обсъди субективното отношение на подсъдимия към деянието и не е обяснил какви точно непристойни действия е извършил. Според адв.Антонов при налагане на наказанията съдът е подходил много строго.

Адв.В. смята, че първоинстанционния съд е приел единствено обвиняващите доказателства и е пренебрегнал събраните положителни доказателства за подсъдимия. Според адв.В. е извършено случайно поднасяне на автомобила и не е имало умисъл от страна на подсъдимия за което говори о поведението на подсъдимия, който е спрял и се е извинил на хората които са били на улицата.

Подс.Й. заявява, че се придържа към казаното от защитата му и изразява съжаление. В правото му на последна дума иска от съда да бъде оправдан.

Представителя на ОП-Силистра счита, че присъдата е правилна и законосъобразна. Според прокурора първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, като се е съобразил със всички събрани по делото доказателства, които детайлно е анализирал, а наложеното наказание е справедливо. Поради това прокурорът иска от въззивната инстанция да потвърди присъдата.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите изнесени в жалбите и протеста, становището на страните и събраните по делото доказателства констатира следното:

От фактическа страна е установено, че на 06.08.2023г. около 10:00часа, подс.Й. е управлявал л.а. „БМВ“ с рег. № СС1699АХ в гр.Тутракан по ул.“Захари Стоянов“ към кръстовището с ул.“Димитър Полянов“. С него в автомобила се возил и св.В., който живеел на ул.“Димитър Полянов“ №1. На тази улица до една от къщите е имало пейка, на която са седели живущи в 2 квартала, включително е имало и деца, които са играели. От посоченото кръстовище разстоянието до пейката е 55 метра. Подсъдимия решил да демонстрира водаческите си умения, като по този начин да впечатли присъстващите. Още преди да наближи кръстовището подсъдимия подал газ, като скоростта и звукът на автомобила се увеличили, предвид липсващото му гърне. Навлязъл с ляв завой по ул.“Димитър Полянов“ и подал още газ, при което автомобилът загубил устойчивост и задната му част поднесла надясно.

Автомобилът за малко не удря намиращите се вдясно ел.стълбове, а след това преминава в лявата лента за движение, кача се на тротоара и там отново с късмет е избягнат удар с друг ел.стълб. Това е извършено придружено с много шум, поради което намиращите се наблизо присъстващи са изпитали чувство на страх за живота и здравето си и тези на техните деца. Видял реакцията на хората, подсъдимия спрял автомобила до тях и поднесъл някакви извинения.

Хората обаче се обадили в полицията и не след дълго подсъдимия е издирен от служители на полицията. Пред полицейския екип подс.Й. изразил възражения, че нарушението не е констатирано на место и това може да е извършено от друго лице със същия като неговия автомобил. За деянието му е бил съставен АУАН, който подсъдимия отказал да подпише, което е удостоверено със двама свидетели. В акта той не е изложил и възражения с какво точно не е съгласен.

След този случай подсъдимия е поставил необходимото гърне на автомобила си.

Установената фактическа обстановка почива на събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Това е дало възможност на първоинстанционния съд да установи всички факти и обстоятелства, свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия, които от своя страна имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност.

В жалбите на подсъдимия се излагат възражения, с които се оспорва обосноваността, законосъобразността и справедливостта на присъдата.

Според въззивната инстанция единствено възражението досежно справедливостта на наложеното наказание има основание в известни граници.

Оплакването за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата не намира подкрепа в доказателствената съвкупност, и в този смисъл правилно първоинстанционния съд е приел, че безспорно е установено авторството на деянието. На базата на правилно установените релевантни за предмета на доказване факти, ТРС е приложил правилно материалния закон, стигайки до законосъобразния и логичен извод, че от обективна и субективна страна подс.Й. е осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.3, вр.с ал.1 ат НК. Изложени са верни и споделими разсъждения за съставомерните елементи на конкретното престъпление, които се споделят напълно от настоящата инстанция.

Въззивната инстанция споделя аргументите на първоинстканционния съд, който при изясняване съставомерността на деянието се е доверил на показанията на свидетелите Л., Д., Д., Р. и М., които са и преки очевидци.

Същите са възприели непосредствено поведението на подс.Й. като са изложили своите възприятия, както в досъдебното производство, така и по 3 време на съдебното следствие. В тези показания не се констатират съществени противоречия относно съставомерните факти, отнасящи се до елементите от обективната и субективната страна на престъплението по чл.325, ал.3, вр.с ал.1 НК. Констатираните различия по отношение на определени действия и събития в показанията на отделни свидетели при досъдебното производство, и в съдебното следствие, са преодолени от ТРС посредством процедурата по чл.281 НПК. В тази връзка първата инстанция е изпълнила възложените й задължения да посочи в мотивите на присъдата установените обстоятелства, релевантни за предявеното обвинение, въз основа на кои доказателствени материали са изведени и след задълбочен анализ и собствена оценка на съществуващите противоречия в събраните непосредствено пред него даказателства, да изложи какви са правните му съображения за взетото по вътрешно убеждение решение. Въззивния съд също счита, че показанията на цитираните свидетели са годни, последователни, логични и обективни, като позволяват въз основа на тях да бъдат формирани фактическите изводи по делото. В случая не е налице нито един обективен факт, който да постави под съмнение възприятията на свидетелите очевидци, а оттам и достоверността на техните показания. Освен това липсват някакви разумни и логични данни, за наличието на някаква предубеденост или заинтересованост у тези свидетели, провокиращи ги към даване на неверни показания. Дори е установено, че св.Ранкова е братовчед със св.В., пътувал в колата на подсъдимия. Техните сведения касаещи основния факт на доказване, съответства на тяхното индивидуално позициониране спрямо посоката и движението на автомобила, динамичността на обстановката, а същевременно и на стремежа им да запазят както своите здраве и живот, така и тези на намиращите се там деца.

Показанията на свидетелите съгласно разпоредбата на чл.117 НПК са доказателствено средство, и те именно по този начин удостоверяват определено действие, събитие или явление-чрез излагане на личното субективно възприятие на свидетеля.

В тази връзка е неудачен опита на адв.Антонов да омаловажи поведението на подсъдимия, чрез неуместни изразни средства наричайки очевидците „баби“, тъй като видно от съдебните протоколи, св.Лефтерова е на 54г., св.Денева на 45г., св.Димитрова на 31г., св.Ранкова на 29г. и св.Маринова на 57г., които в сравнение с видимата възраст на адв.Антонов категорично не биха могли да бъдат наречени „баби“.

Освен това контролния орган малко след извършване на деянието и издирване на подсъдимия, му е съставил АУАН, в съответствие с изискванията на чл.40, ал.1 ЗАНН, в присъствието на Й. и свидетелите на деянието му Д. Д. и Д. Д.. Подсъдимия отказал да подпише АУАН /удостоверено с подпис на свидетел/, като изтъкнал възраженията, че контролния орган не го спрял на самото място, и че това може да е извършено и от друг. В акта обаче не са изтъкнати възражения относно конкретното нарушение което му е вменено, а именно по чл.104б, т.2 от ЗДвП, като подробно е описан механизма на деянието. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, съставените актове имат доказателствена сила.

Не отговаря на истината възражението, че първоинстанционния съд не е 4 посочил конкретно кои са непристойните действия на подсъдимия обективиращи съставомерността на деянието. ТРС изрично е посочил, че от обективна страна подсъдимия на конкретното място и време преднамерено е управлявал процесния автомобил със скорост и по начин, които довели до нарушаване на устойчивостта му върху платното и посоката му на движение, създавайки условия за настъпване на ПТП, с което е извършил непристойни действия груба нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Тези действия са квалифицирани като такива защото са в противоречие с установената нравственост и морал, извършени са на място, където е имало други лица, включително и деца и по своя характер са противоправни, скандализирали са присъстващите на мястото на инцидента и затова следва да бъдат възприети като непристойни по смисъла на чл.325 НК.

Агресивното управление на МПС /свидетелите са чули форсиране на двигател далеч преди автомобила да навлезе по тяхната улица/, нарушаването на определени правила за движение по пътищата са действия, които са насочени към засягане на установените правила в обществото и реално ги засягат.

Престъплението е извършени при управление на МПС, поради което е налице и квалифициращото обстоятелство по ал.3 на чл.325 НК-демонстративно, целенасочено изпълнение на маневра свързана със загуба на сцепление и превъртане на колелата, излизане от праволинейното движение по път предназначен за обществено ползване в присъствието на множество хора.