Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 19.02.2019, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно гражданско дело 26/2019
Вид
Решение № 11
Подписан
19.02.2019
В сила
19.12.2019
Състав
ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, ТИХОМИР ПЕНКОВ ПЕТКОВ, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№

19.02. 2019 г. гр.Търговище,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение

На единадесети февруари 2019 година в открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН

СТОЙЧЕВ

ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

Секретар Анатолия

Атанасова,

При участието на прокурора

Васил Ангелов,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

Възз.гр.дело

№ 26, по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по жалба на В.Н.Н. ***, представлявана от адвокат М.К. от с.гр., против Решение № 263 от 08.06. 2018 година, постановено по гр.дело № 1692/17 по описа на РС Провадия, с което са били отхвърлени предявените от жалбоподателката обективно съединени искове срещу ОС Варна, за сумата от 100 лв. и срещу РС Варна, за сумата от 5001 лв. – неимуществени вреди, вследствие на разглеждане на в.гр.д. № 244/ 2015 г. и гр.д. 5152/ 2013 г. в неразумни срокове, на основание чл. 2б от ЗОДОВ. В жалбата се излагат съображения за необоснованост на решението, което е довело и до неговата незаконосъобразност.

Иска се неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Пред съда жалбоподателката не се яви и не изпрати представител. От нейния пълномощник постъпиха писмени бележки, че поддържа жалбата и има уважителна причина за неявяването си.

Въззиваемите са подали отговори срещу жалбата в законния срок.

ОС Варна счита решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Пред въззивния съд не се яви представител.

РС Варна също счита, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Евентуално се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител, ако то не е в минимален размер. Пред съда не се яви представител, но постъпиха писмени бележки.

Представителят на прокуратурата – прокурор Ангелов счита, че жалбата е неоснователна, а решението на РС Провадия е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като провери оплакванията по жалбата и съобрази доводите на страните счита, че решението е валидно и процесуално допустимо.

Действително по делото има допуснато процесуално нарушение, защото пред първата инстанция не е участвал прокурор. В настоящия процес обаче прокуратурата е контролираща страна. Същата участва пред въззивния съд, като бяха връчени всички материали по делото. Не е имало искания за събиране на доказателства. Прокурорът изрази мнение, че това процесуално нарушение не води до незаконосъобразност или недопустимост на акта.

Предвид на това, въззивният съд също счита, че решението е процесуално допустимо. Ролята на Прокуратурата и участието й в делата по ЗОДОВ цели да гарантира най-добрия интерес на обществото, с оглед упражняване на общите правомощия на Прокуратурата да следи за върховенството на закона.

Предвид на това, с участието пред въззивния съд, тези правомощия са упражнени и не се налага делото да се връща на РС за ново разглеждане. Такова оплакване в жалбата също липсва.

По същество решението е правилно и законосъобразно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд по отношение на установените факти и правните изводи. В допълнение втората инстанция посочва следното:

Претенцията касае заплащане на обезщетение, вследствие на претърпени от ищцата неимуществени вреди, поради нарушаване на правилото за разглеждане на делата й, водени пред РС и ОС Варна, в разумен срок.

По фактите.

Ищцата и св. Начев са подали искова молба във ВРС срещу ////на 10.04. 2013 г., с правно основание чл. 45, вр. чл. 50 и чл.51 от ЗЗД. По подадената искова молба е образувано гр.дело № 5152/ 2013 г.

С разпореждане от 13.04. 2013 г. исковата молба е оставена без движение за представяне на препис от нея и доказателствата за ответниците и довнасяне на държавна такса. С молба от

07.05. 2013 г. нередовностите са отстранени. Като е направено и искане на основание чл. 214 от ГПК за изменение на размера на иска - за сумата от

2000 лв.

С разпореждане от 09.05. 2015 г., съдът е указал на ищеца Н. да уточни по отношение на кой иск претендира изменение и срещу кого от ответниците.

Указанията са изпълнени на 20.05. 2013 г.

С Определение

№ 8892/06.06. 2013 г., съдът е изпратил исковата и уточнителната молба ведно с приложенията за отговор, който е депозиран на

08.07. 2013 г.

С определение от 03.09. 2013 г. делото е насрочено за

05.02. 2014 г., допуснати са по двама свидетели на страните, съдебно-техническа експертиза. Депозитът за нея е бил в размер на 200 лв., вносим поравно от страните.

Ищцата е уведомена за това на 17.09.

2013 г. На 03.10. 2013 г. постъпва молба от нея срокът за внасяне на депозита да бъде удължен и след като съдът е поискал уточнение с колко да се удължи, на 22-ри октомври тя е посочила – с 2 месеца. Това искане е уважено на 23.10. 2013 г.

На 18.12. 2013 г. ищците са внесли депозита за вещо лице. Такова е назначено и му е изпратена призовка.

На 08.01. 2014 г. постъпва молба от вещото лице, в която той посочва, че изпълнението на задачата изисква много специфични измервания, а той не разполага със съответната техника.

На

04.02.2014 г. ищците са поискали даване ход на делото и отлагането му за друга дата, предвид отсъствието на процесуалния им представител, неизготвяне на СТЕ и за събиране на гласни доказателства.

В съдебното заседание на 05.02. 2014 г. е докладвана молбата от вещото лице, депозирана на 08.01.2015 г., с която е заявило, че не може да изготви заключението по възложената му задача, тъй като измерването на шума се извършва от акредитирани лаборатории. В това заседание е изискано от РЗИ Варна, респективно от Лаборатория „Физически фактори“ да посочи компетентно лице. Делото е отложено за 23.04. 2014 г.

Заключението по

СТЕ е прието в с.з. на 23.04. 2014 г., когато са разпитани и двама свидетели на ответниците. Делото е отложено за 18.06. 2014 г. В това заседание не са се явили свидетелите на ищците.

На 18.06. 2014 г. са разпитани двама свидетели на ищците и по тяхно искане е допусната повторна СТЕ. Делото е отложено за 15.10. 2014 г.

В съдебното заседание, проведено на 15.10. 2014 г., с оглед изявлението на вещото лице, процесуалният представител на ищците е поискал извършване на измерване на нивото на шума и през зимния период, както и делото да се насрочи след м. януари, поради отсъствието на процесуалния представител на ищците.

В последното с.з. на 04.02. 2015 г. е прието заключението на вещото лице и е даден ход на устните състезания.

С Решение

№ 1302/17.03. 2015 г., съдът е отхвърлил предявените искове. Решението е връчено на ищците на 19.03. 2015 г.

Ищците са обжалвали решението с въззивна жалба, подадена на 31.03. 2015г.

С разпореждане на 02.04. 2015 г., жалбата е изпратена за отговор. Такъв е постъпил на 28.04. 2015 г., делото е резюлирано на 29.04. 2015 г. за изпращане на ВОС.

Там е образувано в.гр.д.№