Решение № 13052 от 18.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13052 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110124817 по описа за 2022 година

„....“ ООД е предявило обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. П. С. му дължи 700 лева – незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 000-КН-16755457 от 05.09.2017 г., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 282,33 лева – договорна лихва за периода 07.09.2017 г. - 05.09.2018 г. и 192,31 лева – лихва за забава за периода 06.09.2018 г.

– 21.05.2021 г.

Ищецът твърди, че с ответницата на 05.09.2017 г. сключили договор за потребителски кредит № 000-КН-16755457, по силата на който същият отпуснал паричен кредит в размер на 700 лева, който ответницата следвало да погасява на 12 равни месечни вноски с падежна дата на всяко 5–то число. Твърди, че процесният договор за кредит бил сключен след подаване от страна на ответницата на заявление за кредит, извършено онлайн, както и след запознаване и даване на съгласие с Общите условия на дружеството и със Стандартния европейски формуляр. След като попълнила всички необходими документи с личните си данни, ищецът провел телефонен разговор с кредитополучателката и изпратил по електронна поща Договор за потребителски кредит с погасителен план към него, СЕФ и Общите условия, които М. П. С. потвърдила, въвеждайки получения от кредитодателя цифров код в поле, визуализирано след натискане на предоставения линк. Ищецът сочи, че е изплатил на ответницата процесната сума по кредита чрез „Изипей“ АД, като към настоящия момент същата не е извършвала уговорените съгласно договора и погасителния план плащания. С оглед изложеното ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същата му дължи следните суми: 700 лева – незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 000-КН-16755457 от 05.09.2017 г., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 282,33 лева – договорна лихва за периода 07.09.2017 г. - 05.09.2018 г. и 192,31 лева – лихва за забава за периода 06.09.2018 г. – 21.05.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1063/04.06.2021 г. по ч. гр. д. № 29595/2021 г. на СРС, 82 състав.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата не депозира отговор на исковата молба.

Съдът, след като съобрази искането на ищеца и се запозна с представените по делото писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения: на ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За съдебното заседание ответникът е бил редовно призован, не е депозирал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, като не е изпратил представител в съдебното заседание. Отделно от това съдът приема, че предявения иск, с оглед липсата на възражения и събраните доказателства, се явяват вероятно основателен.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца, която е сторил разноски в размер на 50 лева - държавна такса в исковото и заповедното производства и 360 лева адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран на основание чл. 238 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....“ ООД, ЕИК 836034051, срещу М. П. С., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че М. П. С. дължи на „....“ ООД на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД 700 лева – незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 000-КН-16755457 от 05.09.2017 г., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 282,33 лева – договорна лихва за периода 07.09.2017 г. - 05.09.2018 г. и 192,31 лева – лихва за забава за периода 06.09.2018 г. – 21.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 04.06.2021 г. по ч. гр. д. № 29595/2021 г. на СРС, 82 състав.

ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН **********, да заплати на „....“ ООД, ЕИК 836034051, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в размер на 410 лева.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2