Решение № 1124 от 16.10.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1124

16.10.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

II състав

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100501936 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 44100/07.07.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от П.Ст. Я. Д. и Г. К. чрез адв.

Н.Б., срещу Решение № 2383 от 16.06.2020 г., постановено по гр.д. № 2284 по описа на РСВарна за 2020г., ГО, 12 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че М. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Басарович“, №/бл. 59, ап.

74, действаща чрез адв. Ц. Д., не дължи на въззивника сумата в размер на 1 327,15 лева /хиляда триста двадесет и седем лева и петнадесет стотинки/, представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 18.10.2017г. до 17.10.2018г., след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с абонатен № 1100293944 и клиентски № 010052181, за която е издадена фактура № 0285559847/01.10.2019г.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебноделоводни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа енергия, защото е налице 1 неправомерно вмешателство в системата на електромера, което я пренасочва към скрит регистър и по този начин не се визуализира и отчита. ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД сочи, че извършената корекция от дружеството не представлява санкция за потребителя, а цена на доставена и потребена енергия, съответно процесната сума се дължи от ищеца по делото като насрещна престация по договора за доставка на електроенергия. Сочи, че съгласно приетото по делото заключение на вещо лице, се установило, че е извършено софтуерно въздействие, вследствие на което са претарифирани регистрите на СТИ. Предвид това, са били налице предпоставките, описани в чл. 50 от ПИКЕЕ, за допълнително начисляване на електроенергия.

Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда, че са нарушени разпоредбите на чл. 10 от ПИКЕЕ, тъй като процесният електромер отчита по две тарифи – дневна и нощна, като на абоната е предоставена възможност за контрол на показанията и по двете тарифи. Твърди, че показанията от регистър 1.8.3. е нямало как да бъдат визуализирани на дисплея на електромера и съответно видими за абоната, тъй като за процесния обект на потребление се отчитат само две тарифи – 1.8.1. и 1.8.2., като намира това за аргумент, че този тип вмешателство има за цел част от консумираната енергия да се отклонява в регистър, който не се визуализира.

Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно, мотивирано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли се за оставянето и́ без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Въззиваемият сочи, че липсва правно основание за прилагане на корекционната процедура, доколкото липсва действаща нормативно уредба, регламентираща правото на оператора да извършва едностранни корекции, както и да фактурира допълнително начислените количества енергия на основание чл. 50 и 51 от ПИККЕ, тъй като по делото не са се установили предпоставките, даващи право на дружеството едностранно да коригира сметките на потребителя. Твърди, че задължението на купувача по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД възниква едва след като е получил вещта на уговореното място, но тъй като по делото е останало недоказано дали процесните 7003 кВтч. са доставени на адреса за периода от 18.10.2017г. до 18.10.2018г., то не е възникнало и задължение за заплащането им. Намира за незаконосъобразно да се отчита потребена електроенергия в скрит регистър, тъй като потребителят няма как да бъде информиран за консумираната от него електроенергия и за цената, която дължи за нея. Развива подробни доводи за това, че такъв тип отчитане на потребена енергия и едностранното коригиране на сметки е в противоречие с европейското законодателство, което гарантира защита на правата на потребителите.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв.

2

Милослава Лечева поддържа въззивната жалба и моли за уважаванена същата и присъждане на сторените разноски в хода на производството.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява, но чрез адвокат Диловски моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. В допълнение към депозирания отговор на въззивната жалба сочи, че по делото са налице доказателства, че М.Т. още през 2012г. е продала процесния обект и от тогава е спряла да бъде ползвател на електроенергия в същия. Моли за присъждане на сторените разноски в производството.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на предявен от М. Т. Т. срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 327.15 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с абонатен № 1100293944 и клиентски №010052181, за която е издадена фактура № 0285559847/01.10.2019 г. Ищцата твърди, че е продала процесният имот през 2012 г., като от този момент е спряла да бъде фактически ползвател на ел.енергия, като за целта е било уведомено ответното дружество.

Поради тази причина счита, че начислената за процесния период от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. ел.енергия не се дължи от нея.

Заявява, че след извършена техническа проверка в обекта била извършена корекция на сметката му за електроенергия за периода от 18.10.2017 г. – 17.10.2018 г., като била начислена сума в размер на 1 327.15 лева, за която ответното дружество е издало фактура от 01.10.2019 г.

Счита, че не дължи тази сума, тъй като служебно начислената ел. енергия не била реално потребена от нея. Навеждат се твърдения за незаконосъобразност на проведената корекционна процедура, поради липса на изискуемите реквизити в изготвения констативен протокол процедура по съставян, вкл. липса на приложими ПИКЕЕ към момента на извършване на проверката. Оспорват се констатациите в протокола за проверка.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът - „Енерго-Про Продажби“ АД, депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договорно правоотношение по повод продажбата на електроенергия. Поддържа, че процесната сума представлява стойност на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че при извършената от служители на „Електроразпределение Север“ АД техническа проверка на електромера, са направени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3. има показания, които не са визуализирани на дисплея и съответно не са отчетени и заплатени от абоната. Средството за търговско измерване е демонтирано и подменено с ново, като за проверката е съставен констативен протокол.

Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в БИМ, където при софтуерно прочитане е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия по невизуализирана тарифа 1.8.3. Със становище на „Електроразпределение Север“ АД е установено точното количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3, което е 3 остойностено с издадена от ответника фактура. Твърди, че абонатът е уведомен за извършената техническа проверка и фактурираната сума с писма, изпратени му от „Електроразпределение Север“ АД и от „Енерго-Про Продажби“ АД. Счита, че е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ и са осъществени всички предпоставки за приложение на корекционната процедура. Сочи, че електрическата енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от потребителя. Навеждат се доводи, че следва да се приложат субсидиарно разпоредбите, свързани с договора за покупко-продажба, уредени в ЗЗД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото констативен протокол № 1202543/17.10.2018 г. се установява, че на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД – Варна са извършили техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на ищцата, находящ се в гр. Варна, ул.

„Д-р Басанович“ № 59, вх. 74, абонатен № 0100502181. Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 507440 и е изпратен за проверка в БИМ при показания 003350 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 008829 – дневна тарифа /Т2/. Тези обстоятелства са обективирани в констативния протокол, който е подписан от служителите на дружеството, като видно от него, същият е подписан и от новия собственик на имота – Ж. В. Ч., както и от един свидетел – В. Д..

От Констативен протокол № 2145/17.09.2019 г. на Българския институт по метрология се установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер EMPS D210 трябва да се състои от две тарифи нощна /Т1/ и дневна /Т2/, като действително потребената енергия се разпределя и върху сумарна тарифа: 1.8.0 – 019182,3 кWh. Констатирано е още, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, който съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. На основание извършената проверка от “Електроразпределение Север” АД е изготвено становище за начисляване на електрическа енергия от 17.09.2019 г., от което се установява, че е начислена общо 7 003 кВТч енергия за периода 18.10.2017 г. – 17.10.2018 г. Стойността на така посочената електроенергия е изчислена и посочена във Фактура № 0285559847/01.10.2019 г., като възлиза на 1 327.15 лева.

От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че СТИ е в метрологична годност. Извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е довело до неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера – 1.8.1 – нощна енергия и 1.8.2 – дневна енергия. Натрупаното количесвто ел. енергия в регистър 1.8.0. е отразено след извършено неправомерно вмешателството в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната му схема.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и допълва, че електромерът е защитен с пароли, като софтуерът който се ползва е собственост на лицата, които извършват неправомерните вмешателства. Сочи и, че не може да се установи на коя дата е извършена манипулацията за промяна на тарифната схема.