Решение № 2129 от 29.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2129 гр. Варна, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20213110114665 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от „Е." ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, съдебен адрес: гр. ***, чрез адв. К.Д. от АК Варна срещу Й. Н. Й., ЕГН **********, адрес: гр. ***, съединени в условията на евентуалност положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот 1.34/144 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. *** целият с площ от 264 кв.м., при граници по скица: ***, ***, ***, ***, с номер по предходен план ***,***, квартал ***, парцел ***, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №***, том *** дело *** с вх. рeг. № *** от 09.08.2010г. по описа на АВ, а в условията на евентуалност изтекла в негова полза придобивна давност с начален момент 6.8.2010г до настоящия момент.

Ищецът основава активната си материалноправна легитимация по исковете за собственост, основана на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: понастоящем се легитимира като собственик на спорния недвижим имот, който владее, като правото на собственост върху същия е придобил на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №***, том ***, дело ***, с вх. peг. № *** от 09.08.2010г. по описа на АВ. Праводателят на ищеца е придобил имота на публична продан с Постановление за възлагане от 05.07.2006г. на ДСИ при ВРС, влязло в законна сила на 28.07.2009г. и вписано в АВ на 08.01.2010г.. На 26.2.2010г. бил осъществен въвод във владение на купувача на имота от ДСИ. Твърди, че не е губил владение върху имота, вкл. и праводателят му. На 05.10.2021г. бил уведомен за започнало производство пред СГКК-Варна по инициатива на ответника, с искане за вписването му като собственик за част от имота. От момента на прехвърлителната сделка, 1 ищецът владее необезпокоявано имота. Владението върху него никога не е било отнемано. Ответникът се легитимирал формално като собственик на имота, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли в този смисъл за положително произнасяне по предявения иск.

В рамките на предоставената му възможност в срока и по реда на чл.

131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, обективиращ изявлението му, съобразно което оспорва изцяло насочените срещу него искове като неоснователни. Не оспорва, че праводателите на ищеца са придобили имота на публична продан, като сочи, че това е станало по изпълнително дело №4220/2002г. по описа на ДСИ при ВРС. Твърди, че изпълнителното производство било образувано въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№2048/**96г. по описа на ВРС, с което е постановено изнасяне на публична продан на делбения имот, като неподеляем. Пред ВРС било образувано гр.д.№2355/2010г., по което с влязло в сила на 28.12.2011г. решение е прогласена нищожността на съдебната делба, допусната с решение от 26.06.**98г. по гр.д 2048/**96г. по описа на ВРС. От страна на ответника и друг съсобственик са предприети действия за защита на собствеността им.

Представляващият ищцовото дружество бил уведомен за решението по гр.д.

№2355/2010г. на ВРС, вкл. бил поканен да заплаща обезщетение за лишаването им от ползване на имота. Поради посочените действия, ищецът не е ползвал необезпокоявано имота, за да са налице основанията за придобиването му по давност. Моли за отхвърляне на искаовете.

С Определение от 17.03.2022г., на основание чл. 2**, ал. 1 ГПК Е.. П. Р., ЕГН **********, е конституиран като трето лице-помагач на страната на ищеца „Е." ЕООД, ЕИК ***.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.07.2006г. по изпълнително дело № 4220/2002г. по описа на ДСИ при ВРС, на Е.. П. Р. е възложен недвижим имот: полумасивна жилищна сграда на един етаж, находяща се в гр. ***, ведно с 144/261 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ 261 кв.м., представляващо УПИ *** в кв. *** по плана на *** микрорайон на града. Постановлението е влязло в сила на 28.07.2009г..

Представени са Протоколи за принудително отнемане и предаване на вещи от 26.02.2010г. и от 01.03.2010г., от които се установява, че Е.Р. е въведен във владение на имота.

Установява се от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том ***, рег.№ ***, дело № ***/2010г., че на 06.08.2010г., П.Б. Р.а и Е.. П. Р. са продали на ищеца имота, придобит на публична продан по изпълнително дело № 4220/2002г. по описа на ДСИ при ВРС.

От Заявление – КККР, изх. № ***/22.07.2021г. и Писмо изх.№ ***/18.09.2021г. е видно, че Й. Н. Й. е подал заявление за изменение на кадастралните данни в КРНИ, като е поискал да бъде вписан в регистъра на собствениците на 1.34/144 ид.ч. от имот *** по КК на гр. Варна, на основание 2 решение на ВРС № 696/2011г., с което е прогласена нищожността на извършената делба с решение от 26.06.**98г..

Представено е решение № 696/24.02.2011г. по гр.д. № 2355/2010г. на ВРС, с което е прогласена нищожността на съдебна делба, допусната с решение от 26.06.98г. и извършена по гр.д. № 2048/**96 г. по описа на ВРС, Х състав на недвижим имот - полумасивна жилищна сграда на един етаж без изба, състояща се от: входно антре и три стаи с площ от 44 кв. метра, пристроено към сградата помещение с площ от 9,60 кв. метра и стопанска постройка, с обща застроена площ от 37 кв. метра, състояща се от: предверие, баня, тоалет и гараж, ведно с 144/261 кв. м. от дворното място, цялото с площ от 261 кв.м. представляващо парцел *** в кв. *** по плана на *** микрорайон на гр. В., находящ се на ул. „***.

Представени са и решения по гр.д. № 2048/**96 г. по описа на ВРС, с които е допусната делба на гореописания имот, която е извършена чрез изнасяна на имота на публична продан.

Представени са доказателства, че ищецът е декларирал в Община Варна, Местни данъци придобития имот.

Представена е Нотариална покана от Л.Н. и Й.Й. до Е.. П. Р., с която го канят да им заплаща обезщетение за ползване на частта от имота, който притежават, връчена с уведомление на основание чл.540, вр. чл.47, ал.1 и сл.

ГПК.

Приложено е писмо от Л.Н. до Е.Р., връчено чрез адв.П. на 26.01.2012г..

За установяване правото си на собственост, ответникът е представил Нотариален акт № ***, том ***, дело № *****54г.; Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***; Удостоверение за наследници № ***/31.08.**95г.; Удостоверение за наследници № ***/02.12.**85г.;

Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№ ***/20.04.2021г.; Удостоверение за наследници изх.№ ***/20.04.2021г.;

Удостоверение за наследници изх.№***/05.05.2021г.;

Ищецът е ангажирал гласни доказателства, за установяване наведените от него фактически твърдения досежно упражняваната непрекъсната, спокойна, явна и несмущавана фактическа власт върху спорния имот с намерение за своене в периода от 06.08.2010г. до предявяване на исковата молба в съда.

Св. К.И. познава Е.П. повече от 30г. Знае, че има имот на ул. ***, зад Второ РУ. Посещавал е имота, който представлявал празно дворно място.

Имотът бил ограден с мрежа, висока около 1.80м., на бетонови блокчета. В него имало сграда, която Е.о съборил. Миналата година водил майстори да почистват имота. Когато св. е посещавал имота не е виждал паркирани коли или премахната мрежа. Имотът се поддържал и почиствал редовно.

Св. Е.Б. познава Е.Р. от близо 20 г.. Знае, че има имот на ул. *** ***, около Второ РУ в уличките, до ул. ***. Няколко пъти св. е водил работници там да разчистват мястото от бурени, правили корекции и по мрежата. Преди това в имота е имало стари постройки, които сега са премахнати. Парцелът е ограден с мрежа. Не е виждал други хора в имота.

В полза на ответника също са събрани гласни доказателства за установяване проведен ли е разговор между представляващият ищцовото дружество Е.. П. Р. и Й. Н. Й.; телефонният разговор по инициатива на Е.. П.

Р. ли е, след като е бил уведомен за подаденото от Й. Н. Й. заявление с рег.

3

№***22.07.2021г. до СГКК-Варна, с което е поискано изменение на кадастралните данни и вписването на ответника, като собственик на процесните идеални части от недвижимия имот; Е.. П. Р. предложил ли е да му заплати определена от Й. Н. Й. сума, за да се откаже от намеренията си и да спре да си търси правата.

Св. П. познава Й. Н. Й.. Знае, че има дворно място в гр. Варна до студентските общежития, близо до ул. ***. Посещавал е мястото 4-5 пъти.

Дворното място било обрасло, не се поддържало и обитавало, нямало постройка. Имотът бил ограден с телена ограда. Миналата година, м.ноември св. присъствал на тел. разговор между Й.Н. и някакъв господин, в който станало въпрос, че има някакви спорове за имота. Събеседникът предложил на Й. да уредят отношенията си за част от собствеността.

Св. М.И. познава Й.Н.. Бил е свидетел на разговор във връзка с имот, който има в гр. Варна. Разговорът се провел миналата година, м. ноември. От това, което чул св., ставало ясно, че събеседникът на Й. му предлагал пари за неговата част от имота.

В отговор на поставените по реда на чл.176 ГПК въпроси, ответникът заявява, че от 55 г. живее в гр. ***. Посещава спорния имот веднъж месечно през пролетта и есента, но само от интерес дали се случва нещо там, да види как се грижат за имота. След 28.12.2011г. не е предприемал действия за поддържане на имота. Знае, че в имота е имало къща, която сега е премахната.

В периода 01.01.2012г. до 31.12.2021 г. не е декларирал имота на ул. „***" ** в гр. Варна и не е заплащал данъци за него към Община Варна. Не е предявявал иск срещу Е.Р. или Е. ЕООД относно спорния имот.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството му на страна, заявяваща право на собственост върху имота, ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание. Именно установеността на активната материалноправна легитимация на ищеца към момента на приключване на устните състезания по делото определя изхода от спорното правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия на права между страните.

В настоящия случай ищецът се позовава на възмездна правна сделка договор за покупко продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № ***/2010г., на 06.08.2010г..

Не е спорно, че имотът към датата на подаване на исковата молба в съда се намира във владение на ищеца.

Установи се по делото, че въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижими имоти, е извършен въвод във владение на праводателя на ищеца.

При това изложение на обстоятелствата и направеното искане първият въпрос, който поставя казуса е относно правния интерес на ищеца от предявяване на установителния иск за собственост. При установителните 4 искове /за разлика от осъдителните и конститутивните искове/ правният интерес от исковата защита е посочен изрично в закона, като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска. Въпросът за правния интерес при предявяване на установителен иск за собственост или друго вещно право е разгледан в ТР № 8/ 202 г. от 27. 11. 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според утвърдената съдебна практика на ВКС правният интерес от предявяване на установителен иск/положителен или отрицателен/ винаги е налице, когато чрез фактически или правни действия ответникът отрича претендираното от ищеца право, оспорва отричаното от ищеца право или по какъвто и да е начин смущава нормалното упражняване на правата на ищеца.