Решение № 303 от 24.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Христина Михова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Р. Т. С. като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200387 по описа за 2025 година

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимите Г. М. Т. и Г. Я. Ф. срещу решение №15 от 13.01.2025 г. постановено по ВНОХД №853/2024 г. по описа на Апелативен съд- гр. София.

С въззивното решение е потвърдена присъда №10, постановена на 26.04.2024 г. по НОХД №83/2023 г., по описа на Апелативен съд- гр. София, с която подсъдимите Т. и Ф. са признати за виновни в това, че на 09.09.2020 г., извън населено място, в землището на село Голямо Пещене, област Враца, в съучастие помежду си като съизвършители, без надлежно разрешително, в нарушение на чл.30 ЗКНВП направили опит да придобият с цел разпространение високорисково наркотично вещество коноп с тегло 2 974, 489 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8, 02 %, на стойност 11 897, 96 лева, като деянието е останало недовършено по независими от подсъдимите причинипрестъпление по чл.354а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 НК, като на основание чл.54 НК са им наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години и „глоба“ в размер на 5 000 лева за всеки един от тях.

С присъдата изпълнението на наложените наказания „лишаване от свобода“ и за двамата подсъдими са отложени по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от 1 влизане на присъдата в сила.

С присъдата на основание чл.354а, ал.6 НК са отнети в полза на Държавата високорисковите наркотични вещества- предмет на наказателното производство и иззетите по делото веществени доказателства са върнати на собствениците им.

С присъдата на основание чл.304 НПК подсъдимият Т. е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.354а, ал.1 НК с предмет саморъчна цигара съдържаща 0, 274 гр. коноп на стойност 1, 64 лева и съцветие от суха листна маса коноп с тегло 0, 329 гр. на стойност 1, 97 лева- престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 и чл.18, ал.1 НК.

С присъдата двамата подсъдими са осъдени да заплатят разноски по водене на делото в размер на по 537, 24 лева.

С въззивното решение атакуваната първоинстанционна присъда е потвърдена.

В касационната жалба са посочени всички касационни основания.

С жалбата са направени оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като основното от тях е за погрешен доказателствен анализ, осъществен от въззивния съд въз основа на негодни доказателствени източници.

Поддържа се, че неправилно въззивният съд е ценил показанията на свидетелите П., Т., Б. и С., като не е отчел, че всеки един от тях е полицейски служител, който е провел т. нар. разузнавателна беседа с всеки един от подсъдимите и на основание чл.118, ал.2 НПК не може да участва в производството като свидетел.

Оспорва се и протокола за оглед на местопроизшествие, като се поддържа, че показанията на посочените по- горе свидетели го компрометират. Твърди се, че от показанията на свидетелите Г.ев и Ц. (поемни лица, вписани в протокола) се установява, че те не са присъствали на отразените в процесуалния документ действия, а единствено са го подписали без да имат представа за съдържанието му.

В допълнението към касационната жалба (депозирано от защитник на подсъдимия Ф.) се оспорват изводите на въззивния съд за това, че иззетите по делото стебла и листа от растения представляват високорисково наркотично вещество, като се твърди, че не е ясно дали те принадлежат към хашишната група или са индустриален коноп.

Като самостоятелно процесуално нарушение се посочва и това, че въззивното производство е разгледано от VІІІ въззивен състав, а атакуваното въззивно решение е постановено от ІV въззивен състав. Поддържа се, че тази неяснота създава съмнение за начина, по който е разпределено делото, което съобразно практиката на СЕС следва да бъде преценено като съществено нарушение на процесуални правила.

В касационната жалба се съдържа и оплакване за това, че експертите, изготвили част от заключенията на допуснатите експертизи, не са назначени пряко от съда, като незаконосъобразно е делегирано това право на други органи. На това основание се моли тези заключения да не бъдат ценени, тъй като същите са назначени при нарушаване на 2 предвидения процесуален ред.

Твърди се, че след като бъдат изключени показанията на посочените по- горе свидетели и протокола за оглед на местопроизшествие липсват доказателства, които установяват авторството на двамата подсъдими. При липсата на такива необорими доказателства, касационният жалбоподател поддържа, че постановяването на осъдителен съдебен акт по отношение на двамата подсъдими представлява неправилно приложение на материалния закон.

В допълнението на касационната жалба се твърди, че отмереното наказание на Ф. е явно несправедливо, тъй като не съответства на тежестта на извършеното престъпление, изтеклият период от време и личностният му профил. Касационният жалбоподател моли наказанието да не бъде използвано като назидание за останалите членове на обществото, защото това виждане е чуждо за българската наказателна система.

По отношение на подсъдимия Т. в жалбата не са направени оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

С тези аргументи и при условията на алтернативност се предлага подсъдимите да бъдат оправдани или атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или наказанието на подсъдимия Ф.

(съобразно искането направено в допълнението към жалбата) да бъде намалено в рамките на отмереното основно наказание, или да бъде заменено с по- леко по вид наказание.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия Ф. поддържа изцяло касационната жалба и оплакванията, отразени в допълнението й, като моли тя да бъде уважена. Оспорва заключенията на приетите експертизи, като твърди, че липсва нарочен акт за конкретно, персонално и поименно определяне на експерти и това е довело до неяснота по въпроса дали те са подбрани на случаен принцип.

Оспорва се възможността инкриминираните растения, листа и съцветия да могат да бъдат предмет на престъпление по чл.354а НК.

Защитникът отново възпроизвежда тезата си, че свидетелите П., Т., Б. и С. не могат да бъдат разпитвани в това качеството, защото нормата на чл.118 НПК не го допуска. Наред с това оспорва анализа на показанията им, като поддържа, че въззивният съд е приел въз основа на тях факти, които те обективно не са възприели.

Защитникът на двамата подсъдими възпроизвежда оплакванията, отразени в касационната си жалба, като добавя, че неправилно въззивният съд не е уважил искането да бъдат събрани нови доказателства, относими към опаковките, където са се намирали процесните наркотични вещества и не е допуснал гарфологична експертиза, която да установи дали върху тях има подписи и на кого принадлежат.

И двамата защитници при условията на алтернативност предлагат атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд или наказанието на подсъдимият Ф. да бъде намалено.

3

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Твърди, че предходните съдебни състави са направили пълен, верен и задълбочен анализ на доказателствата, като правилно са ценили показанията на полицейските служители, разпитани като свидетели в частта им относно фактите, които лично са възприели.

Моли да не бъде възприето и оплакването, че инкриминираните растения не идентични с тези предмет на физико- химичната експертиза, като поддържа, че пътя на изрязаните от двамата подсъдими конопени растения и тези, които са били изследвани е ясно проследим.

На тези основания прокурорът предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Подсъдимият Т. поддържа тезата на защитника си и моли да бъде оневинен.

Подсъдимият Ф. моли да бъде уважена касационната жалба.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за погрешен доказателствен анализ, който според защитниците е довел до неправилни фактически изводи и постановяване на осъдителен съдебен акт въз основа на незаконосъобразно кредитирани гласни доказателства. Преди да се отговори на направеното възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. При оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали доказателствените източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

4

Съдът е направил задълбочен, подробен и верен анализ на събраните доказателствени източници, като детайлно е анализирал събраните гласни доказателствени средства.

Едно от основните възражения, отразени в касационната жалба и допълнението в нея е за незаконосъобразно кредитиране на показанията на свидетелите П., Т., Б. и С..

Касационният съд намира, че правилно предходните съдебни състави са ценили частично тези показания, като вярно са тълкували нормата на чл.118, ал.2 НПК. В константната практика на касационният съд неотклонно се приема, че полицейските служители (в това число и такива ангажирани служебно с разследването, извън тези които го водят) могат да бъдат разпитвани в качеството на свидетели (в този смисъл Р №15/2012 г. 1 НО, Р №90/2012 г. 3 НО, Р №524/2012 г. 3 НО, Р №76/2013 г. 2 НО, Р №294/2013 г. 2 НО, Р №198/2013 г. 1 НО и др.) ВКС няма колебания по въпроса могат ли да бъдат разпитвани тези лица, като съществува противоречива практика единствено по въпроса за това за какви обстоятелства те могат да свидетелстват. За тези свидетели е недопустимо да възпроизвеждат в показанията си факти, станали им известни в хода на проведените с тяхно участие разузнавателни (оперативни) беседи, тъй като събирането на информация по този ред представлява заобикаляне на закона, защото чрез свидетелски показания се възпроизвеждат обяснения на лице, което не е имало качеството на обвиняем и не е било запознато с правата си по НПК (в този смисъл решение по НД 25/2018 г. 2 НО). Касационният съд в свои актове многократно е посочвал, че е недопустимо да бъдат ценени показанията на полицейски служител за факти и обстоятелства, които са му станали известни в хода на посочените погоре действия, като е приемал, че участието му в разпит на задържано лице винаги следва да бъде приеман за официален контакт (в този смисъл решение на ЕСПЧ по дело Titarenko v Ukraina, жалба 31720/2002 г.). Съдът е преценявал, че изявления в рамките на оперативна беседа не могат да заместят даването на обяснения, тъй като те са депозирани в отсъствие на гарантираните от процесуалния закон права на привлеченото към наказателна отговорност лице- информация за естеството на обвинението, възможност за ползване на защитник, взимане на информирано решение дали въобще да бъдат депозирани обяснения и т.н. (в този смисъл решение на ЕСПЧ по дело Д. М. срещу България, жалба 34779/2009 г.).