Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2710 от 31.05.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17614/2023
Вид
Решение № 2710
Подписан
31.05.2025
В сила
03.12.2025
Състав
Таня Аспарухова Георгиева - Точевска

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 198 · Закон за водите
  • чл. 203 · Закон за водите
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 2710 гр. Пловдив, 31.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330117614 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя А. Г., чрез пълномощник юрисконсулт Х. Х., е предявил против Г. В. С., ЕГН:

********** и С. В. Г., ЕГН: **********, и двамата от гр. П., ул. „***********“ № ***, в качеството им на законни наследници на В. С. Г., ЕГН: **********, иск за признаване на установено, че ответниците му дължат присъдените по частно гр. дело № 7775/ 2023 г. на ПРС, IX гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3893/ 13.06.2023 г., суми разделно- по ½ ид. част от сумата от 463, 39 лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 30.09.2019 г. до 11.05.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***********“ № *** и от обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.12.2019 г.30.04.2023 г. в размер на 57, 91 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2023 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като се претендират и разноските по заповедното и настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че за периода от 30.09.2019 г. до 11.05.2023 г., ответниците, в качеството им на наследници на В. С. Г. имат задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода, в общ размер па 463,39 лв. и мораторпа лихва към главницата за периода от 31.12.2019 г. до 30.04.2023 г.в размер на 1

626,75 лв., за обект, находят се в гр. П., ул. ”***********” № ****. Всеки един от тях дължи по ½ от общото вземане, а именно по 231,70 лв. - главница за периода от 30.09.2019 г. до 11.05.2023 г. и 28,96 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода от 31.12.2019 г. до 30.04.2023 г. Твърди, че ответниците, в качеството им на наследници на В. Г., са потребители на ВиК услуги, съгласно чл. 2, ал. 3 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор – гр. П., като ползватели на водоснабдения имот, в качеството си на наследници/собственици на водоснабдения недвижим имот и фигурират в базата данни на оператора като потребител с № **************. Отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта на дружеството ***********. Отчетът в имота на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8, чл. 23, ал. 5 от ОУ одобрени от КЕВР с решение № ******** от 11.08.2014 г. при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като е предвидено завишаването им с по I куб. м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство. Вписаният водомерен номер *********** в приложените карнети представлява системен номер към партидата на ответниците, той не е обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство. В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите, дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 7775/2023 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с. била издадена Заповед № 3893 от 13.06.2023 г., връчена и на двамата длъжници по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В указания от съда срок по чл.

415 ГПК, дружеството предявило срещу ответниците настоящите установителни искове за заплащане разделно на по ½ ид. част от следните суми: сумата от 463, 39 лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 30.09.2019 г. до 11.05.2023 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „*********“ № ****; обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2019 г. до 30.04.2023 г. от 57, 91 лева. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно- 30.05.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Г. В. С., чрез назначения й особен представителадв. П., е подала отговор на исковата молба, с който счита същата за неоснователна. Излага съображения за нередовност на исковата молба. Счита предявения иск за неоснователен, като на първо място, излага да липсва облигационно отношение между ищеца и ответника, изводи за което прави от обстоятелството, че по делото не са ангажирани от ищеца преки доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че ответникът е собственик на имота или го е ползвал през периода на предоставените услуги за доставка на питейна вода и отведена канална вода, а именно от 30.09.2019 г. до 10.05.2023 г. Излага също така, че наследодателят на ответника е починал на дата 08.05.2021 г., видно от приложената от 2 ищеца справка от НБДН от 07.10.2022 г. Но също липсват данни, че наследодателят на ответника е бил собственик на недвижимия имот, за който се дължат услугите за вода.

Съгласно Общите условия за предоставяне на В и К услуги потребители са собственици, ползватели или титуляри на вещно право на ползване на имот в етажна собственост, за които се представят В и К услуги. След като по делото липсват доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на имота, то счита, че липсва облигационно правоотношение между страните за процесния период и така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Заявява също така, че ищцовото дружество основава вземанията си на изготвени от него справки за неплатени задължения и преписи от карнети, които оспорва изцяло. Справките за неплатени задължения и преписи от карнети представляват едностранно изготвени частни документи, удостоверяващи изгодни за представилата ги страна обстоятелства. На основание чл. 182 ГПК вписванията в тях следва да се преценят от съда според тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото. Частните свидетелстващи документи, каквито представляват изготвяните от ищцовото дружество карнети, биха могли да бъдат кредитирани единствено за онези месеци, през които ответникът или някой от домашните му, поставяйки подписа си върху тях, е потвърдил верността на отразеното показание на водомера. Подобно действие придава двустранен характер на записването и удостоверява верността на констатацията, че вписаното потребление на вода отговаря на действителното, поради което за предоставената услуга се дължи плащане. Счита, че така представените от ищеца преписи от карнети нямат обвързваща материална доказателствена сила и ищецът следва на общо основание да докаже верността на записванията в тях. Това от своя страна ще обуслови и достоверността на последващите записвания в извлечението, осчетоводяването и издадените от ищеца фактури за дължима вода. От друга страна, ищецът заявява, че е отчетът на ползваната вода в имота е извършен съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги от В и К оператор гр. Пловдив при условията на липсващо измервателно устройство. Ищецът твърди, че вписаният в карнетите водомерен номер ******** представлява системен номер към партидата на ответниците и той не е свързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство. Счита обаче, че задължение на В и К оператора, а не на потребителя на В и К услуги, е да поддържа в изправност изградената В и К система и монтираните измервателни устройства. Така съгласно чл. 17 от ОУ В и К операторът монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения за своя сметка. А съгласно ал. 1 на чл. 20 от ОУ при установяване на повреда в индивидуален водомер на потребител, представителят на В и К оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и осигурява достъп до водомера за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. Ал. 2 от чл. 20 от ОУ предвижда, че на мястото на повредения водомер В и К операторът може да постави редовен (оборотен) водомер, като разходите, свързани с неговото сваляне, ремонт и поставяне, са за сметка на потребителя. Но в конкретния случай ищецът не представя доказателства, от които да е видно кога е констатирана липсата на 3 водомера и дадено ли е съответно предписание на потребителя относно монтиране на водомер. Не са представени по делото и констативни протоколи или други документи, подписани от ответника и отразяващи установената липса на измервателното устройство.

Исковата претенция е частично неоснователна и предвид обстоятелството, че претендираните от ищеца вземанията за доставена питейна вода и отведена канална вода за периода от 30.09.2019 г. до 11.05.2020 г. в общ размер на 88,93 лв., както и начислените лихви за тях, са погасени по давност, като прави възражение за тяхната недължимост.

Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. ,,в“ от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем за лихви и за други периодични плащания. Задължението за заплащане на предоставени В и К услуги представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Налице са повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Изпълнението на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, които имат единен правопораждащ факт и падежът настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите. Следователно задълженията на ищеца за заплащане на стойността на предоставените В и К услуги се погасяват с тригодишната погасителна давност. Към момента на подаване на заявлението от ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за процесиите вземания е изтекла предвидената в закона тригодишна давност за така посочените задължения. На основание чл. 119 от ЗЗД с погасяването по давност на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар и давността за тях да не е изтекла. В настоящия случай това се отнася за начислената мораторна лихва върху посочените задължения. Досежно направеното от ищеца искане да му бъдат присъдени разноски по делото, моли, техният размер да бъде съобразен (редуциран) съобразно уважената част от исковите му претенции.

Моли за отхвърляне на предявените искове. В с.з. особеният представител поддържа отговора и представя допълнително писмено становище.

В срока по чл. 131 ГПК другият ответник- С. В. Г., чрез назначения му особен представител- адв. П., е подал отговор на исковата молба, с който счита същата за неоснователна. Твърди, че правото на иск за за претендираните суми за доставена питейна вода през периода 30.09.2019 г. - 30.05.2020 г., както и всички суми, представляващи лихви за този период е погасено по давност. В исковата молба се твърди, че ответниците са потребител на ВиК услуги по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРКВУ/, като в тази връзка фигурират в базата данни на оператора като потребител с № ***********. Оспорва това твърдение на ищцовото дружество и твърди, че предявените искове са неоснователни, тъй като В. С. Г.