Решение № 586 от 20.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Пазарджик, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220105342 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Й. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., ул. „Т.“ № 4, със съдебен адресат: гр. П., ул. „П. О. и К.“ № 3Б, ет.2 ап.5, чрез адвокат Д. В. М. от АК П., против „А. Ф.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б.“ № 1, бл.9, ет.2, с управител Ц. П. К., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузите предвидени в чл.20, чл.21, ал.4, чл.21, ал.5 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 16.03.2024 г., сключен между ищеца и ответника са нищожни.

В исковата молба ищецът твърди, че на 16.03.2024 г. между ищеца и „А. Ф.“ ООД e сключен договор за кредит „Бяла Карта. Съгласно чл.2 от договора кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 400 лева, а последният се задължил да върне сумата по кредита, съгласно условията на договора.

Посочва, че съгласно чл.20 от договора, ако ищецът не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.

На следващо място, съгласно чл.21 ал.4 от договора, ако при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.11 от договора, ищецът дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.11 от договора. Както и в случай, че ищецът не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл.20 от договора в размер на 10 %..

1

Смята, че в случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението - по 2,50 лева на ден/ и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска.

Посочва и че в чл.21 ал.5 от договора е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, ищецът дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.

Счита, че описаните по-горе клаузи на чл.20, чл.21 ал.4 и чл.21 ал.5 от Договор за кредит „Бяла карта“ от 16.03.2024 г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави /чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 и чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

По отношение на всички искове твърди, че процесните клаузи са неравноправни по смисъла на чл.21 ал.1 ЗПК, вр. с чл.33 от ЗПК. Твърди, че неустойката която се начислява с чл.20 от договора се явява в пряко противоречие с чл.33 ЗПК. В противоречие с тази разпоредба са и другите процесни клаузи. По отношение на втория и третия иск счита, че процесните клаузи противоречат и на чл.10а ЗПК, тъй като законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Счита, че процесните клаузи са неравноправни и по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същите предвиждат заплащането на неустойка, такси и такса за предсрочно прекратяване, които са необосновано високи.

Счита, че процесните клаузи противоречат и на добрите нрави, както и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, тъй като кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Депозирал е молба, с която моли съда да уважи изцяло исковата претенция.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище по допустимостта и неоснователността на исковата претенция.

Не оспорва, че на 16.03.2024 г., между страните е сключен договор за кредит „Бяла Карта“ № 11092591. По силата на договора ответното дружеството предоставило на ищеца револвиращ кредит в максимален размер от 400 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез платежен инструмент - платежна карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора.

Твърди, че не следва да бъде ответник, тъй като процесното вземане, считано от 20.02.2025 г. и въз основа на подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 /купувач/ и „А. Ф.“ АД /продавач/, е прехвърлено, поради което исковете се явяват недопустим.

2

На следващо място посочва, че ищецът нямал правен интерес да депозира настоящата искова молба, тъй като ответното дружество по никакъв начин не било предприело действия за събиране на вземането.

По основателността на производството посочва, че са напълно неоснователни твърденията на ищеца.

Смята за неоснователни твърденията на ищеца, че клаузата на чл.20 от Договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави и като заобикаляща изискванията на чл.21, ал.1, чл.33, ал.1, чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, като излага подробни съображения.

Твърди, че ищецът не е съобразил разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, съгласно която при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят би заплатил при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Неустойката не била предвидена от законодателя като елемент на ГПР, видно и от възприетата математическа формула, посочена в приложение № 1 на ЗПК. При изчисляване на ГПР чл.19, ал.3 ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит.

Смята, че неустойката не е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл.92 ЗЗД.

Незаконосъобразно били и твърдението на ищеца, че неустойката заобикаля ограничението на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК.

По отношение на другите два иска заявява, че всеки един кредит се управлява без на клиентите да се начисляват допълнителни разходи, докато правоотношението между страните се развИ. в нормалното си състояние и без за едната или другата страна да възниква необходимост от предприемане на нови, явяващи се допълнителни, извънредни действия по реализиране целите на отпуснатия заем, в частност събиране на вземания. Сочи, че законът допуска, разходи за неизпълнение на задължения на потребителя /цитира разпоредби от ЗПК/.

Оспорва твърденията на ищеца, че действията по събиране на заема и свързаните с това разходи са част от дейността по управление на същия и уговарянето на разходи за тях е недопустимо.

Оспорва и твърденията на ищеца, че клаузите са неравноправни, тъй като при кандидатстване за отпускане на кредит, потребителите бИ.т запознавани с всички условия по договорите. Клиентът разполагал и с достатъчно време да се запознае със съдържанието на кредита.

По изложените съображение се иска от съда да прекрати производство, респективно да отхвърли в цялост претенцията.

Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването ответното 3 дружество не изпраща представител. Депозирал е молба, с която моли съда да отхвърли исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложените по делото заверени от страната копия на договор за кредит „Бяла карта”, СЕФ и общи условия, че на 16.03.2024 г. „А. Ф.” ООД и Й. К. са сключили договор за кредит, по силата на който „А. Ф.” ООД се е задължило да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 400 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Бяла карта, която получил при подписването на договора. От своя страна ответникът се е задължил да заплаща до всяко 5-то число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец.

Съгласно чл.4, ал.1 от Договора кредитодателят предоставя на кредитополучателя кредит при следните условия: срок на кредита: неопределен; фиксиран годишен лихвен процент по заема: 50,04 %; върху усвоения размер на кредита. Кредитополучателя дължи дневен лихвен процент в размер на 0,14 %, като лихвата се изчислява във всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дни. Годишен процент на разходите на заема: 64,96 %. Общата сума, дължима от Кредитополучателя е сборът от следните суми: 1. Усвоената и непогасена главница; 2. Договорна лихва върху усвоената и непогасена главница; 3. Такси за ползване на Картата, дължими от Кредитополучателя, посочени в Тарифата. Съгласно чл.5, ал.1 от договора предмет на този договор, е револвиращ с максимален размер, посочен в чл.2, ал.1 който е равен на максималния кредитен лимит на Картата, както и, че съгласно чл.7, ал.1 от договора кредитополучателят може да усвои изцяло посочения в чл.2, ал.1 максимален размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на Договора.

Съгласно чл.15, ал.1 от договора, кредитополучателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент по чл.4, ал.2 да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция с бенефициер- Кредитодателя, за сумата 609,72, със срок на валидност 2 години от датата на сключване на договора, като след изтичането на срока на валидност на гаранцията и в случай, че договорът не е прекратен, то кредитополучателят следва да предостави нова банкова гаранция за нов период от 2 години. Също така при увеличение на кредитния лимит по настоящия договор, кредитополучателят следва да предостави банкова гаранция, която обезпечава новия размер на отпуснатия кредитен лимит или 2. Едно физическо лице поръчител, което да отговаря на следните изисквания: 2. 1. да е над 21 г. и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; 2. 2. брутният размер на дохода му да е в размер не по- малък от 1 500 лева; 2. 3. да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца; 2. 4 да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем; 2. 5. да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус " период на просрочие от 0 до 30 дни" и 2. 6. да не е член на домакинството на Кредитополучателя. Съгласно чл. 20 от Договора, в случай че кредитополучателя не 4 предостави обезпечението в посочения срок по чл.15 от процесния договор, последният дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява на шесто число всеки месец до момента на предоставянето на изисканото обезпечение.

Не е спорно между страните, че в процесния договор в чл.21, ал.4 е уговорено, че при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.11 от договора, ищецът дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.11 от договора. Както и в случай, че ищецът не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл.20 от договора е размер на 10 %.

Не е спорно и че чл.21 ал.5 от договора предвижда, че след настъпване на предсрочна изискуемост, ищецът дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.

Не е спорно, че вземанията по процесния договор са прехвърлени посредством рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.