Решение № 260185 от 13.10.2021, Районен съд - Велинград

Р Е Ш Е Н И Е

№

13.10.2021г., гр. Велинград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Донка Табакова, като разгледа докладваното от съдия Пенчева гр. д. № 196 по описа на 2021г. на Районен съд Велинград, за да се произнесе взе предвид следното

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.

342, ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 233, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 345, ал.1 ТЗ от „Мого България“ ООД, ЕИК

********* против С.Н.Г., за признаване на установено в отношенията на страните, че ответницата дължи на ищеца заплащане на сумите по Договор за финансов лизинг № AG0009365 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, както следва: 432,74 лв.-незаплатена главница по лизингови вноски за периода 01.01.2020г. до

06.03.2020г.; 4,08 лв.- неустойка за забавени плащания за периода от 01.01.2020г. до 06.03.2020г.; 678,39 лв.-неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; 144,67 лв.-разходи за застрахователни премии; 540,00 лв.-разходи за възстановяване на лизинговия актив;

1 700 лв.-щети, нанесени на лизинговия актив по време на ползването му, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д.

986/2020г. на РС Велинград и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на договорна възнаградителна лихва в размер на 282,00 лв. върху незаплатената главницата за периода от 01.01.2020г. до

06.03.2020г., ведно със законна лихва върху дължимите суми, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 в съда до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 02.10.2019 г. между него и ответницата е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №AG0009365.

В изпълнение на задълженията, си лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил-марка „Ford" модел „Transit Connect", идентификационен номер на рама WF0TXXTTPT6A14617, peг. № РВ5854КХ от ответницата продавач С.Н. Г. и е предоставил ползването му отново на нея, в качеството й на лизингополучател, за което са съставени приемо-предавателни протоколи от 02.10.2019 г..

Твърди се, че първоначалните разходи и договорената първоначална вноска са прихванати срещу задължението за заплащане на продажната цена със Споразумение за прихващане от 02.10.2019 г.

Размерът на финансирането бил 3 000,00 лева. Ответницата била запозната с всички съществени условия на договора, подробно описани в него и в приложимите към него Общи условия и приложения.

Лизингополучателят поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин. Срокът на договора бил 18 месеца, изтичащ на 01.04.2021 г., съгласно приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 226.13 лева, включващи главница и договорна лихва.

Сочи се, че лизингополучателят е преустановил плащанията по договорения погасителен план. Последното постъпило плащане, в размер на 250 лева, извършила на 07.01.2020 г. Към 06.03.2020 г. останали неплатени три вноски по договорения погасителен план - от трета с падеж 01.01.2020г. до пета с падеж 01.03.2020г. Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения, лизингодателят отправил изявление до лизингополучателя за разваляне на договора, връчено лично на лизингополучателя на 06.03.2020 г., на която дата следвало да се счита прекратен договорът за финансов лизинг. Твърди се още, че лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до 06.03.2020 г., на която дата лизинговият актив бил върнат във владение на собственика - лизингодател.

Излага, че на основание чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора

Общи условия, за периода до разваляне на договора за финансов лизинг, лизингополучателят дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от трета (с падеж 01.01.2020 г.) до пета (с падеж 01.03.2020 г.), включително и част от четвърта за периода от 02.03.2020 до 06.03.2020 г. в общ размер от 714,74 лева, в това число главница в размер на 432,74 лева и възнаградителна лихва в размер на 282 лева. Също така на основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на трета до пета вноска, била начислена неустойка в размер на 4,08 лева към 06.03.2020 г., както следва: за забава в плащането на вноска № 3 по погасителен план с падеж 01.01.2020 г.- 2,42 лева; за забава в плащането на вноска № 4 по погасителен план с падеж 01.02.2020 г. - 1,36 лева; за забава в плащането на вноска № 5 по погасителен план с падеж 01.03.2020 г. - 0,30 лева.

На основание чл.15.5 от приложимите към

Договора Общи условия, лизингополучателят дължал на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 678,39 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноски, всяка една в размер на 226,13 лева. Също така и на основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия, лизингополучателят дължал да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" - по полица BG/22/119003380561 на Лев Инс АД. Премията била заплатена от собственика на основание чл. 483 от КЗ по сметка на застрахователния брокер - Брокер Инс ООД, съгласно издадена сметка.

На основание чл. 14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия, лизингополучателят дължал да възстановяване на лизингодателя на направените разходи за възстановяване на владението на Лизинговия актив.

Сочи се, че са ползвани услугите на трето лице - „Фиксед Асистантс" ЕООД. Съгласно рамков договор за поръчка от 29.05.2017 г. между ищеца и „Фиксед Асистантс" ЕООД дължимото възнаграждение възлизало на 540,00 лева с ДДС за издирване и изземване на автомобили до 3,5 тона, а допълнителните разходи се заплащали отделно.

Освен това, на основание чл. 14.3 във вр. с чл. 14.2. от Общите условия, след изземване на лизинговия актив била извършена инспекция, включително с технически изпитвания с оценка на необходимите ремонтни дейности по лизинговия актив.

Съгласно приложимите Общи условия, лизингополучателят бил длъжен да върне вещта в състояние, годно за обичайна употреба, с отчитане на обичайното изхабяване, като отговарял за евентуално допълнително нанесени вреди.

В съставения при изземване на 06.03.2020 г. ППП било отразено, че при външен оглед на автомобила, същият имал драскотини по цялото купе, ударени детайли и светещи сервизни лампи. Установени били съответстващи вреди: повреда на двигателя, изразяваща се в теч на масло, драскотини по описани детайли, пораждащи необходимост от пребоядисване, необходимост от ремонт на двигателя.

Всички констатирани вреди били отразени съответно при формиране на пазарната цена, на която лизингодателят успял да реализира вещта, което довело до спад спрямо пазарната цена на вещ от този тип към съответния момент. Вещта била продадена за 1600,00 лева на трето лице, при остатъчна неплатена главница по Договора за финансов лизинг в размер на 2,316.57 към датата на разваляне на договора. Излага се, че нанесените по време на ползването от лизингополучателя щети върху лизинговата вещ са довели до обезценка и невъзможност собственикът да си възстанови предоставеното финансиране чрез продажба на лизинговия актив, който служи за обезпечение именно на вземанията по главница. Ето защо счита, че посочените вреди, които не били налице към 02.10.2019 г., но се появили налице към 06.03.2020 г., следвало да бъдат обезщетени от страна на ответника, тъй като се появили по време на действието на лизинговия договор.

Въз основа на така очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи исковите суми, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК.

Поради отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта за договорната възнаградителна лихва, предявява осъдителен иск за сумата от 282,00 лв.

Претендира и разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата С.Н.Г., чрез адв.Д.Ф.-САК, депозира отговор на исковата молба, с който излага становище за недопустимост на предявения иск за главница.

Счита че исковото производство се явява продължение за заповедното и недопустимо е да се предяви установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, което изрично признавала и не оспорвала, каквото било вземането за главница. В тази част заповедта по чл. 410 ГПК се стабилизирала по силата на чл. 416 ГПК, което било процесуална пречка за установяване дали същото е спорно в производството по чл.

422 ГПК.

Излага съображения, че спрямо договорите за лизинг, са приложими защитните клаузи за потребителските договори, тъй като с предвидената възможност за закупуване на стоката, предмет на договора прави договора за лизинг инвестиционен кредит, като кредиторът кредитира лизингополучателя със сумата, необходима за закупуване на конкретен актив-в настоящият случай МПС. Ето защо и същият трябвало да отговаря на изискванията за валидност, регламентирани в този закон, включително на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно лихвения процент и ГПР.

Счита за нищожна клаузата за договорна лихва, като противоречаща на добрите нрави. Цитира съдебната практика, която приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва при необезпечени заеми, същият не следвало да надхвърля повече от три пъти законната лихва, формирана от основен лихвен процент плюс десет пункта. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 41,16 % годишно, надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.

Нищожността на клаузата за договорна лихва, налагала извод за нищожност на договора изцяло, тъй като договорът за лизинг нормативно бил уреден като възмезден, поради което не можел да съществува валидно, без този присъщ негов елемент.

Нищожна била и клаузата на чл. 9 от договора за лизинг, предвиждаща ГПР 49, 88 %, на първо място, на основание на обстоятелството, че ГПР бил изчислен като годишен процент върху по-голям размер на реално усвоения общ размер на кредита. Видно от съдържанието на договора за лизинг, лизингодателят кредитирал лизингополучателя със сумата от 3000 лв. /чл. 2 от договора/, от която съгласно чл. 11, били удържани първоначално дължимата такса от 200, 00 лв. за приоритетно разглеждане и разходи за регистрация на лизингов актив в КАТ в размер на 132,00 лв. и лизингополучателят реално е усвоила сумата от 2 668 лв., която сума постъпила по сметката й. Правилното изчисляване на ГПР изисквало същият да бъде определен като годишен процент върху реалния общ размер на кредита от 2 668 лв. Цитира съдебна на СЕС в подкрепа на това становище.

Счита, че годишният процент на разходите по договора подвеждащо и неточно бил посочен в размер на 49. 88 %, тъй като не изразявал общите разходи по кредита, изразени като годишен процент от общият размер на кредита. В чл. 9 от договора за лизинг, при изчисляването на ГПР бил взет като разход единствено договорната лихва върху главницата, но не били включени разходите по чл.11 от същия за такса за приоритетно разглеждане и за регистрация на лизингов актив в КАТ. По този начин била приложена заблуждаваща търговска практика, съдържаща невярна информация, която следователно била измамна и посредством цялостното представяне, заблуждавала или е било възможно да заблуди средния потребител и подтиквала или било възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Цитира практика на СЕС, според която търговската практика, изразяваща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в чл.