Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 863 от 09.03.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12335/2025
Вид
Решение № 863
Подписан
09.03.2026
В сила
03.04.2026
Състав
Магдалена Давидова Янева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Варна, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110112335 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ.

Ищецът М. С. С. твърди в исковата си молба, че за лек автомобил „*********, е сключил с ответното дружество застраховка „Каско“, „Клауза 1“, обективирана в застрахователна полица № ********г., със срок на действие от 06.02.2025г. до 05.02.2026г. Твърди се, че на 29.05.2025г., около 16:00ч., застрахованият автомобил бил паркиран през магазин „Наблизо“, находящ се в гр. Варна, ул. „Любен Попов“.

Отивайки до автомобила около 21:00ч. установил, че същият е увреден. За настъпилото събитие застрахователят бил уведомен на 30.09.2025г., като според съставения опис-заключение са установени следните увредени детайли: предна броня, декоративна дясна лайсна и десен фар. Сочи, че застрахователят му изплатил обезщетение в размер на 320 лева, което твърди да не покрива вредите от събитието, поддържайки, че за ремонта на автомобила е заплатил сума в размер на 540 лева. С оглед горното сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 10.00 лева, частичен иск от 220 лева, представляваща разлика между заплатената стойност за ремонт на автомобила и изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.11.2025г., до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Поддържа, че претенцията на ищеца за сумата от 540 лева е изцяло удовлетворена. Твърди, че определеното по щета № 1

0003-1301-25-000828 застрахователно обезщетение е в размер на 328.14 лева, като след приспадане на дължимата четвърта вноска в размер на 309.06 лева, на ищеца е изплатена сума в размер на 19.08 лева. С преводно нареждане от 07.01.2026г. на ищеца е преведена сума в размер на 383.45 евро, с левова равностойност 749.96 лева, с която е дружеството е погасило сумата от 211.86 лева – разлика между изплатеното обезщетение и стойността на ремонта на автомобила, 8.10 лева – законна лихва от 08.10.2025г. до 16.01.2026г., 50 лева – държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С изготвения по делото доклад между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се доказване, че между ищеца и ответното дружество е сключена застраховка „Каско“ за лек автомобил „*********, валидна към 29.05.2025г., на която дата С. е установила увреждания по автомобила, за което събитие при ответното дружество е образувана щета № 0003-1301-25-000828.

Видно от представения опис-заключение по горната щета, че при огледа са установени увреждания по следните детайли на застрахования автомобил: предна броня, декоративна дясна лайсна и десен фар. За ремонт на тези щети, видно от приложената на л. 7 от делото копие от фактура и фискален бон, ищецът е заплатил сума в размер на 540 лева.

Видно от приложеното на л. 23 от делото преводно нареждане, ответното дружество на 07.01.2026г. е превело на ищеца сума в размер на 383.45 евро. Като основание за плащането е посочено гр.д. № 12335/2025г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките, предвидени в хипотезата на приложимата материалноправна норма на чл. 405, ал. 1 КЗ, възлагат в тежест на ищеца да установи при условията главно и пълно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, настъпване на покрит от застрахователния договор риск в срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата, необходими за отстраняване на вредите, възникнали в резултат на събитието.

В настоящия случай, не е спорно между страните съществуването на застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Каско“, обект на която е лек автомобил марка „*********, както и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило твърдяното от ищеца събитие – увреждане на предна броня, декоративна дясна лайсна и десен фар.

2

Не се спори и че за отстраняване на щетите ищецът е заплатил сумата в размер на 540 лева, както и че ответното дружество по повод заведената пред него претенция е определило застрахователно обезщетение в размер на 328.14 лева, като след приспадане на дължимата четвърта вноска е превело на С. сума в размер на 309.06 лева.

Следователно към датата на депозиране на исковата молба застрахователят е останал да дължи на ищеца сумата от 211.86 лева, което задължение дружеството е изпълнило в хода на настоящото производство. С оглед това и предявената претенция следва да бъде отхвърлена като погасената чрез плащане в хода на настоящото производство.

В полза на ищеца не следва да се присъждат разноски по делото, доколкото с извършения на 07.01.2026г. превод от сумата от 383.45 евро е заплатено не само дължимото застрахователно обезщетение от 108.32 евро, но са възстановени и направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 25.56 евро.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. С., ЕГН **********, от гр. ****** срещу „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, иск с правно основание чл.

405, ал. 1 КЗ, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10.00 лева, частичен иск от 220 лева, представляваща разлика между заплатената стойност за ремонт на лек автомобил „********* и изплатеното застрахователно обезщетение, за настъпило на 29.05.2025г. застрахователно събитие, в резултат на което са увредени предна броня, декоративна дясна лайсна и десен фар на застрахованото по застраховка „Каско“, Клауза 1 имущество, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.11.2025г., до окончателното изплащане на обезщетението, поради погасяването на претенцията чрез извършено в хода на процеса плащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3