Решение № 10 от 26.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Бургас, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500344 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК и сл. ГПК.

Със съдебно решение № 944 от 14.08.2023г.,постановено по гр.д.

№214/2023г.по описа на БОС съдът е ОСЪДИЛ Прокуратурата на Република България, гр.София, ул.Витоша № 2, ЕИК 000695064, представлявана от Окръжна прокуратура – Бургас да заплати в полза на Н. С. З., ЕГН **********, с адрес: гр. Ц., област Б., ул. „Л. К.“ № **, чрез пълномощник адв. Б. Б. от АК-Б., със съдебен адрес: гр.Б., ул. „Ц. С.“ № *** сумата от 9 000 (девет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от воденото против ищеца наказателно производство, ведно със законната лихва от 26.11.2022г., до окончателното изплащане, като иска до претендираните 90 000 лв. е ОТХВЪРЛИЛ като недоказан.

Със същото съдебно решение БОС е ОСЪДИЛ Прокуратурата на Република България, гр.София, ул.Витоша № 2, ЕИК 000695064, представлявана от Окръжна прокуратура – Бургас да заплати в полза на Н. С.

З., ЕГН **********, с адрес: гр. Ц., област Б., ул. „Л. К.“ № **, чрез пълномощник адв. Б. Б. от АК-Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ц. С.“ № *** сумата от 80 (осемдесет) лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от воденото против ищеца наказателно производство, ведно със законната лихва от 26.11.2022г., до окончателното изплащане, като иска до претендираните 3500 лв. Е ОТХВЪРЛИЛ като недоказан.

1

Недоволна от така постановеното съдебно решение е останала ответната Прокуратура на Република България,която е депозирала въззивна жалба срещу решението на БОС в частта,с която е уважен и е поискала съдът да го отмени,като ОТХВЪРЛИ изцяло предявеният иск или да НАМАЛИ размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Препис от въззивната жалба е връчен на ищеца З.,който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор и насрещна въззивна жалба.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустимиподадени са в законоустановения срок от лица,разполагащи с активна процесуална легитимация за обжалването.

Препис от насрещната въззивната жалба е връчен на ПРБ,която не е депозирала писмен отговор в законоустановения срок.

Във въззивната жалба на Прокуратурата на Република

България,подадена чрез прокурор Веселина Гайдаджиева от БОП като неин представител,съдебното решение на

БОС е оспорено като неправилно.Оспорени са изводите на БОС за това,че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на действията на ПРБ,като се излага становище,че ищецът не е доказал да е претърпял болки и страдания,пряка и непосредствена последица от воденото досъдебно производство.Счита за недоказани и твърденията на ищеца,че рязко се е влошила търговската му дейност в резултат на неоснователно воденото срещу него ДП.Като неправилен е оспорен и изводът на БОС,че въпреки наличието на предпоставки за това на по-ранен етап,прокуратурата е прекратила ДП едва на 18.11.2022г,както и изводът за наличието на връзка между воденото адм.д.

№1827/2021г.на Адм.съд-Бургас и процесното ДП. Оспорен е и размерът на присъденото обезщетение,като е изложено становище,че същото не е съобразено с критериите за справедливост,а размерът е необосновано завишен. Моли решението на БОС да бъде отменено и исковата претенция да се отхвърли изцяло като неоснователна и незоказана,а при условията на евентуалност- решението да бъде изменено,като се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Няма доказателствени искания.

В депозирания писмен отговор ищецът З. е оспорил въззивната жалба като неоснователна и е посочил,че в насрещната въззивна жалба е изложил всички обстоятелства и факти за неоснователността на жалбата на ПРБ. В депозираната насрещна въззивна жалба решението на БОС е оспорено в отхвърлителната му част,като е изразено недоволството на въззивника-ищец от размера на присъденото му обезщетение за неимуществени и имуществени вреди ,като се изтъква,че същото е занижено и не отговаря на причинените му вреди.Счита за неправилно решението в отхвърлителната част досежно претендираните имуществени вреди- заплатени хонорари на адвокати,като в тази връзка сочи,че към делото са приложени чнд №186/2021г-по описа на ЦРС,адм.д.№1827/2021г.по описа на Адм.съд-Бургас и гр.д.№214/2023г.по описа на БОС ,по които са приложени адвокатски пълномощни с посочени в тях заплатени адвокатски възнаграждения,които следва да бъдат присъдени изцяло.Оспорено е твърдението на ПРБ,че не отговаря за действията на 2

Дирекция“СП“,тъй като действията на дирекцията са пряка и непосредствена последица от действията на прокуратурата,тъй като с повдигането на обвинението Д“СП“ е задължена да предприеме настаняване на малолетното дете в Център за настаняване от семеен тип. Няма доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивните жалби и съществото на спора от фактическа и правна страна, съдът намери следното:

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или деянието не е престъпление.Съгласно нормата на чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. С исковата молба ищецът е претендирал обезщетение за претърпени неимуществени вреди,пряка и непосредствена последица от неоснователно обвинение в извършване на престъпление,по което наказателното производство е било впоследствие прекратено.

БОС е дал правилна правна квалификация на предявения иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,като е приел претенцията на ищеца за обезщетение на неимуществените вреди в общия и размер от 90 000 лв.,а в диспозитива на решението си е уважил този иск до размера от 9 000 лв. и го е отхвърлил в останалата му част – до претендираните 90 000 лева. В мотивите на решението си БОС е обсъдил всички твърдения на ищеца по отделните сочени основания - задържането му под стража,неоснователно повдигнатото му обвинение и продължителността на воденото срещу него досъдебно производство № 302-ЗМ-75/2021г.,като е определил общ размер на обезщетението за всички претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 9 000 лв.

В случая е безспорно, че срещу Н. З. е било образувано Досъдебно производство № 302-ЗМ-75/2021г. , с постановление от 17.06.2021г. за привличането му като обвиняем за извършени в периода м.май 2019г. – 16.06.2021г. тежки умищлени престъпления по чл.149 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК спрямо непълнолетната му дъщеря Н. З. и нейна също непълнолетна приятелка.

Спрямо ищеца З. е била взета мярка за неотклонение „задържане в ареста на ОСИН – Бургас“ за 72 часа,а впоследствие и постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ЧНД № 186/2021г. по описа на РСЦарево,която е била отменена с определение № 263/ 25.06.2021г. по ВЧНД № 622/2021г. по описа на ОС-Бургас,като е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лева.

С постановление от 18.11.2022г. на прокурор при ОП-Бургас, на основание чл.243 ал.1, т.1, вр.чл.24 ал.1, т.1, чл.243 ал.2 и чл.199 от НПК е било прекратено образуваното наказателно производство против ищеца и отменена взетата от ОС-Бургас мярка за неотклонение парична гаранция в 3 размер на 3000 лв.

След образуването на досъдебното производство,директорът на Дирекция „Социално подпомагане“- гр.Царево е приложил мерки за защита на двете деца на обвиняемия З.,като със заповед № ЗД/Д-АЦ-006/ 30.06.2021г. малолетният му син – Г. З., е бил настанен по административен ред в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр.Бургас, на основание чл.28 от Закона за закрила на детето, а с последващи заповеди са били приложени и други мерки. Със заповед № ЗД/Д-А-Ц/-004/ 18.06.2021г. и последващи такива, същите мерки са били предприети от Д“СП“-Царево и спрямо непълнолетната дъщеря на обвиняемия- Н.а З. В резултат на развилото се административно производство по адм.д.№ 1827/2021г. по описа на Административен съд – Бургас по жалба на Н. З., заповедта за прилагане на мерки за закрила спрямо малолетния Г. З. е била отменена с влязло в сила на 07.08.2021г. решение № 1152/ 22.07.2021г.

При така установените и безспорни между страните факти относно привличането на Н. З. като обвиняем по горепосоченото досъдебно производство и прекратяването на наказателното производство с Постановление от 18.11.2022г. , правилно е приел БОС, че са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за причинените на ищеца неимуществени вреди ,при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Ищецът Н. З. е предявил пред БОС иск за присъждане на обезщетение в общ размер на 90 000 лв. за претърпени от воденето на наказателното производство неимуществени вреди,подробно описани и конкретизирани в исковата молба.

Прокуратурата на Република България е оспорила предявения иск ,като е заявила становище за неоснователността му поради недоказаност на претърпените морални вреди и причинната им връзка с незаконно обвинение.

Искът е оспорен и по размер,като е заявено,че липсват доказателства,че ищецът е претърпял вреди по-големи от обичайните,при водено наказателно производство.

По начало наличието на отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение по време на водене на наказателно производство, настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика и не се нуждае от специално доказване,в какъвто смисъл е и дългогодишната утвърдена съдебна практика. Ето защо, неоснователно е възражението на въззивната

Прокуратура на РБ за неоснователност на предявения иск поради недоказаност на настъпили за ищеца З. неимуществени вреди намиращи се в причинна връзка с незаконното му обвинение.

По отношение определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди в утвърдената съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК е възприето становище,че съдът следва да извърши преценка на всички относими факти и обстоятелства,релевантни за определяне по справедливост на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди по искове с 4 правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ,както и да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Така,в Решение № 50073 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3257/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Н. И. по чл.290 ГПК е направено обобщение на съдебната практика на касационната инстанция по въпроса кои са правно релевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по тези искове. ВКС е приел,че такива обстоятелства са : 1/тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; 2/дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;

3/продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; 4/вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; 5/по какъв начин последното се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, ако да – в каква степен и от какъв вид, конкретните му преживявания;6/съдебното минало на ищеца. Освен това съдът следва да извърши преценка на цялостното отражение на предприетото срещу лицето наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели,професия и професионална реализация,обществен отзвук и пр.

Разпечатката съдържа 41 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f51a8b2e-1b30-44f3-a9cd-193e6009e394