Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 23.10.2025, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Административно наказателно дело 465/2025
Вид
Решение № 151
Подписан
23.10.2025
В сила
04.02.2026
Състав
ТОДОР ИВАНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178а, ал.7, т.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Търговище, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

***:

ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Женя Люб. И.а като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530200465 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д. Д. Ю. от гр.Омуртаг, чрез пълномощник адв.А.

М. от АК – Търговище, срещу НП № 44-0000711 от 25.04.25 г. на Началник на ОО„АА“, гр. Търговище, с което за нарушение на чл. 43, т.2, б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 1500 лева.

Жалбоподателя моли съда, на основанията изложени в жалбата да отмени НП.

Редовно призован, не се явява лично. Явява се адвокат М., който поддържа жалбата, с молба НП да бъде отменено на посочените основания. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено и прави възражение за прекомерност на претендираният адвокатски хонорар.

След запознаване на представените писмени материали по делото и събраните в съдебно заседание доказателства, съдът установи следното: В обстоятелствената част на обжалваното НП, като адм. нарушение извършено от жалбоподателя е описана следната фактическа обстановка - На 14.02.2025 г. около 17:18 ч. в град Търговище, улица Опълченска №16, в пункт за 1 извършване на периодични прегледи за проверка техническата изправност на пътни превозни средства на фирма "ГТП-02" ООД притежаващ Разрешение № 765 жалбоподателят като *** на комисия от технически специалисти не е следил за качественото и пълнообемното провеждане на периодичен преглед на МПС с рег.№ Т2363МТ от кат.М1 марка “Шевролет“, модел „Епика“ извършен с протокол № 38107823 от 14.02.2025 г., а именно : допуска ППС- то да се движи по пътища за обществено ползване и отбелязва в протокола че уредбата за втечнен газ Atiker-51L със сериен номер 047132 от 2021 г. е демонтирана, като при прегледа не отваря багажното отделение на автомобила. Това било установено при преглед на видеозаписи и комплексна проверка.

За констатираното административно нарушение е съставен АН № 344460 от 19.03.25 г., връчен на нарушителя. АУАН е подписан с отбелязване от нарушителя „не съм съгласен и ще предоставя своите възражения в срок даден по законовия ред“. Писмени възражения срещу така съставеният АУАН са постъпили в законоустановения срок по ЗАНН. Наказващият орган приел възраженията за неоснователни и на основание АУАН е издадено обжалваното НП № 44-0000711 от 25.04.25 г., подписано и връчено на жалбоподателя на дата 03.06.25 година.

Жалбата е подадена чрез наказващият орган, процесуално допустима е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съгласно приложената Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. процесното НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Видно от показанията на актосъставителя И. С. при преглеждане на видеозаписа от прегледа се установило, че при техническият преглед на автомобила жалбоподателят не е отворил багажното отделение, където следвало да се намира газовата бутилка, за да провери дали същата е демонтирана. Показанията на свидетеля се потвърдиха от приложеният по делото видеозапис, който бе възпроизведен в съдебно заседание.

Съгласно показанията на св.Д. Т. през месец февруари газовата бутилка на процесният автомобил била демонтирана. Бил свален и редуктора на газовата система. Освен, че свидетеля не доставя точни данни за датата на премахване на газовата бутилка, то следва да се отбележи, че това обстоятелство е правно ирелевантно за настоящият спор предвид на факта, че 2 процесното нарушение се състои в това, че жалбоподателя не е отворил багажното отделение на автомобила за да провери дали газовата бутилка наистина е демонтирана.

Според показанията на собственика на автомобила – св.Е. И. газовата бутилка била премахната преди техническият преглед, а при прегледа багажника на автомобила бил отворен и било проверено дали газовата бутилка е налична. Този свидетел е косвено заинтересован от изхода на делото и неговите показания се опровергават от приложеният по делото видеозапис, който е напълно обективно годно доказателствено средство.

Кредитирайки показанията на актосъставителя, приложеният видеозапис и останалите писмени доказателства съдът намери за установено, че при процесният технически преглед жалбоподателят не е отворил багажното отделение на автомобила за да провери дали газовата бутилка на същия е демонтирана.

При служебната проверка на оспореното НП съдът констатира, че същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Видно от текста на НП като правно основание за издаването му е посочен чл.43, т.2, буква „б“ от НАРЕДБА № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС.

Нормата предвижда, че ***ят на комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС следи за качественото и пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в наредбата. Нормата е обща и не налага конкретни изисквания към дейността на ***я на комисията, а вместо това препраща към Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от НАРЕДБА № Н-32 от 16 декември 2011 г., където е поместена методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС. Нормата не съдържа конкретно нарушено изискване. В същото време от текста на обжалваното НП е видно, че в него не е посочено коя точно разпоредба (кое точно изискване) на Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от НАРЕДБА № Н-32 от 16 декември 2011 г. е била нарушена. Непосочването на точната нарушена разпоредба от приложимата наредба води до липса на правно основание, като съдът не може 3 да извлича волята на наказващият орган, съдейки по фактическото описание на твърдяното нарушение. Липсата на посочване в текста на НП на относимата разпоредба на Приложение № 5 от НАРЕДБА № Н-32 от 16 декември 2011 г., следва да се приравни на липса на посочено правно основание за издаване на обжалваното НП, което означава, че е допуснато нарушение на изискванията за форма на НП, установени в чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. За да е ясно на визирания нарушител какво нарушение му е вменено, то следва наказващият орган не само да опише точно и ясно фактическите обстоятелства по нарушението, но и чрез дадената им правна квалификация да установи съществуването на правна норма, която регламентира конкретно изискване, което се нарушава с описаното деяние. Това задължение се налага с оглед принципите за правна сигурност и законоустановеност на нарушенията.

По този начин съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Съдът също е поставен в невъзможност да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона.

Отделно от горното – жалбоподателят е подал до наказващия орган писмено Възражение с рег.№ 52-00-31- 2653/26.03.2025 г., като изрично е направил доказателствено искане в рамките на административното производство по издаване на НП, по-конкретно за вземане на обяснения от колегата на жалбоподателя - Г. Д., от собственика на автомобила – Е. И. и от Д.

Д. – демонтирал газовата уредба. Наказващият орган не се е произнесъл по неговото доказателствено искане, съответно не е събрал допълнителни доказателства. По този начин наказващият орган е нарушил чл.52, ал.4 от ЗАНН като не е извършил разследване на спорните обстоятелства посредством вземане на обяснения от посочените във възражението лица, доколкото чрез събирането би могло да се даде допълнителна яснота по въпроса каква е причината за случилото се. На практика възражението на жалбоподателя не е разгледано и по него административнонаказващият орган не се е произнесъл. В текста на НП е посочил единствено, че има депозирано възражение, без да е обсъдено същото. Наказващият орган не е посочил дали счита възражението за основателно или неоснователно и по какви съображения, както и какви са съображенията му не снеме обяснения от поисканите лица.

С тези свои бездействия по време на административнонаказателното производство наказващият орган е нарушил и чл.53, ал.1 от ЗАНН, защото като не е събрал допълнителни доказателства 4 относно спорните обстоятелства във връзка с които е налице надлежно подадено възражение с конкретни доказателствени искания. Той е издал НП без да установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение.

Нарушението на производствените правила е съществено, доколкото е препятствана възможността на жалбоподателя да проведе своевременна и адекватна защита преди издаване на обжалваното НП като се съберат доказателства за твърдяното в АУАН административно нарушение.

Предвид гореизложеното се налага извода, че оспореното наказателно постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, липсват задължителни реквизити на НП.

Предвид горното обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. е

По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 800 лева - платено адвокатско възнаграждение, за което са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 03.06.2025 г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. и същото е отбелязано като платено в брой. Представен е и списък на разноските. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, 5 ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 при интерес от 1000 лв. до 10000 лева възнаграждението е в размер на 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв. В случая е видно, че договореното и платено възнаграждение не съответства на размера на оспорваната глоба от 1500 лв., не кореспондира с фактическата и правна сложност на делото както и с обема на оказаната правна помощ и процесуално представителство. Ето защо ИА“АА“ като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 450 лева, по изложените по-горе съображения. В останалата част и до пълният размер от 800 лв. претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 44-0000711 от 25.04.2025 г. на Началник ОО“АА“ Търговище, с което на Д. Д. Ю. с ЕГН ********** от гр.Омуртаг, ул**** на основание чл. 178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, като незаконосъобразно.