Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 11.12.2023, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
737/2023
Подписан
11.12.2023

Цитирани разпоредби

  • чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 138, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 73 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 10 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 107, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 107, ал. 2, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 108, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 108, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 108, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117, ал. 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 4, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 4, ал. 3, т. 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 4, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 4а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 50, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 51 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • § 1, ал. 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • параграф 1, ал. 1, т. 5 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 62 · Кодекс на труда
  • чл. 1, ал. 1 · Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 761/11.12.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, VII-и състав, в открито заседание на десети ноевмри две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА при участието на секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Хубчева адм. дело № 737 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Т.А.,

ЕГН **********, регистриран земеделски производител с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Стрелча, ул. ***, подадена чрез адв. С.Д.,*** срещу Решение № 1012-12-137#1 от 06.07.2023 год. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пазарджик (ТП на НОИ-Пазарджик), с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-********* от 02.06.2023 год. и № ЗД-1-12-********* от 02.06.2023 год., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пазарджик, с които жалбоподателката следва да заличи подадените данни с Декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за периода от 22.10.2018 год. до 30.04.2023 год., включително.

В жалбата се твърди, че неправилно контролния орган е установил, че А. не произвежда растителна продукция, предназначена за продажба и не отговаря на дефиницията за регистриран земеделски стопанин по КСО, както и че няма качеството на самоосигуряващо се лице, тъй като не отговаря на визираните в параграф 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски са неоснователни и не пораждат права за лицето по КСО. Сочи се, че оспорващата е изпълнила всички изисквания на законодателството и следва да се приеме, че за нея е налице осигурително правоотношение. Жалбоподателката е осъществявала селскостопанска дейност, има регистрация като земеделски стопанин и е внасяла осигурителни вноски. Моли се за отмяна на процесното решение като незаконосъобразно и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Представени са писмени бележки.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ -

Пазарджик, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Административен съд – Пазарджик, след като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено следното:

Оспорващата Т.А.,***, ЕГН ********** е вписана в Регистър Булстат като физическо лице декларирало дейност - земеделски производител с ЕИК ********** от 10.10.2018 год. до 31.12.2021 год. и с ЕИК ********* от 01.01.2022 год., със седалище и адрес на управление - РБЪЛГАРИЯ, област Пазарджик, град Стрелча. По справка „Регистър на земеделските стопани“ на МЗХ, Т.А. има регистрация като „регистриран земеделски стопанин”, съгласно Наредба № 3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделски стопанин на 10.10.2018 год.; 06.03.2020 год.;22.04.2021 год.; 27.04.2022 год. и на 26.04.2023 год.

С писмо с изх. № 1056-12-225#2 от

10.05.2023 год. е изискано предоставяне на документи доказващи упражняването на трудова дейност като земеделски стопанин - договори за наем, фактури за направени покупки и извършени разходи по обработка на земеделските площи, и други доказващи престирането на труд от нейна страна. В хода на проверката от страна на жалбоподателката не са представени първични счетоводни документи, отчитащи приходи и разходи, които да доказват, че лицето реално е извършвало дейност по поддържане и подобряване на пасища и мери. Не са представени документи, доказващи начина на съхранение на добитата продукция от пасището и мерата, както и документи, доказващи транспортиране и реализацията й по години. Представила е договор за наем на земеделска земя от 08.10.2018 год. между П. П. А. и Т.А. за безвъзмездно ползване за срок от 10 (десет) години.

От писмени обяснения, депозирани от А., с вх. №1056-12-225#4 от 12.05.2023 год. се установява, че лицето не предоставя разходно-оправдателни документи, защото ДФЗ не са изисквали разходни документи; не е подавала данъчни декларации, защото няма приходи; всички разходи, свързани с нейните осигурителни разходи ги поема съпругът й, който е служител на МВР.

От ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик е изпратено писмо с изх. № 1056-12-225#1 от 05.05.2023 год. за предоставяне на информация относно подадени Годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ с декларирани приходи и разходи, регистрирани фискални устройства и съответно регистрирани обороти, както и за подадени декларации по чл. 73 от ЗДДФЛ за земеделски стопанин Т.А.. От получената информация се установява, че жалбоподателката не е подавала Годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансовите 2018 год., 2019 год., 2020 год., 2021 год. и няма подадена ГДД за 2022 год. към 10.05.2023 год.; няма регистрирани фискални устройства за същия период и няма данни за подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за периода от 2018 год. и до 2022 год.

По Данни в регистъра на осигурителите за самоосигуряващия се е установено, че А. е декларирала дата на започване на дейност като земеделски стопанин и начало на осигуряване от 22.10.2018 год., със заявен вид на осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“, като към датата на проверката няма декларирано прекъсване на дейността.

За Т.А. са подадени данни, по реда на чл.

5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода от 22.10.2018 год. до 30.04.2023 год. с код за вид осигурен 13 - за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители, осигурени по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО.

Въз основа на така установените факти и доказателства контролният орган при ТП на НОИ – Пазарджик е достигнал до извода, че оспорващата не е упражнявала трудовата дейност, за която е регистрирана, както и че подадените данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал.

4, т. 1 от КСО са без правно основание. Същата няма качеството на „осигурено лице“, съобразно изискването на §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО във връзка с чл. 10 от КСО. Съобразно това са издадени задължителни предписания № ЗД-1-12-********* от 02.06.2023 год. и № ЗД-1-12-********* от 2.06.2023 год. за заличаване на подадените данни за осигуряване за периода от 22.10.2018 год. до 30.04.2023 год. Предписанията са връчени на лицето на 06.06.2023 год., а на 16.06.2023 год. лицето е упражнило правото си да ги обжалва пред по-горестоящия орган по реда на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО. Последният се е произнесъл с обжалваното решение като е потвърдил оспорените предписания. В тази връзка е изложил мотиви, че наличието на регистрация за дадено лице в регистъра на земеделските стопани не е достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, т.е. лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски стопанин, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска) предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че са подавани данни по чл. 5, ал.

4, т. 1 от КСО и са внасяни осигурителни вноски. Т.А. не произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, предвид което същата не отговаря на визираната в § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин, а имено: „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред, т.е. за да отговаря на посочената дефиниция лицето трябва да е изпълнило и двете условия: да произвежда растителна продукция и/или животинска продукция, предназначена за продажба и да е регистрирано по установения ред.

Административният орган е приел, че с представените договори за наемане на земеделска земя не може да се установи, че на посочения имот е отглеждана и продавана земеделска продукция - пасища-мери, поради което не е възникнало основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и направената регистрация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни, като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин (с код за вид осигурен-13) и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски са неоснователни и не пораждат права за лицето по КСО.

Решението е връчено на жалбоподателката на

11.07.2023 г., видно от известие за доставяне (л. 15 от делото).

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателката е разпитан свидетелят П. П. А. (в родствена връзка с оспорващата). Същият заяви, че към 2018 год. на А. е давал под наем земя – пасище, находяща се в местността „Червенаковец“. Същата е приблизително 9 (девет) дка и половина. Посочи, че имотът е празен, поддържан, чист и мъжът й го коси с храсторез, косачка. На въпрос на ответната страна отговори, че е земеделски стопанин, отглежда крави.

От страна на административния орган, освен административната преписка в цялост, се представени две заявления – декларации, подадени по електронен път. От едната се установява, че Т.А. е заявила изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане, на осн. чл. 50, ал.

1 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни, считано от 25.11.2019 год., а с другата – за същото обстоятелство, но считано от 02.07.2022 год. – за второ дете. Представени са справки – за болничните й листове и такава за липса на наети лица при нея и тя не е подавала уведомления по чл. 62 от КТ до НАП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т. е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Решение № 1012-12-137#1 от 06.07.2023 год. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-********* от 02.06.2023 год. и № ЗД-1-12-********* от 02.06.2023 год., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пазарджик, с които жалбоподателката следва да заличи подадените данни с Декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за периода от 22.10.2018 год. до 30.04.2023 год., включително.

Съгласно чл. 107, ал. 1 от КСО, контролът по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, като според чл. 107, ал. 2, т. 1 от КСО, контролни органи на НОИ са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. По силата на чл. 108, ал. 1, т.