Протокол № 581 от 01.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 581 гр. Пазарджик, 31.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500552 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За жалбоподателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, редовно призован, не се явява представител.

Не се явяват ответниците по въззивната жалба Г. Ж. Ч., Б. А. Ч. и А. Ж.

Ч., редовно призовани. За тях се явява адв. С. В. М., редовно упълномощен по делото

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 834/21.06.2024 г., постановено по гр.д. № 20245220100078 по описа за 2024 на Районен съд – Пазарджик е уважен предявеният от ищците Г. Ж. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., ул. ***, Б. А. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., ул. *** и А. Ж. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., ***, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, като е прието за установено, че Б. А. Ч., Г. Ж.

Ч. и А. Ж. Ч. не дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 сумата от 6 905,47 лева, от които главница - 5 309,80 лева, наказателна лихва за 1 периода от 14.06.2012 г. до 14.03.2012 г. - 892,30 лева, просрочена лихва за периода от 06.12.2010 г. до 13.11.2011 г. – 703,37 лева, законната лихва от 19.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 138,11 лева, всичките по Изпълнителен лист от 23.04.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 1131/2012 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 202 от 2023 г. при ЧСИ В.Б. с рег. № 886, поради погасяването им по давност. С решението ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е осъден да заплати на ищците сторените по делото разноски в общ размер на 1 730,00 лева.

В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи, че на 30.11.2009 г.между ищците, като кредитополучатели и „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, като кредитор, е сключен Договор за кредит. Вземанията по кредита, предмет на настоящото производство били прехвърлени от първоначалния кредитор на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, въз основа на Договор за прехвърляне на вземания от 05.01.2015 г. По делото не било спорно наличието на валидно облигационно отношение, неизпълнението по него, както и прехвърлянето на вземането на частния правоприемник „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия, за която ищците били уведомени. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит било инициирано заповедно производство срещу ищците – ч.гр.д. 1131/2012 г. по описа на РС – Пазарджик, по което бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп. дело № 987/2014 г. по описа на ЧСИ Д.С., peг. № 889 към КЧСИ. Още с образуването и в хода на изпълнителното производство били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок. С молбата за образуване на изпълнителното дело било направено искане за налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжниците, както и за налагане на запор върху банковите им сметки във всички банки, както и спирането от движение на притежаваните от тях МПС-та, като ЧСИ бил упълномощен с правата по чл. 18 от ЗЧСИ. На 21.06.2018 г. били изпратени запорни съобщения за наложени запори по банкови сметки на длъжниците, а на 28.12.2018 г. било изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на един от длъжниците. Сочи, че до 22.01.2019 г. по делото постъпвали регулярни плащания, отразени и върху изпълнителния лист, като намира, че плащане, направено след започване на изпълнителното производство, в резултат на действията на съдебния изпълнител, насочени към осъществяване на притезанието по изпълнителния лист, съставлява погасяване на дълга чрез способите на изпълнителния процес. Намира, че когато взискателят получава удовлетворение чрез извършване на доброволни плащания от страна на длъжника, той няма правен интерес да прави искания за предприемане на изпълнителни действия и допълнително да утежнява положението на длъжника с разноски, като по този начин двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не можело да се счете за изтекъл. Едва при прекратяване на доброволното изпълнение за взискателя възниквал интерес от предприемане на принудителни действия срещу длъжника. Позовава се 2

Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, приемащо, че в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството. Съответно без значение е срещу кого от солидарните длъжници са предприети действия, предвид че кредиторът не се е дезинтересирал да събере вземането и с действията си е поддържал висящността на изпълнителното производство. Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, поради което намира, че дори да се приеме, че в хода на изпълнителното производство е настъпила перемпция в даден момент, то същата била без правно значение за прекъсването на давността. Сочи, че новото изп. дело № 202/2023 г. по описа на ЧСИ В.Б., с рег. № 886 към КЧСИ, било образувано преди да изтече давностният срок и още с молбата били поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането му, за което били заплатени и съответните такси. Намира, че наложените запори върху трудовите възнаграждения на задължените лица на 14.09.2023 г. на свои ред са прекъснали установения давностен срок, като от последното действие от 28.12.2018 г. преди образуване на новото изпълнително дело, до налагане на запори върху трудовите възнаграждения на задължените лица на 14.09.2023 г., давността не била изтекла. До предявяване на настоящия иск били предприемани регулярни действия по образуваното производство като не били настъпили последиците на погасителната давност. Позовава се на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно който за срока от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. и 7 дни след това давностните срокове не текат, като давност не била текла от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. Сочи, че давност не тече и докато трае съдебният процес, като предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. Поради това счита изводите на съда, че са налице последиците на погасителната давност по отношение процесните вземания за неправилни и необосновани, като моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че в случай, че в насроченото заседание не се яви негов представител, не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, в случай че не отговаря на минималните размери и е реално заплатен.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адвокат С. М., пълномощник на ищците в първоинстанционното производство, с който изцяло се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подробни 3 съображения, във връзка с възраженията направени във въззивната жалба.

Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски във въззивното производство.

С въззивната жалба и отговора към нея не се представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд.

Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам отговора на въззивната жалба и моля да я отхвърлите, като неоснователна и да потвърдите първоинстанционното решение. Нямам нови доказателствени искания.

Считам делото за изяснено от фактическа страна, поради което моля да се приключи и да се даде ход на устните състезания. Представям списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, считам че първоинстанционният съд правилно, въз основа на доказателствения анализ на доказателства по делото, е достигнал до извода и е приел, че от последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело при ЧСИ Д.С. до първото изпълнително действие по изпълнително дело при ЧСИ В.Б., които са годни да прекъснат течащата погасителна давност на вземанията по изпълнителния лист, е изминал период повече от 5 години.

На 14.09.2023 г., когато са наложени запори на банковите сметки на доверителите ми по изпълнителното дело при ЧСИ В.Б., петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД от последното изпълнително действие вече е бил изтекъл. Това е така, тъй като на 28.12.2018 г., когато е изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Б. Ч. в „Алпетранс България“ ЕООД, както е приел правилно първоинстанционният съд, не е било налице валидно трудово правоотношение, тъй като трудовият договор на Б. Ч. е бил вече прекратен, поради което считам, че запорното съобщение не е породило правното действие да прекъсне погасителната давност на вземането по изпълнителния лист. Също така изпратените на 21.06.2018 г. запорни съобщения до „СИТ-2007“ ЕООД за налагане на запор на сметките, открити при това дружество, също не са породили правното действие да прекъснат погасителната давност, поради което е изминал период повече от 5 години, в който не са предприемани никакви действия, които на основание чл. 116 от ЗЗД, да прекъснат започналата да тече, съгласно тълкувателно решение № 2 от 2013 г. на ВКС, давност от 26.06.2015 г.

Предвид гореизложеното, моля да отхвърлите така подадената от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, като неоснавателна и да потвърдите първоинстанционното решение.

4

Моля да осъдите „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да заплати направените по делото разноски.

Моля да приемете писмена защита по делото, която представям и в която съм направил по-подробен и доказателствен анализ.

Съдът счете делото за изяснено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законноустановения срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,15 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5