Определение № 181 от 16.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 181 гр. Бургас, 16.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. И.ов като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20242100600199 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК и е образувано по повод частен протест на прокурор от Районна прокуратура - Бургас срещу определение на Районен съд - Бургас по НОХД № 4939/2023г. от 23.01.2024г., постановено по реда на чл.248, ал.5, т.1 от НПК, с което първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство по НОХД № 4939/2023г. и е върнал делото на Районна прокуратура - Бургас, за отстраняване на допуснатото нарушение.

В срока за протестиране прокуратурата е поискала отмяна на определението на съда. С частният протест се изразява несъгласие с констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд, като се релевират конкретни доводи. Според представителят на Районна прокуратура - Бургас съдът е направил собствена, неправилна интерпретация на обстоятелствената част на обвинението, като е приел, че Г. С. е узнал опосредено, чрез пострадалата за отправената закана. Твърди се, че не е налице неяснота в изчерпателно описаната хронология, а в обобщение се сочи, че с повдигнатото обвинение не са нарушени правата на подсъдимия при така въведената правна формулировка на фактите, тъй като се касае до едно единствено престъпление, осъществено с едно деяние, при двете форми на изпълнителното деяние - закана с престъпление против личността на пострадалата и против личността на нейни ближни. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Районен съд-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с обжалваното определение, взе предвид наведените в частния протест доводи и се запозна с 1 материалите от ДП № 775/2022г. по описа на Първо РУ при ОД на МВРБургас, вх.№ 13062/2022г., пор.№ 2981/2022г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, с оглед правомощията си по чл.345 от НПК, прие следното:

Депозираният частен протест е процесуално допустим, тъй като е подаден от компетентна прокуратура в преклузивния срок, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледан по същество, протестът е основателен.

Съдебното производство по НОХД № 4939/2023г. по описа на Районен съд-Бургас е било образувано по повод внесен в съда обвинителен акт против подсъдимия И. Г. С. ЕГН ********** за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, за това, че на 18.05.2022г. в гр.Бургас се заканил на К. П. С. с престъпление против нейната личност, и с престъпление против личността на неин ближен – съпругът и Г.Д. С. с убийство, като в рамките на провеждан телефонен разговор казал, че ще отиде в офиса и ще разстреля баща си и оная /К. С./, както и че ще отиде в офиса и ще разстреля всички, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В съответствие с чл.247б, ал.2, т.2 от НПК е насрочено разпоредително заседание по делото. В хода на същото, съдът е приел, че са налице допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, поради което е прекратил съдебното производство на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК и е върнал делото на Районна прокуратура - Бургас за отстраняването им.

Първоинстанционният съд е счел, че са налице неясноти, както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и във възприетата от държавното обвинение правна квалификация на инкриминираното деяние, тъй като в обстоятелствената част са изложени фактически твърдения за закана с убийство от страна на подсъдимия към две отделни лица, отправена в присъствието на единия от пострадалите и узната от другия пострадал, опосредено чрез първия. Първоинстанционният съд е приел, че в противоречие с това, правната квалификация на инкриминираното действие срещу личността на двете пострадали лица е определена от прокуратурата, като едно престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК в диспозитивната част на обвинителния акт. Според съда това представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като са налице множество престъпления по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, което изключвало приложението на чл.26, ал.1 от НК, тъй като обвинението било за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, но срещу личността на две отделни лица. Според първоинстанционния съд, това нарушение било отстранимо и можело да се санира чрез предявяване на ново обвинение по повод отправената закана при условията на чл.23, ал.1 от НК.

Съставът на заканата по чл.144, ал.1 от НК и заканата с убийство по чл.144, ал.3 от НК са състави на едно и също по вид престъпление, и се 2 намират в съотношение на основен към специален, като заканата с убийство по чл.144, ал.3 от НК е квалифициран, по-тежко наказуем състав. Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 53/18.09.1989г. по н. д. № 47/89г., ОСНК на ВС на РБ, за осъществяване на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването и, като не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.

За процесуалната годност на обвинението е достатъчно, недвусмислено и непротиворечиво в обвинителния акт да бъдат изложени фактите и правната квалификация на деянието, така че всеки съставомерен признак да е конкретизиран. В настоящият случай прокурорът е изпълнил задълженията си по чл.246, ал.2 от НПК, тъй като тезата му по фактите и правото е ясна. С обвинителния акт е въведено твърдение за посегателство срещу личността на пострадалата К. С. и с престъпление против личността на неин ближен – съпругът и Г. С., чрез закана с убийство, като в рамките на провеждан телефонен разговор подсъдимият казал, че ще отиде в офиса и ще разстреля баща си и оная /К. С./, както и че ще отиде в офиса и ще разстреля всички, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Касае се за едно престъпление по отношение личността на К. П. С., осъществено и с двете форми на изпълнителното деяние – закана с престъпление спрямо пострадалата и нейни ближни, а не за две отделни лица, както неправилно е приел районния съд. В обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа описание на фактическата обстановка, като са конкретизирани всички елементи, съставомерни за заканата с убийство срещу пострадалата К. С. и личността на нейния съпруг. В обвинителния акт е посочено, че отправената закана е била възприета от С., която е подала сигнал на ЕЕНСП 112 за случилото се. Липсват твърдения, че закана е била възприета от съпруга и Г. С. или, че тя му се е обадила и съобщила за нея. Видно обаче от мотивите на определението, районният съд е направил собствена интерпретация на фактите, некореспондираща с въведената от държавното обвинение, позовавайки се на непредявено с обвинителния акт фактическо обстоятелство, че съпругът на пострадалата Г. С. бил разбрал опосредено за отправената закана за убийство. По мнение на настоящия състав отправените заканителни изрази не създават никаква неяснота или объркване.

Подсъдимият се е заканил с престъпление против личността на пострадалата К. С. и с престъпление против личността на нейния ближен /по см. чл.93, т.10 от НК/ – съпругът и Г. С., а именно с убийство, като в рамките на провеждан телефонен разговор казал, че ще отиде в офиса и ще ги разстреля.

Хронологично описаната фактология кореспондира изцяло с правната квалификация на деянието, което позволява на привлеченото към наказателна отговорност лице да разбере фактическата страна на обвинението, правната 3 оценка на фактите и квалификацията им, която прокурорът несъмнено е направил. При така въведената фактическа и правна рамка на обвинението настоящата инстанция не споделя схващането на първоинстанционния съд, за наличието на друго престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, осъществено при условията на чл.23, ал.1 от НК по повод отправена закана против личността Г. С., както и дадените указания за ново привличане по реда на чл.219 от НПК. Налице е правилно приложение на материалния закон, като липсват основания, които да налагат връщане на делото в досъдебната фаза за нова формулировка на обвинението и правна квалификация на инкриминираното деяние, респективно ново привличане. Правата на подсъдимия, визирани в чл.249, ал.4, т.1 от НПК не са нарушени.

Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и е изготвен в съответствие с Тълкувателно решение № 2/2002г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002г.

ОСНК. Представителят на обвинението е формулирал точно и ясно инкриминираното престъпно деяние с характеризиращите го обективни признаци, време, място, механизъм на осъществяване, както и субективните измерения относно престъпното посегателство. Посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактология, визирал е приложимия материален закон.

Като е прекратил съдебното производство на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК и върнал делото на прокурора, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен от настоящата въззивна инстанция, като делото бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид гореизложеното на основание чл.345, ал.1, вр. чл.249, ал.3 от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 224/23.01.2024г., постановено по НОХД № 4939/2023г. по описа на Районен съд-Бургас.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4