Решение № 262240 от 06.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ

АЛЕКСАНДРОВА

ТАНЯ КАНДИЛОВА при секретаря Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 8251 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.Я.Г., срещу решение №7959/ 09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 24240/2018 г. на СРС, 86 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като са изложени съображения за това. Въззивницата моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се прекрати бракът й с въззиваемата страна, като се уважат и предявените от нея небрачни искове.

Насрещната страна К.А.М. също е подал въззивна жалба срещу решение №7959/ 09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 24240/2018 г. на СРС, 86 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, като са изложени съображения за това. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се прекрати бракът му с И.Я.Г..

Претендира определяне на наем за ползването на семейното жилище и промяна на фамилното име на съпругата на предбрачното й фамилно име Г..

Въззивните жалби са допустими.

Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

С решение №7959/ 09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 24240/2018 г., СРС, 86 състав, е отхвърлил иска на И.Я.Г. за прекратяване на брака й с К.А.М. и съединените с иска за развод небрачни искове и е осъдил ищцата да заплати на СРС държавна такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50 лева.

И.Я.Г. и К.А.М. са сключили граждански брак на 16.12.2000 г. в гр. София, СО, област София, с акт № 529. При сключването му жената е добавила фамилното име на мъжа към своето.

От брака има едно ненавършило пълнолетие дете – Я.К.М., ЕГН **********.

Видно от показанията на разпитания от районния съд свидетел А.П.(без дела и родство със страните), съпрузите са живеели в един и същ апартамент. Основно жената се е грижела за децата. Основен източник на доходи е бил съпругът.

Финансово много трудно съпругата се е справяла с грижите за децата.

Видно от показанията на разпитания от районния съд свидетел А.М. (баща на съпруга), страните са живеели заедно. Финансовата издръжка е била изцяло отговорност на мъжа. Жената е работела периодично по проекти на телевизията.

Пред настоящата инстанция също са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката Р.М.- дъщеря на страните. Видно от нейните показания, страните живеят разделено от три-четири години. Свидетелката живее с майка си в жилището, собственост на баща й, а баща й и брат й живеят в ж. к.„Слатина“. Между съпрузите е имало постоянни скандали. За отглеждането на свидетелката и брат й главно се е грижела майка им. Откакто брат й живее с баща им, отказва всякакъв контакт със свидетелката и с майка им. Има промяна в отношението му към тях- държи се отдръпнато, отказва да каже какъв е проблема и защо не иска да се вижда с тях, отказва да комуникира, от време на време се държи много грубо. Не вдига телефона и не се обажда. Баща й е работел през цялото време, но не е обръщал никакво внимание на децата си. Той се е прибирал по всяко време на денонощието, много пъти пиян, окървавен и неспособен да се грижи за тях .

Съобразно така установената фактическа обстановка, въззивният съд счита, че предявеният иск за развод е доказан. Съпрузите са имали неразбирателства и скандали, а от три години живеят в условията на фактическа раздяла. За тази раздяла е налице и признание на К.А.М., който при изслушването му от настоящата инстанция е заявил следното: „ …след месец февруари 2020 г. детето Я.живее с мен в гр. София, ул. „Кривина…“. Налице е продължителна съпружеска фактическа раздяла, която е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между страните. Семейната общност е трайно и необратимо разрушена. Бракът е невъзвратимо опразнен от предписваното му от закона и морала съдържание. Ето защо, обжалваното решение следва да се отмени, а бракът – да се прекрати, като дълбоко и непоправимо разстроен.

Съгласно чл. 59, ал. 4 СК, съдът решава въпросите по ал.

2 (при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата), след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

Изслушана в съдебно заседание на 28.06.2021 г., майката заявява, че има средно специално образование и работи в БТВ, с различно работно време, в зависимост от продукцията, а когато не снимат- от 10 часа до 18 часа. Живее с голямото си дете, на чиято помощ може да разчита, както и досега е разчитала за отглеждането и възпитанието на Я.. Може да разчита и на помощта на други майки, с които е отглеждала децата си. В момента Я.живее при баща си. От месец април 2020 г., когато баща му го е взел уж за уикенда и повече не го е върнал. Изведнъж сина й отказал да ходи при тях.

Откакто живее при баща си, тя всяка вечер му звъни. Има случаи, когато не й вдига или му е изключен телефона. Последния път, когато Я.е ходил при нея е било на 15-ти срещу 16-ти януари, преди това на 6-ти срещу 7-ми септември, отново с огромни молби. Лятото се е наложило да се скара с баща му, за да вземе Я.и да го заведе при нейната майка във Враца. Това са вижданията им през тази година.

Изслушан във въззивното производство в същото заседание, бащата И.Х.И.заявява, че има висше образование. Преподавател е в Музикалната академия- понеделник и четвъртък, от 9 часа до 13 часа. Работи и за фирма, на смени, предимно от вкъщи. Живее с Я.. Може да разчита на помощта на родителите си, които живеят през шест етажа от апартамента му. В самия блок има няколко приятелски семейства, с които също си помагат, но досега не е се налагало, тъй като е доста свободен.

При изслушването му от въззивния съд детето Я.К.М. изразява желание да живее при баща си. Той не иска да ходи при майка си, обаче тя много иска. Не иска да ходи при нея, тъй като майка му се държи лошо с него, не се грижи за него. Когато баща му си е тръгнал, тя е започнала да работи на хиляди места, докато преди не е работила и се е грижела за него. Ако отиде при нея, тя няма как да го гледа, защото няма да има време. Баща му работи по-малко за повече пари, винаги има време да му помогне. В същия блок живеят баба му и дядо му, които също му помагат за всичко. От две години живее при баща си. Откакто е при него, всяка вечер си звънят по телефона с майка му. Само по телефон общуват. Майка му от доста време не му е казвала: „Маме, хайде да се видим или да излезем навън“. Майка му винаги е искала да ходи у тях, а не навън, примерно, да излязат на ресторант. Казвал й е, че предпочита навън, обаче отговорът й е бил: „На теб вкъщи не ти ли харесва?“.

Иска да живее с баща си и да се вижда с майка си всяка събота, примерно, или всеки петък след училище до събота вечерта или до неделя сутринта. Неделята иска да си е вкъщи, на спокойствие, има важни работи, като, например, да свири, сега свири на нов инструмент, да играе с приятели. Ако съда постанови да живее с майка си, иска да се вижда с баща си всяка седмица, така, както е казал, че иска да се вижда с майка си, но по възможност и всеки ден. Сега училището му е по-близо до баща му, отколкото до майка му. Сменил си е училището, защото много е искал да свири на тромпет, тъй като цялото му семейство свирят на тромпет.

В социален доклад от 17.06.2021 г. на ДСП-Младост се сочи, че основни грижи за отглеждането на Я.се полагат от бащата от месец април 2020 г.

В социалния доклад на ДСП-Слатина от 27.08.2021 г. е отразено, че Я.е споделил, че се чувства добре при баща си, а при майка си се чувства зле, тъй като тя започва да го разпитва за неща, които са правили заедно с баща му.

Бащата притежава материални и финансови възможности за отглеждането на Я., има изградена емоционална връзка с детето и добри битови условия, може да разчита на помощта на родителите си.

С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото пълнолетие дете на страните при произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът счита за обективно и компетентно изготвено, пълно, ясно и обосновано.

Вещото лице установява каква е емоционалната привързаност на детето към всеки един от родителите му и какво е отношението на детето към всеки един от родителите му, психо-емоционалното състояние на детето, наличието при детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите, родителския капацитет на всеки един от родителите, наличието на родителско отчуждение при детето и предлага подходящ режим на лични отношения на детето с всеки един от родителите му.

Експертът установява, че в момента детето Я.М. е на 12 години, поради което е в етап на навлизане в юношеството. Това е периодът на откриване на идентичността, формиране на автономност, периода на трудности при изграждане на междуличностни взаимоотношения. Тъй като юношеството е възраст между детството и зрелостта, юношите често се чувстват объркани относно своята роля и разделени между отговорностите, които сега имат като възрастни и типично детските желания. Психологът не е констатирал дефицити по отношение справяне с дейностите от ежедневието. Учи в музикално училище. Експертът установява добра емоционална връзка на детето и с двамата си родители. В етап е на полова идентификация и се идентифицира със своя баща и чичо и през техните постижения в музиката. Установява, че детето Я.е спокойно дете с адекватни реакции, нормално развитие в умствен и емоционален план, отговарящ на възрастта му, общително е. По време на изследването

Я.се е държал внимателно към родителите си. Наблюдава се добро емоционално състояние на детето. Я.не проявява признаци на негативни преживявания и мисли.

Детето е с привързаност и лоялност към двамата родители.

Не се идентифицират признаци на изразена лоялност или отхвърляне на някой от родителите. При изследване на родителския капацитет, който се измерва през способността на родителя да отговаря по най-добрия начин на потребностите на детето си, психологът установява наличието на добри намерения у двамата родители спрямо детето във връзка с неговото развитие, двамата са създали материални условия и въвеждат правила. Изследвайки това и постигнатото в развитието на детето, справянето с учебния процес, общите цели, които имат за развиване на допълнителни умения може да се направи извод за добри родителски умения. В историята на семейната система психологът открива данни за неотработени кризи във взаимоотношенията на родителите, което е довело и до тяхната раздяла. И двамата родители са с добър родителски капацитет и могат да отглеждат детето в подкрепяща среда. При детето Я.М. няма данни за родителско отчуждение и не са налице действия от страна на никой от родителите за отчуждаване на детето от другия родител. Реализирането на лични отношения на родителите с детето трябва да осигурят възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. И двамата родители заявяват своята готовност да носят отговорността и задължението да участват във вземането на решения, свързани с отглеждането на детето Я.М., здравословното му състояние, извънкласна дейност и училище. Вещото лице предлага примерен режим за детето при неотглеждащия родител: Всяка първа, трета и четвърта седмица от петък, след края на учебните занимания, до неделя 18 часа, с ангажимент за подготовка за училище. Зимната и пролетната ваканция родителите да си разделят по равно, като изключение се прави само за личните и семейните празници. Четните години за Коледа и Нова година да е при отглеждащия родител. През лятото два пъти по 15 дни да бъде с неотглеждащия родител, като се съобразят с годишния отпуск на родителя, при който живее детето. Детето да празнува рождения ден на всеки от родителите си с преспиване. Рождения ден на детето да се празнува в четната година при отглеждащия родител, а в нечетната- при другия родител.