Решение № 1118 от 15.09.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1118 гр. София, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20231000501858 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. 463 ГПК и е повторно производство по разглеждане на жалба срещу решение на Софийски градски съд, сезиран с жалба срещу разпределение по изп. дело № 2021851 0401688 по описа на ЧСИ рег. № *** с район на действие СГС.

С решение № 1840/12.07.2022г. по ч. гр. д. № 3009/2022г. СГС, ТО, VI състав е отменил по жалба вх. № 15565/25.02.2022г. на длъжника Т. М. М. разпределение от 17.02.2022г. по изп. дело № 20218510401688, като е приел, че ЧСИ дължи произнасяне по довод за недължимост на сума поради настъпила перемпция, който съдът е приел, че е с характер на искане към СИ за произнасяне по предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на това основание. СГС е счел, че поради тази причина разпределението следва да бъде отменено изцяло без да се произнася по основателността на другите доводи.

С решение № 125/30.01.2023г. по ч. гр. д. № 2962/2022г. АС – София, е отменил решението № 1840/12.07.2022г. по ч. гр. д. № 3009/2022г. СГС, ТО, VI състав и върнал делото на СГС за произнасяне по съществото на жалбата – по основателността на оплакванията в нея.

1

С решение № 1099/06.03.2023г. по ч. гр. д. № 3009/2022г. СГС, ТО, VI състав е оставил без уважение жалбата вх. № 15565/25.02.2022г. на длъжника Т. М. М. срещу разпределение от 17.02.2022г. по изп. дело № 20218510401688 по описа на ЧСИ рег. № ***.

Срещу посоченото второ поред решение на СГС е подадена жалба от длъжника М.. С оплаквания, че то е недопустимо, „алтернативно“ (всъщност евентуално) неправилно, иска обезсилването му и прекратяване на производството по делото, съответно отмяната му и извършване на ново разпределение, евентуално връщане на делото на СИ. Поддържа, че СГС е постановил второ решение по едно и също дело и счита, че на основание чл.

126 ГПК второто решение е недопустимо. По същество счита, че съдът не се е произнесъл по всички доводи срещу разпределението относно прекомерността на признатите адвокатски възнаграждения; не е съобразил необосновано големия брой съобщения, за които е калкулирана такса; неправилно вземането от 4, 63 лв. на СО било признато като привилигировано; по отношение на публичните вземания е следвало да се приложи чл. 137, ал. 2 ЗЗД и удовлетворяването на вземанията да се извърши по съразмерност; неправилно не било отчетено, че вземанията на М. Й. са погасени по давност след като съдът е приел, че те са погасени, евентуално не било съобразено, че няма основание за разпределение на неясни „неолихвяеми вземания“, в това число и това, разпределено на С. С.; съдът не се произнесъл по възражението за настъпила перемпция на изпълнително дело, по което не били извършвани изпълнителни действия; не било отчетено, че вземането на М. М. е погасено, а задължението неделимо, поради което и „Апиъл Солюшънс“ ЕООД не можело да се присъединява като взискател и да получава суми, отделно няма описано негово „неолихвяемо вземане“.

„Апиъл Солюшънс“ ЕООД е подал отговор на жалбата, с който е оспорил основателността й.

САС намира, че жалбата, с която е сезиран, след отмяна на първоначалното решение на СГС и постановяване на ново като предмет на съдебен контрол, е допустима – правото на жалба е упражнено срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок е и е редовна. Решението, предмет на обжалване, е допустимо и 2 правилно като резултат, а жалбата срещу него е неоснователна.

За да се произнесе по жалбата срещу обжалваното решение на СГС, САС установи следното :

Длъжникът М. е изразила недоволство в своята жалба до съда срещу разпределението, изготвено от ЧСИ, от признаването на вземания за разноски, представляващи адвокатски възнаграждения, които намира за прекомерни; от броя на начислени такси от ЧСИ за връчване на съобщения и за присъединяване; срещу приемането на данък недвижими имоти като привилигировано вземане, както и срещу удовлетворяване изцяло, а не съразмерно на вземанията на държавата; срещу признаване на погасено по давност вземане в полза на М. Й., което било и с неясен произход в една част; срещу приетото вземане на АСВ ЕАД, като сочи, че изпълнителното дело, по което това лице е взискател, е прекратено поради настъпила перемпция; вземането на С. С. счита също, че е с неясен произход; вземането на взискателя М. М. поддържа, че е било погасено и поради неделимостта на задължението вземането на другия присъединен с него взискател „Апиъл Солюшънс“ ЕООД следвало да отпадне изцяло от разпределението, евентуално, както поддържа и за другите разпределени „неолихвяеми вземания“, част от разпределените им вземания като „неолихвяеми“ счита, че са с неизяснен произход.

От взискателите само А. Р. К. и „Апиъл Солюшънс“ ЕООД са подали възражения срещу жалбата, която са оспорили като неоснователна.

В мотивите, изготвени от ЧСИ по повод обжалването на разпределението, СИ е изразил становище, че доводите срещу разпределението, обективирано в протокол от 17.02.2022г., са неоснователни.

Посочил е : че длъжникът не е възразил срещу размера на разноските след получаване на поканата за доброволно изпълнение; изпратени са необходимите брой съобщения до съсобствениците на имота, обект на изпълнение, до кредиторите с вписана възбрана, вкл. и съобщения за предявяване на разпределението, като са начислени и такси за присъединяването на взискатели според изпълнителните титули; правилно е извършено разпределението на вземането за данък, платимо чрез СО, както и на другите публични вземания, които не са за глоби; погасителната давност не може да бъде съобразена от ЧСИ, нито има данни за перемирано дело, по 3 което е извършено присъединяване; по делата, по които е издадено удостоверение от СИ за присъединяване, са били приети за изпълнение като разноски адвокатските възнаграждения и неолихвяеми суми, посочени в удостоверенията; няма и данни за погасяване на вземане на взискател.

За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, при разглеждане на жалбата по същество съгласно указанията на САС в отменителното решение, че разпределението на сумата, получена от извършената публична продан на идеална част от имот в размер на 85 173 лв., е законосъобразно, тъй като законосъобразно са начислени такси за изпратени дължими съобщения до заинтересованите лица, в това число покана за доброволно изпълнение, за извършена цесия на изпълняемото право и до съсобствениците на имотите, както и до кредиторите с вписана възбрана, както и съобщения за предявяване на разпределението, правилно са разпределени и публичните вземания, привилигировани по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗЗД; АСВ ЕАД се е легитимирало като взискател по изпълнително дело за вземания, обективирани в удостоверение, издадено от ЧСИ, по което не може да се прецени настъпила ли е перемпция, като такава не е настъпила по делото, по което се извършва разпределението; доколкото давността не се прилага служебно вземането на М. Й. за разноски и лихви също правилно е включено като дължимо в разпределението; вземането в размер на 17 099, 22 лв., разпределено на С. С., като „неолихвяеми вземания“, представлява такова за неустойка за забава и за лихва, посочени в удостоверението за присъединяване, поради което също правилно е разпределено и доколкото не е установено изпълнение на вземането на М. М., разпределените разноски по изпълнението и лихви, посочени в удостоверението на ЧСИ за присъединяване, по т. 6 и 7 от разпределението също е законосъобразно извършено .

Установява се, че изпълнителното производство, по което е постановен от СИ обжалваният акт, е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Слав Строй“ ООД, на чието място е констититуиран цесионерът „Вектра – Б“ ЕООД. Впоследствие в изпълнителното производство са присъединени още взискатели, измежду които държавата – чрез ТД на НАП – София град, СО – за вземане за данък недвижими имоти, М. Й., А. К. – за вземания по две изпълнителни дела, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, М. М., „Апиъл Солюшънс“ ЕООД и С. С.. От публична 4 продан на 1/24 идеална част от имот, принадлежащ на длъжника, е постъпила сумата 85 173 лв. Тази сума е разпределена с обжалваното пред съда разпределение.

ЧСИ е приел в изготвеното разпределение, че задължението по изпълнителното дело е формирано в полза на взискателите (като е посочен общ размер на вземането и стойността на всяко едно перо), съобразно и приложените удостоверения за присъединяване (видно от съдържанието на удостоверенията), по следния начин : 1) на „Вектра - Б“ ЕООД - общо 18 994,28 лв. ; 2) на М. С. Й. - общо 26 443,48 лв. (в т. ч. 14 020, 15 лв. неолихвяеми вземания/лихви, в удостоверението посочени като изтекли лихви до определен период) ; 3) на А. Р. К. - общо 15 709,50 лв. ; 4) на АСВ ЕАД - общо 3 614,90 лв. ; 5) на С. Д. С. - общо 71 747,44 лева (в т. ч. 29 510, 44 лв. - неолихвяеми вземания, видно е от удостоверението за присъединяване, че сумата представлява сбор от законна лихва за забава за посочен период и от присъдена неустойка за забава) ; 6) на „Апиъл солюшънс“ ЕООД и М. А. М. - общо 96 379,63 лв. (измежду които 36 406, 24 лв. - неолихвяеми вземания, посочени в удостоверението за присъединяване като мораторни лихви, обезщетения; и 290, 75 лв. – разноски по изпълнението) ; 7) на ТД на НАП - общо 4 247,13 лв. ; 8) на СО - район „Студентски“ - общо 4,63 лв. 9) такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ - общо 19 016,89 лв. При посочено спазване на привилегиите по чл. 136 ЗЗД – чл. 136, ал. 1, т. 1, 2 и 6 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД постъпилата като продажна цена сума е била разпределена по следния начин: 1) по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД - общо 2 847,66 лв. – разноски и такси по изпълнението, измежду които адвокатско възнаграждение на взискателя, по т. 5 ТТРЗЧСИ – 864 лв. с ДДС (36 бр.), по т.11 ТТРЗЧСИ – 480 лв. с ДДС (8 бр.), като е посочено, че част от таксите са авансирани от взискателя ; 2) по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД – 4,63 лв. – данък върху недвижимия имот; 3) по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД – вземания на държавата в размер на 4 247,13 лв. След изчерпването на привилегиите по чл.

136 ЗЗД е записано, че остатъкът от сумата е разпределен по реда на чл. 137 ЗЗД съразмерно между взискателите, в това число и пропорционална такса в полза на ЧСИ съразмерно на материалния интерес. На всеки от взискателите общо е разпределена сума, както следва: 1) на „Вектра - Б“ ЕООД - общо 7 423,84 лв. ; 2) на М. С. Й. - общо 8 156,64 лв. (разноски и лихви, посочени по 5 размер); 3) на А. Р. К. - общо 4 721,26 лв. ; 4) на АСВ ЕАД - общо 1 123,35 лв.

; 5) на С. Д. С. - общо 22 462,22 лв. (разноски и „неолихвяеми вземания“, посочени по размер) ; 6) на „Апиъл солюшънс“ ЕООД - общо 15 145.37 лв.

(разноски и „неолихвяеми вземания“, посочени по размер ) ; 7) на М. А. М. общо 15 145,37 лв. (разноски и „неолихвяеми вземания“, посочени по размер); 8) на СО - район „Студентски“ - общо 4, 63 лв. ; 9) на ТД на НАП общо 4 247,13 лв. ; 10) на посочено вещо лице - 200 лв. ; 11) на ЧСИ - общо 6 543,20 лв. – неавансирани обикновени такси и пропроционална такса.

Предявяване на разпределението, изготвено на 17.02.2022г., е било насрочено за 22.02.2022г., а на 25.02.2022г. длъжникът М. е подала жалбата срещу него.

Нормата на чл. 460 ГПК гласи, че ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най - напред отделя суми за изплащане на вземания, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Разпределението е постановление на СИ, с което се определя редът за удовлетворяване на вземанията и какви суми се полагат на отделните взискатели, като всеки ред на привилегировано вземане изключва следващия.