Решение № 393 от 17.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002104027 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Образувано е по подадена допустима касационна жалба от К. Г. П., Р. П. П. и М. П. П., действащи чрез адв. М. Р. от АК – С., срещу въззивното решение № 90 от 13.04.2023 г. по в. гр. д. № 296/2022 г. на ОС – Сливен, с което, след отмяна на първоинстанционното решение № 357/18.05.2022 г. по гр.д. № 1019/2022 г. по описа на РС - Сливен, с коeто e допусната делба на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, намиращ се на адрес: [населено място], п. к. 8800,[жк]бл. № 7, вх. Б, етаж 1, ап. 2, подробно описан, при квоти по 1/6 идеална част за всеки съделител Д. Х. Б., Х. Д. Б., М. Д. Б., К. Г. П., за Р. П.

П. и М. П. П., е постановено друго решение, с което на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е намалено завещателно разпореждане направено от М. М. Д., починала на 10.11.2001 г., със универсално саморъчно завещание от 10.05.1985 г., вписано в СлВП към РС Сливен, нот дело. № 642/1985 г., с което е завещала в полза на Д. Г. Б. и М. Д. Б. цялото си движимо и недвижимо имущество, с 3/12 идеални части от завещаното имущество и е възстановена запазената част в размер на 3/12 идеални части на К. Г. П., Р. П. П. и М. П. П., в качеството им на наследници на прекия наследник П. Р. П., починал на 05.02.2010 г., от наследството на М. М. Д.. С решението си въззивният съд е определил и квотите, при които да бъде допусната съдебна делба на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, намиращ се на адрес: [населено място], п. к. 8800,[жк]бл. № 7, вх. Б, етаж 1, ап. 2, 1 и разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с принадлежащи части изба № 2, таван № 2 и 2,96 % идеални части от общите на сградата, при съседи в сградата: на същия етаж – с идентификатор с идентификатор № *****, под обекта няма, над обекта с идентификатор № *****, както следва: 1/12 идеална част за Д. Х. Б. 1/12 идеална част за Х. Д. Б.; 4/12 идеални части за М. Д. Б.; 2/12 идеални части за К. Г. П.; 2/12 идеални части за Р. П. П. и 2/12 идеални части за М. П. П..

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се въззивното решение да се отмени и да бъде постановено решение, с което да бъде допусната съдебна делба при квоти: за К. П., Р. П. и М. П. общо 5/8 идеални части или по 5/24 идеални части от правото на собственост за всеки от тях, а за Д. Б., Х. Б. и М. Б. общо 3/8 идеални части или по 3/24 идеални части за всеки от тях.

Ответните страни по касационната жалба – Д. Х. Б., Х. Д. Б. и М. Д. Б., действащи чрез адв.

А. А. от АК – С., са депозирали писмено становище по касационната жалба, в което са изложени съображения за неоснователността .

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, установи следното:

Въззивният съд, въз основа на направените от ищците уточнения на обстоятелствената част на исковата молба, на събраното пред него ново доказателство по реда на чл. 266, ал.2 ГПКсаморъчно завещание от общия наследодател на страните М. М. П., направените нови защитни възражения на ответниците по повод това завещание, е формирал следните фактически и правни изводи:

Делбеният имот е придобит от М. М. Д. през 1975 г. чрез покупко-продажба по реда на чл.

55г от ЗПИМН, по време на втория си брак с Р. П. Д., поради което съгласно чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. /отм./ принадлежи като СИО общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име е придобит. С настъпване на смъртта на Р. П. Д. съгласно чл. 14, ал. 1 от СК от 1968 г.

/отм./ бездяловата семейна имуществена общност е прекратена, а преживялата го съпругата М. М. Д. на основание чл. 14, ал. 2 от СК от 1968 г. /отм./ е придобила по право равна част от делбения имот – 1/2 идеална част. Останалата 1/2 идеална част М. М. Д. като наследник съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН, наследяващ едновременно с роденото от брака дете П. Р. П., е придобила равна на него част или 1/4 идеална част. Прието е, че делът на М. М. Д. към 1980 г. е равен на 3/4 идеални части, а тази на П. Р. П. на основание чл. 5 от ЗН е 1/4 идеална част.

Установено е, че М. Д. е починала през 2001 г. и е оставила наследници по закон двама сина Д. Г. Б. и П. Р. П. и същите като наследници от първи ред на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН следвало да придобият по 1/2 идеална част от притежаваните от майка им 3/4 идеални части от делбения имот, или по 3/8 идеални части за всеки един от двамата. Съдът е посочил, че делът на Д. Б. е 3/8 идеални части, а този на П. П. 5/8 идеални части (3/8 идеални части + наследената от баща му 1/4 идеална част). Д. Б. е починал на 05.02.2013 г. и е оставил наследници по закон съпругата му Д. Х. Б., и родените от брака им деца Х. Д. Б. и М. Д. Б..

П. П. е починал на 05.02.2010 г. и е оставил наследници по закон съпругата му К. Г. П., и 2 двамата синове от брака им Р. П. П. и М. П. П.. Въззивният съд е посочил, че наследствените квоти биха се равнявали на 3/24 идеални части за всеки един от ищците, и по 5/24 идеални части за всеки един от ответниците, но по делото е прието саморъчно завещание от 1985 г. обявено през 2022 г. след като е депозирана въззивната жалба, с което саморъчно завещание М. М. Д. е завещала на сина си Д. Г. Б. и внучката си М. Д. Б. процесния апартамент, който притежава.

Въззивният съд е приел, че завещателката М. М. Д. да се е разпоредила с целия делбен имот (включително движимите в него вещи) в полза на първия син Д. Г. Б., и дъщеря му М. Д. Б., макар към този момент тя да е притежавала само 3/4 идеални части от имота ( половината по право и 1/4 идеална част след смъртта на съпруга), и завещателното разпореждане е породило действие само за 3/4 идеални части, тъй като никой не може да прехвърли права по-големи от притежаваните му. Прието е, че останалата 1/4 идеална част завещателката не я придобила дори след смъртта си, а по силата на наследствено правоприемство тя е придобита от П. П. още през 1980 г., и собствеността върху нея е преминала върху наследниците му през 2010 г. съгласно чл. 48, изр. 2 от ЗН. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците /наследниците на П. П./ за нищожност на процесното завещание, тъй като то отговаря на изискванията за форма по чл. 25 ЗН, както и че не е нищожно по чл. 42, б. „в“ ЗН, тъй като изложения в него мотив не противоречие на добрите нрави.

За неоснователно е прието и възражението на ответниците за придобиване на имота по давност, тъй като съсобствеността между съделителите е възникнала от един общ юридически факт – наследяване по закон и завещание, а ответниците не са установили, че промяната в намерението им да своят вещта, е достигнала до знанието на ищците. От показанията на свид. М. е прието за установено, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота през цялото време, но не и че намерението им да го своят като свой е достигнал до знанието на ищците или техния наследодател. Ползването на целия делбен имот не манифестира такава промяна в намерението, а други доказателства по делото, които да установят разпореждане с целия имот като собствен не са събрани по делото, поради което съдът е заключил, че ответниците не са установили тази предпоставка от фактическия състав на владението.

Релевираното от ответниците възражение по чл. 30 ЗН е прието за допустимо и основателно.

Въззивният съд е посочил, че възражението е насочено срещу наследниците на другия пряк наследодател, който е облагодетелстван, както и срещу второто облагодетелствано лице – М.

Д. Б., поради което те са пасивно материалноправно отговорни, тъй като задължението на облагодетелстваното лице да търпи правната промяна е също наследимо. Прието е, че с представеното пред въззивния съд съставеното саморъчно завещание от 1985 г. М. М. Д. се е разпоредила с цялото си имущество, което съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗН прави завещанието универсално /общо/ и не следва да се образува наследствена маса по чл. 31 от ЗН. Тъй като завещателката е оставила две деца, с оглед чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част от наследството е 2/3 идеални части, а разполагаемата част е 1/3 идеална част. Съпоставено с притежаваните и завещани 3/4 идеални части, въззивната инстанция е приела, че 3 завещателката се е разпоредила с 9/12 идеални части, от които само 3/12 идеални части са разполагаемата част, а останалите 6/12 идеални части са запазената част от наследството, от които 3/12 идеални части или 1/3 идеална част е запазената част на починалия пряк наследник П. Р. П.. Прието е, че със завещателното разпореждане М. М. Д. е накърнила запазената част на наследодателят на ответниците в размер на 3/12 идеални части от имуществото и на основание член 30, ал.1 от ЗН във връзка с член 29, ал.1, предл. първо от ЗН, следва да се възстанови запазената част на наследниците на прекия наследник П. Р. П., като се намали с 3/12 идеални части извършеното завещателно разпореждане от наследството на общия наследодател със направеното саморъчно завещание. Намаляването и възстановяването следва да се извърши направо в дробна част съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН именно поради това, че завещанието е общо.

Възражението на въззивниците-ищци, направено с писмената защита след приключване на устните прения пред въззивния съд е счетено за недопустимо, а по същество и за неоснователно, тъй като давностния срок тече от момента, в който се упражнят правата по завещанието, а това е станало в хода на делото пред въззивната инстанция през 2022 г.

При тези изводи е прието, че е налице съсобственост между страните по делото, като правата на ответниците като наследници на П. П. са общо 6/12 идеални части (1/4 по наследство от Р. Д. и 3/12 запазена част от наследството на М. Д.), разпределени поравно между тримата му наследници съпруга К. П. и двама сина Р. и М. П., или по 2/12 идеални части за всеки. Останалите 6/12 идеални части от завещаните от М. Д. 3/4 идеални части принадлежат поравно - по 3/12 идеални части, на ищцата М. Б. и на наследодателя на ищците, по завещание, като делът на наследодателя на ишците Д. Б. е наследен поравно от съпругата му Д. Б. и двете му деца М. Б. и Х. Б. /тримата ищци/ по 1/12 идеални части.

Съобразно тези изводи е определил квотите на страните в съсобствеността, посочени погоре.

По основанието за допускане касационното обжалване:

С определението по чл. 288 ГПК по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК с цел преценка дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че след прекратяване на СИО на Р. и М. Д. през 1980 г., при действието на СК от 1968 г. /отм./, останалата в наследство от Р. П. Д. 1/2 идеална част от делбения недвижим имот е преминала не само към наследникът му и негов син П. Р. П., но и към преживялата съпруга М. Д.. Извършената преценка на въззивния акт при упражняване на правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК потвърждава съмнението за очевидна неправилност на горния извод, тъй като спрямо приетия за установен по делото факт, че смъртта на съпруга Р. Д. е настъпила през 1980 г. - при действието на СК от 1968 г. /отм./, въззивният съд не е приложил в цялост относимата към наследяване на неговата 1/2 ид.ч. от прекратената СИО норма на чл. 14, ал. 7, изр. второ от СК от 1968 г. /отм./, с което е допуснал грубо нарушение на приложима към спора императивна материално правна норма.

С разпоредбата на чл. 14, ал.7, изр. първо на СК от 1968 г. /отм./ е уредено общо правило, че при прекратяването на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. С второто изречение обаче на 4 същата ал.7 е създадено специално правило, че когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. По приложението на чл. 14, ал.7 от СК от 1968 г. е налице трайно установена практика на ВС и ВКС, че преживелият съпруг, когато наследява заедно с децата на починалия съпруг, не получава от неговата част от общото имущество, като частта на починалия съпруг от съпружеската общност се наследява само от неговите деца, а преживелият съпруг в този случай е наследник без дял (Тълкувателно решение № 27 от 15.04.1970 г. по гр.д.№ 3/1970 г. на ВКС, ОСГК, Тълкувателно решение № 47 от 29.12.1979 г. на ВС, ОСГК, и решение № 132 от 09.04.2015 г. по гр.д.№ 4895/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и др.).

Разпечатката съдържа 33 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5177157-d748-4967-a8bb-1ff0b747f0e8