Решение № 64 от 20.09.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Васил Ст. Гатов

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Атанас Георгиев Янков (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600424 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по протест на ОП-Пловдив и по въззивни жалби на подсъдимите М. А.

Г. и М. Д. Д. срещу присъдата от

09 юни 2021г. по н.о.х.д. № 236/20 г. по описа на

ПлОС, с която двамата са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 282, ал.

2, пр.1 вр. ал.1, пр.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК на всеки от тях е наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила. С присъдата подсъдимата Д. е лишена, на основание чл. 37, ал.1,т.6 НК, от право да упражнява професията на държавен и частен съдебен изпълнител или негов помощник и да заема държавна длъжност, изискваща висше юридическо образование за срок от пет години, а подсъдимият Д. е лишен, на същото основание, от право да упражнява каквато и да е дейност при частен съдебен изпълнител и да заема държавна длъжност, изискваща висше юридическо образование за срок от пет години. Съдът се е произнесъл и относно разноските, и веществените доказателства. По първоначално повдигнатото на подсъдимите Д.и обвинение по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 НК е постановен оправдателен диспозитив.

В протеста, който е своевременно предявен, се изразява неаргументирано недоволство от оправдателната част на присъдата, като се излага декларативното твърдение 1 за нарушаване на материалния закон. Критикува се, отново без мотиви, и обосноваността на съдебния акт. На следващо място се изтъква явна несправедливост на наложените наказания, като бланкетно се възразява по отношение преценката на съда на значението и влиянието на установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.

Формулираното искане е за отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат осъдени по първоначалното по-тежко обвинение, а наказанията им да бъдат определени съобразно поисканото при пренията.

Въззивните жалби и допълненията към тях, които също са депозирани в срок, имат идентично съдържание. На първо място се твърдят и конкретизират допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото процесуални нарушения и се обосновава становище, че непоправимо са опорочили постановената присъда – разминаване между писмения й текст и устното изложение на нейното съдържание в съдебно заседание; игнориране на доказано с медицински документ влошаване на здравето на подс. Д. в последното с.з. и провеждане на заключителните етапи на съдебното следствие и пренията въпреки изявление от нейна страна, че не е в състояние (защото й е лошо) да участва в тях; нарушаване на правилата на местната подсъдност; проявено с допускането на журналиста В.

А. в с.з. от 23.07.2020 г. ангажиране с мнението, изразеното в последвалата статия „*“; пренебрегване на факта на заведено срещу съдия Е. на 01 юни 2021 г. дело, която ситуация априорно я била лишил от обективност и безпристрастност; създадено у подсъдимите усещане за изпълнение на „поръчка“ за осъждането им; неглижиране отказа на прокурора да отстрани недостатъци в обвинителния акт, заради които делото му е било върнато през 2019 г. На следващо място се твърди и с пространни доводи се обосновава материалноправна незаконосъобразност на присъдата, като се възразява по всички опорни пунктове на обвинителната теза. Сочи се и процесуално нарушение при мотивиране на присъдата, изразено в допуснати между частите й противоречия, които правели неразбираема съдебната воля.

Специално място се отделя на твърдяното съучастие, като се обосновава виждане, че не било формулирано ясно и недвусмислено обвинение за конкретни помагачески действия от страна на подс. Д.. Настоява се, че дейността, която е извършвал при ЧСИ *, е била деловодна и никога не е бил неин помощник по смисъла на закона.

По-нататък се аргументира несъставомерност по предложената от обвинителя квалификация. Алтернативно се предлага окачествяването на инкриминираните деяния по чл. 311, ал. 2 вр. чл. 26 вр. чл. 20 НК (давността за което престъпление е изтекла).

Накрая се изразява критика по отношение на санкционния избор на решаващия съд, осъществен в наказателната рамка на избраната правна квалификация (от една до осем години). Изброяват се смекчаващи обстоятелства, които не са взети предвид и такива, чийто потенциал е подценен. Счита се, че те водят до извода по чл. 55 НК и се претендира за намаляване сроковете на наказанията лишаване от свобода и на изпитателните срокове, а 2 също за отмяна на кумулативните наказания по чл. 37, ал.1, т. 6 НК. Накрая се отстоява и тезата за малозначителност на деянията по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.

С идентични становища двамата подсъдими вземат отношение по протеста. Твърдят, че авторът му няма съответната процесуална легитимация да го депозира при положение че Главният прокурор е издал заповед за командироване на друг прокурор за участие в съдебното производство. Ако все пак ПАС приеме протеста за редовен, се аргументира негова неоснователност. Изтъква се, че не са посочени конкретните норми, които са нарушени с постановеното оправдаване, а сетне се критикува изразеното в пледоарията виждане за запълване на бланкетния състав на чл. 282 НК с конкретни разпоредби от ГПК.

Лансира се виждане, че в частта относно наказанията в протеста не е формулирано искане за тяхното увеличаване, а единствено недоволство от проявено от съда снизхождение. Все пак подателите на становището конкрааргументират наведените в протеста доводи за явна несправедливост на осъщественото санкциониране.

Водещото искане на жалбоподателите е за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от окръжен съд, а алтернативните – за оправдаване или за смекчаване на санкционирането.

Пловдивският апелативен съд прецени, че авторът на протеста има съответната процесуална правоспособност да атакува постановената присъда, поради което с определението си за внасяне на делото отхвърли искането за неговото връщане като недопустим.

В насроченото заседание не се проведе въззивно съдебно следствие, а бяха изслушани пренията и последната дума на подсъдимите. След като провери законосъобразността на атакуваната присъда, ПАС прие, че следва да се отмени поради съществени и неотстраними по въззивен ред процесуални нарушения и да се проведе ново първоинстанционно разглеждане на делото.

Нарушенията са допуснати в съдебното заседание от 09 юни 21 г.

1. На това заседание подс. Д. се е явила с обострена бронхиектатична болест (диагноза по МКБ с код J47), видно от представения болничен лист № *. Според лекарската комисия с членове д-р А., д-р И. и д-р В., след преглед от страна на които е издаден болничният лист, й е било предписано домашно лечение за срок от 15 дена. Тя самата е декларирала, че здравето й позволява да участва единствено в разпита на вещото лице (вж. л. 2 от съдебния протокол) и е претендирала за назначаване на СМЕ, която въз основа на представени в същото с.з. медицински документи да се произнесе за медицинския аспект на бъдещото й участие в процеса. Съдът е приел представените документи, но не е споделил кои данни го мотивират да игнорира въпросните декларация и искане на подс. Д., базирани на предписанието на ЛКК за домашно лечение, обхващащо и заседателната дата. И е провел 3 серия съдебни следствени действия – разпитал е вещото лице, а след това и свидетел, организирал е дискусия относно заличаването на друг свидетел, а също по искане за преюдициално запитване, предявил е писмените и веществените доказателства (които са в огромен обем), после и ВДС от изготвените СРС. Сетне е изслушал пренията и последните думи на подсъдимите, въпреки че подс. Д. за втори път е отправила искане да се преустанови заседанието (и да й се даде възможност да подготви пледоария). Последвало е съдебно съвещание, постановяване и изчитане на присъдата.

Вярно е, че не е издадено (редом с болничния лист) медицинско удостоверение по образец според изискването на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, нито пък в графата „забележка“ на болничния лист е отразена невъзможност болната да се яви пред съд. Същевременно болничният лист не съдържа констатация за възможност за участие в продължителни съдебни следствени действия. След като няма специални знания, съдът от първата инстанция не е можел да приеме това по подразбиране. В много свои решения от последните години ВКС на РБ изрично указва на съдилищата да предприемат изследване на въпроса за коментираната възможност/невъзможност, преди да решат провеждане на съдопроизводствени мероприятия (напр. Решение № 116/27 март 2015г. по н.д. № 79/15г. на трето н.о.). В заседанието от 09 юни 2021 г. съдът не е направил това, нито е обърнал внимание на придружаващите болничния лист амбулаторни листове, първият от които (от 20 май 2020 г., издаден от пулмолог) съдържа констатация за отслабено везикуларно дишане и двустранно пръснати хъркащи хрипове, както и предписана терапия с антибиотик, а вторият (от 02.06.2021 г., издаден от личния й лекар) съдържа констатация за обострени бр.ектазии, а също на решението на ТЕЛК от 16 октомври 2020 г., с което на подс. Д. е призната 30 процента трайно намалена работоспособност заради серия заболявания, едно от които е именно ХОББ.

Впрочем съдебният състав по н.о.х.д. № 236/20г. на ПОС за втори път игнорира данни за състоянието на здравето на подс. Д.. Първият път й е определил мярка за неотклонение подписка, след като не се е явила в с.з. от 15.12.2020 г. Неговият акт е бил атакуван пред ПАС, който с определение от 11.02.21 г. по в.ч.н.д. № 57/21 г. го е отменил като незаконосъобразен. В своето определение въззивният съд изрично е посочил, че санкционираното неявяване на подсъдимата, което е било първото в процеса, се е дължало на внезапно възникнала обективна и уважителна причина, а именно недобро здраве. Шест месеца по-късно е допуснато коментираното сега сходно нарушение на процесуалните правила.

2. Съдът не е извършил и запитването по чл. 286, ал. 1 НПК, като не е поканил страните да отбележат дали имат искания за нови съдебни следствени действия. Явно е подценил особената важност на изискването в споменатата норма. Не е съобразил, че запитването е регламентирано в закона като своеобразно обявление, че ако подобни искания не бъдат изложени, наказателното производство ще премине в следващия процесуален етап – пренията (арг. от чл. 286, ал. 2 НПК). В конкретния случай неизпълнението на 4 разискваната регламентирана процедура се очертава като поредно съществено процесуално нарушение. Първо, защото подсъдимите не са разчитали на защитници, които да им дадат разяснения по процедурата. Второ, защото подс. Д. всъщност е имала искане – горепосочената претенция за назначаване на СМЕ. Както беше отбелязано, тя е поставила това искане още в началото на заседанието и е разчитала, че съдът ще се произнесе по него в края му (както е обявил, видно от протоколираното му изявление на л. 1529 от първоинст. дело). Така че съдът е трябвало или изрично да я запита дали все още поддържа искането за експертиза, или направо да се произнесе по него (след като вече е взел становището на прокурора – че не възразява да се допусне медицинска експертиза). Не е направил нито едното, нито другото, а подсъдимата е държала да получи отговор на искането си, видно от изразеното във въззивната жалба недоволство от съдебния подход. Нещо повече, искането не е било заявено като голословно при положение че е представила медицинска документация (част от която беше цитирана по-горе), с която е обосновавала своята претенция. Впрочем, след като за втори път съдът игнорира проблем със здравето на подсъдим, явно е мислел, че подобен проблем не съществува, така че експертизата е била необходима на самия него, за да провери съмнението си.