Решение № 98 от 24.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Кюстендил, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20251500500158 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 307/13.02.2025 г. по регистъра на СИС при Районен съд Дупница, подадена от длъжника В. З. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.

Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 18, ет. 1, чрез пълномощника адв. Л.К. от АК Пазарджик, насочена срещу действия на ДСИ при Районен съд Дупница по изп. д. № 20244151040080, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху твърдян несеквестируем доход на длъжницата, представляващ определено от НОИ за получаване от длъжницата обезщетение за майчинство в период от 410 дни.

Жалбоподателката навежда съображения за незаконосъобразност на обжалваното изпълнително действие. Поддържа, че вземането й от НОИ е несеквестируемо по смисъла на ГПК като парично обезщетение за бременност и раждане с правно основание на чл. 48а КСО. Счита, че е налице конкуренция между задължението й за заплащане на издръжка – предмет на изпълнителното производство, и задължението й да осигурява издръжка на новороденото си дете, която се осигурява чрез средствата, получавани от НОИ. Счита за неприложимо изключението на чл. 446, ал. 3 ГПК. Позовава се на чл. 13 от Закон за семейните помощи за деца. Иска се отмяна на наложения запор върху получаваното от длъжницата обезщетение за майчинство.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор по жалбата от взискателя В. Д.

И..

ДСИ в изложени мотиви по обжалваните действия изразява становище за неоснователност на жалбата.

Кюстендилският окръжен съд, след като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени доказателства, намира за установено следното:

1

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира същата за допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител, от страна по делото, която има интерес от обжалването и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

Изпълнително дело № 20241510400080 по описа на СИС при РС –Дупница е образувано п о молба на В. Д. И. чрез пълномощника си адв. М.О., въз основа на представен Изпълнителен лист № 73/24.08.2022 г., изд. по гр.д. № 2563/2021 г. по описа на Районен съд Дупница, съгласно който В. З. И. е осъдена да заплаща на децата Д.В.Д., И.В.Д. и В.В.Д. месечна издръжка в размер на 177.50 лв. за всяко от тях, чрез техния баща и законен представител В. Д. И., считано от 29.12.2021 г. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване.

Въз основа на молба на взискателя вх. № 1261/29.11.2024 г., с протокол изх. № 6139/18.12.2024 г. ДСИ е наложил запор върху откритите на името на длъжницата банкови сметки в „Банка ДСК“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД.

Въз основа на молба на взискателя вх. № 1353/19.12.2024 г. с протокол изх. № 6160/19.12.2024 г. ДСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата, получавано при работодател „Вендинг Експерт 2000“ ЕООД, както и запор върху получаваното от НОИ парично обезщетение.

Запорното съобщение с вх. № 6164/19.12.2024 г. е получено от третото задължено лице ТП на НОИ Пазарджик, на 06.01.2025г., като в него изрично е посочено, че запорът се налага върху получаваното парично обезщетение от длъжника до размера и единствено за задължението на длъжника за текуща месечна издръжка, съобразно представения Изпълнителен лист, възлизаща на 532.50 лв. (по 177.50 лв. за всяко от децата).

С писма от 13.01.2025 г. и 03.02.2025г. ТП на НОИ Кюстендил е уведомила ДСИ, че на основание чл. 114а, ал. 1 КСО от дължимото на длъжницата обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане на основание чл. 50 КСО е удържана сума 199.35 лв. за м. 12/2024г. и сума 532,50 лв. за м. 01/2025г., като посочените суми са преведени от ТП на НОИ директно по сметка на ДСИ при РС Дупница.

На 20.02.2025 г. е постъпила молба с Вх. № 371/20.02.2025 г., с която са представени копия на изпълнителен лист № 7, изд. по гр.д. № 1815/2024 г. по описа на Районен съд Дупница, съгласно който на основание чл. 143, ал. 3 СК В. И. Д. е осъден да заплаща на малолетното си дете Д.В.Д., чрез лицето, при което детето е настанено - Н.Ж.И. за времето на действие на предприетата мярка, сумата от 233 лв. месечно, представляваща месечна издръжка, с падеж до края на месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на решението - 18.12.2024 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване и се осъжда на основание чл. 143, ал. 3 СК, В. З. И. да заплаща на малолетното си дете Д.В.Д., чрез лицето при което детето е настанено - Н.Ж.И., за времето на действие на предприетата мярка, сумата от 233 лв. месечно, представляваща месечна издръжка, с падеж до края на месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на решението - 18.12.2024 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, и изпълнителен лист № 5, изд. по гр.д. № 1867/2024 г. по описа на Районен съд Дупница, съгласно който се осъжда В.З.Й. /И./ и В. Д. И. да заплащат за И.В.Д. чрез лицата, осъществяващи заместваща грижа и функции на родители /Н.Ж.И. и И.К.Б./, всеки от тях 2 издръжка в размер на 234 лв. месечно, за времето на действие на предприетата мярка, с падеж до края за месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на решението 18.12.2024 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

С депозираната молба е представено и копие на Решение № 509 от 14.10.2024 г. по ГД № 1867/2024 г. по описа на Районен съд - Дупница, съгласно което се прекратява издръжката, която В. З. И. е осъдена да заплаща за И.В.Д. чрез бащата В. Д. И. с решение № 244/27.05.2022 г. по гр. дело № 2563/2021 г. по описа на PC - Дупница.

Съобразявайки цитираните по-горе съдебни решения съдебният изпълнител е уведомил на 17.03.2025 г. третото задължено лице – ТП на НОИ Кюстендил, че с оглед изменените обстоятелства, длъжницата В. И. дължи заплащане на месечна издръжка единствено по отношение на детето В.Д..а чрез нейния баща и законен представител В. И. в размер на 177,50 лв., поради което е указано, че удръжките по наложения запор следва да са само и единствено за посочената сума за текуща месечна издръжка за едно от децата вместо за първоначалната сума, за която е наложен запорът.

В хода на производството по изпълнителното дело на основание чл. 430 във вр. с чл.

47, ал. 6 от ГПК с постановление от 03.02.2025 г. е назначен като особен представител на длъжницата за осъществяване на процесуалното й представителство адв. А.Г. от АК – Кюстендил, на когото на 04.02.2025 г. е връчена ПДИ до длъжницата. Впоследствие поканата за доброволно изпълнение е връчена и лично на длъжницата на 04.03.2025 г.

При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна страна:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК. Тя именно определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК.

Тълкувайки изложените доводи на жалбоподателката в депозираната жалба, съдът прави извод, че жалбоподателката намира, че доходът, върху който е наложен запор, е несеквестируем.

Несеквестируеми са тези имуществени права на длъжника, относно които съдебният изпълнител не разполага с процесуалната власт да ги възбранява, запорира и продава.

Правата, които са несеквестируеми поради изричната забрана на закона се сочат в ГПК от чл.

444 и чл. 446, както и в специалната разпоредба на чл. 114а, ал. 1 от КСО - относима към настоящия случай.

Няма спор, че в конкретния случай съдебният изпълнител е наложил запор върху получавано от длъжницата обезщетение по чл. 50 КСО за временна неработоспособност поради бременност и раждане, по отношение на което приложими са разпоредбите на същия кодекс, като неоснователни са твърденията на жалбоподателката за приложимост на чл. 13 от Закона за семейните помощи за деца.

Съгласно разпоредбата на нормата на чл. 114а, ал. 1 от КСО, върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс /КСО/, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки, освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл.

114, ал. 5 КСО.

В цитираната разпоредба са посочени двете притезания, на които законодателят придава засилена правна защита и спрямо тях, като изрично посочени от закона, правилото за 3 несеквестируемост отпада, противно на изложените в жалбата възражения в тази насока. В този смисъл, имуществената отговорност на длъжника спрямо посочените от закона притезания е по-широка и при отпаднала несеквестируемост следва да се удовлетворят преди всичко притезанията, които се ползват със засилена правна защита – в случая задължения за издръжка.

С оглед изложеното може да се направи извод, че несеквестируемостта на вземането на длъжницата за парично обезщетение по чл. 50 КСО не е абсолютна, а относителна, с оглед специфичния характер на задължението, за което е образувано изпълнителното производство – а именно за издръжка.

При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи, при липсата на наведени други съображения за незаконосъобразност, съдът приема, че извършени т е о т ДС И при РС – Дупница изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на запор върху получаваното от длъжницата И. обезщетение по чл. 50 КСО до размера и единствено за задължението на длъжницата за текуща месечна издръжка за детето В.Д..а чрез нейния баща и законен представител В. И. в размер на 177,50 лв. са законосъобразни, а жалбата на В. З. И. като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 307/13.02.2025 г. по регистъра на СИС при Районен съд - Дупница, подадена от В. З. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.

Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 18, ет. 1, чрез пълномощника адв. Л.К. от АК Пазарджик, насочена срещу действия на ДСИ при Районен съд Дупница по изп. д. № 20244151040080, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху твърдян несеквестируем доход на длъжницата, представляващ определено от НОИ за получаване от длъжницата обезщетение за майчинство в период от 410 дни.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4