Решение № 169 от 28.03.2013, Районен съд - Габрово

Р

Е Ш Е Н И Е

№135 гр.Габрово, 28.03.2013г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на осми март през двехиляди и тринадесета година, в състав :

Председател : кремена Големанова

При секретаря В.Й., като разгледа докладваното от съдия Големанова гр.д.№2987 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното

Предявен е иск с правно основание чл.270 във вр. с чл.224 от КТ.

В исковата молба се твърди, че през периода 15.05.2012г.-20.08.2012г. ищецът работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжността “общ работник в строителството”, като през цялото време работел на обект “Стадиона” в гр.Трявна. Въпреки, че съгласно трудовият договор ищецът следвало да работи на непълно работно време – четири часа в същност работел на пълно работно време. В 7,00часа от Габрово тръгвал автобус, с който ищецът и колегите му пътували до обекта и започвали работа в 8,00ч. и приключвали в 17,00часа. За времето от 09.07.2012г. до 22.07.2012г. ищеца не бил престирал труд поради временна нетрудоспособност, а през периода 13.08.2012г.-17.08.2012г. поради ползването на пет дни неплатен отпуск. При това положение вместо договорените 160,58лв. работодателят следвало да му начислява и заплаща по 401,45лв. брутна месечна заплата, тъй като ищeца работел при условията на пълно работно време. Твърди, че всеки ден бил работил с четири часа в повече от договорените четири часа, поради което тези допълнителни часове се явявали извънреден труд по смисъла на КТ. Съгласно разпоредбата на чл.262, ал.1, т.1 от КТ престираният извънреден труд през работни дни се заплаща с увеличение от 50%. При това положение престираният от ищеца труд през един цял работен месец при условията на осемчасов работен ден му се следвали 160,58лв. за първите четири часа съгласно договора, 160,58лв. за вторите четири часа и 80,29лв. – представляващи 50% увеличение за извънреден труд. Дължимата сума за периода 15.05.2012г.-20.08.2012г. била в брутен размер от 900лв., в който размер била включена основната заплата, допълнителното възнаграждение за клас и допълнителното възнаграждение за извънреден труд.

Освен това работодателят дължал и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 80лв. за неизползваният от ищеца полагаем платен годишен отпуск през време на действие на трудовият договор.

Претендира се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 900лв., представляваща брутният размер на следващото му се трудово възнаграждение за периода 15.05.2012г.-20.08.2012г., сумата от 80лв.-обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

С Протоколно определение от

08.03.2013г. е допуснато изменение на иска за заплащане на трудово възнаграждение, като същият се счита предявен за сумата от 1076,75л.брутно възнаграждение. Със същото протоколно определение е допуснато изменение и на иска за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ, като същият се счита предявен за сумата от 92,25лв.

Ответникът в депозираният по делото отговор на исковата молба оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че ищецът е получил дължимото му се трудово възнаграждение. Не било вярно, че ищецът е работил по 8 часа на ден. През процесния период бил получил в брой срещу подпис следните суми : на 23.05.2012г.-60лв., на 02.06.2012г.-70лв., на 08.06.2012г.-70лв., на 22.06.2012г.-50лв., на 29.06.2012г.-50лв., на 06.07.2012г.-50лв., на 13.07.2012г.-280л., на 27.07.-2012г.-100лв. и на 10.08.2012г.-100лв. Тези суми били платени на мястото на полагане на труд – на обекта в гр.Трявна и по тази причина подписите били положени на обикновен бял лист, а не във ведомостта за заплати. Останалите работници във фирмата също получавали парите си по този начин. Общата получена от ищеца сума била в размер на 830лв. Ако съдът приемел, че исковете на ищеца са основателни и доказани по размер заявява, че прави възражение за прихващане с тази сума. В допълнителна молба по указание на съда ответника е конкретизирал, че тъй като сумата от 830лв. представлява заплатено на ищеца възнаграждение, което е плащано като същият се е подписвал на разписка, а не във ведомостта, ако исковата молба бъде уважена, то тогава тези получени на обекта суми са получени без основание и следва да се върнат, поради което прави възражение за прихващане, ако исковете бъдат уважени.

Съдът като прецени събраните поделото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Безспорно установено по делото е, че страните по делото са били в трудово правоотношение през процесния период, като ищеца е имал качеството на работник, а ответното дружество на работодател. Трудовият договор бил прекратен със Заповед №130/20.08.2012г., считано от 20.08.2012г.

От показанията на св.С., колега на ищеца се установява, че заедно са работили при ответното дружество на стадиона в гр.Трявна през периода от 14 май до “20 и някой” август. Ищецът работел по осем часа на ден. Работодателят бил осигурил транспорт от Габрово до обекта. Свидетелят установява, че пари в Трявна не са плащани на работниците.

Ако някой искал заплата отивал в офиса на фирмата в Габрово –давали му пари и се подписвал на хвърчаш лист. Ако ищеца искал да си тръгне по обед от обекта трябвало да се обади на св.С., който бил нещо като бригадир и да има причина за това. С. заявява, че познава свидетелите на ответната страна Д. К. и Д. Т.. “Дида “(св.К.) била началник и не ходела постоянно на обекта, а “Димитър”(св.Т.) го бил виждал само един път на обекта.

Св.К,. установява, че заедно с ищеца са работили на стадиона в Трявна по 8, 9, 10 часа. Имали осигурен служебен транспорт. Пари в Трявна не били давани. Парите се били получавали в Габрово, не се подписвали на ведомост, а на лист. К. познава свидетелите на ответната страна, но на обекта в Трявна идвала само “Дида”.

В показанията си св.К. заявява, че според нея бригадата, в която работел ищеца още от началото били решили да създават проблеми. В Трявна имало и други работници. Цялата група на ищеца била на четири часа,но не била чула някой да си тръгне, а можело ако искат. Твърди, че ищеца и колегите му от бригадата употребявали алкохол още на път към обекта(в буса). Пари били плащани и на обекта и в гр.Габрово - в склада.

Работниците се подписвали на лист, а в края на месеца се правело уравнение.

Това била практика във фирмата от години. Свидетелката Колева ходела на обекта 2-3 пъти в седмицата. Същата установява, че е съдружник в ответното дружество.

Ищеца и колегите му били на четири часов работен ден, но тя не била чувала някой да си е тръгнал на обед, по принцип нямало кой да ги спре, ако са поискали да си тръгнат. Имало градски транспорт, ако решат да си тръгнат. Това, че стояли на обекта не означавало, че работят, чакали да се приберат с фирмения бус, защото другите работели и не пиели.

Свидетелят Т. , който работи при ответника установява, че ищеца миналото лято бил работил на обект в Трявна. Т. поне 2-3 дни седмично бил в Трявна от м.май до м.август. Лично свидетелят установява, че не е получавал пари на обекта, а във фирмата в Габрово. Плащало се на няколко пъти, като аванс и накрая на месеца се уравнявало. Заявява, че всеки можел да си тръгне от обекта, когато реши. Групата на ищеца са занимавала с кофраж. Имало случай, в които е виждал след обед да се кара бетон.

От изложеното по – горе съдът установява, че се доказа твърдението на ищеца, че е работил на обекта по осем часа, а не както е договорено с трудовия договор – по четири. Съображенията на съда за това са следните : св.С. и св.К. заявяват, че са работили по осем часа. В показанията си св.Т. заявява, че е имало случаи на обекта да се докара бетон след обед и е виждал ищеца и колегите му.

Единствено свидетелката К. в показанията си заявява, че ищеца и колегите му не са работили на обекта повече от договорените четири часа. Съдът не цени показанията й в тази насока, тъй като счита, че същите са заинтересовани и предубедени. В показанията си К. изразява изключително негативно отношение към ищеца и неговите колеги. Освен това същата е съдружник в ответното дружество и показанията й са заинтересовани.

Установи се, че ищеца е работил по осем часа със знанието и съгласието на работодателят, тъй като както се установи, в следобедните часове след изтичане на работното време на ищеца на обекта е каран бетон.

Съгласно дефиницията за извънреден труд дадена в чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Следователно полагайки труд в продължение на осем часа на ден, вместо договорените четири часа ищеца е полагал извънреден труд, за който следва да се заплати и съответното възнаграждение.

От заключението на изготвената по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че за периода 15.05.2012г.-20.08.2012г. брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1076,75лв., а нетното в размер на 846,40лв. При определяне на тези стойности експерта е взел предвид и полагания от ищеца извънреден труд. Във ведомостта при ответника за същия период е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 484,93лв. и нетно в размер на 384, 32лв. Вещото лице не е констатирало, във ведомостите да са положени подписи в графата получател.

От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че обичайна практика в ответното дружество било да се изплащат аванси, които били в различни размери, а получените суми да се записват на лист.

Разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ е императивна относно начина на изплащане на трудовото възнаграждение, като трудовото възнаграждение следва се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. В настоящия случай не се доказа, че трудовото възнаграждение е изплатено по посочена от ищеца банкова сметка ***(в експертизата е установено, че липсват подписи във ведомостите за заплати). Представеният ръкописен документ озаглавен “Л.Х.” не може да се приеме, като разписка за получено трудово възнаграждение по смисъла на чл.270, ал.3 от КТ.

Следователно работодателят не доказа в настоящото производство, че е изплатил на ищеца дължимото му се трудово възнаграждение, поради което предявеният иск за заплащане на неиздължено трудово възнаграждение, като се отчете и положен извънреден труд е основателен и доказан.

Представителят на ищеца застъпва тезата, че следва да се присъди брутното трудово възнаграждение.

В Решение №166/2010г., по гр.д.№220/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по чл.290 от ГПК се казва, че при иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, а именно за изплащане на трудово възнаграждение може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или нетно. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение дължимият данък и осигурителни вноски следва да се изплатят от събраните в изпълнителното производство суми. Следва извода, че съдът по своя преценка може да присъди нетното трудово възнаграждение или брутното, от което в последствие следва да се съберат дължимите данъци и осигурителни вноски.

Удръжките, които работодателят следва да направи по ДОД и осигурителни вноски не са дължими като трудово възнаграждение на работника, по смисъла на чл.128 от КТ. Те са публично правно задължение към държавата и размерът им следва да се приспадне от брутното трудово възнаграждение (в този см. са Р№1715/2004г. на ІІІ г.о. и Р№1172/2003г. на ІІІ г.о.).

Освен това присъждането на брутното трудово възнаграждение би създало предпоставка работника да се обогати неоснователно за сметка на работодателя, в случаите, когато след постановяване на съдебното решение се стигне до принудително изпълнение. В този случай съдебния изпълнител е задължен да събере и изплати на работника сумата посочена в издадения изпълнителен лист и няма правно основание да се правят удръжки от съдебният изпълнител, а по този начин работника ще получи по- голяма сума от тази която му се следва, като същевременно работодателят ще следва да внесе съответните ДОД и осигурителни вноски.