Решение № 318 от 16.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000501833 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 13 070/24 г. по описа на СГС. С решение по делото № 2492/25 г. съдът, като е приел, че има уважен частичен иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от същата ищца срещу същия ответник на същото правно основание, като съдът (САС) е присъдил в полза на пострадалата 26 000 лв. (частичен иск от такъв в пълен размер 100 000 лв.), е осъдил ответника ЗК Лев Инс АД за доплати за претендираната разлика до 60 000 лв. още 34 000 лв.

В исковата молба ищцата се позовава на две обстоятелства: уважен частичен иск и установено с влязло в сила споразумение между Прокуратурата и обвинения за ПТП водач увреждане, незачетено от гражданския съд като намиращо се в причинна връзка с ПТП – счупване на кръстната кост вляво. Претендира се и законната лихва от предявяването на претенция пред застрахователя (09.07.21 г.) до изпълнение на задължението.

С въззивната жалба, подадена от ЗК Лев Инс АД, се прави възражение за недопустимост на решението, тъй като видно от мотивите на двата съдебни акта, уважаващи претенцията на ищцата (СГС – в размер на 20 000 лв., а САС за още 6 000 лв.) са счели, че определеният размер отговаря на критерия на чл. 52 ЗЗД за пълно репариране на вредите на ищцата. На това основание липсва уважаване на частичен иск при определен по-висок размер дължимо от ответника пълно обезщетение, а по отношение на вредите, които са в причинна връзка с ПТП е формирана сила на 1 пресъдено нещо.

С отговора на исковата молба ищцата утвърждава, че двете съдилища (СГС и САС) са се произнесли в рамките на претендираното обезщетение. Същевременно с влязлото в сила споразумение по нохд, водено по повод на същия пътен инцидент, е зачетено и увреждане, необсъдено от гражданския съд. На това основание постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.

При служебна проверка съдът установи, че въззивната жалба е подадена в срок.

Дължи се произнасяне за допустимостта респ. правилността на решението според доводите за недопустимост/неправилност, наведени с въззивната жалба. Проверката следва да се основе на доказателствата, събрани в първоинстанционното производство.

Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен материал настоящият състав приема следното:

Предявената от малолетната Г. Ч., действаща чрез майка си, като неин законов представител – С. Ч., претенция се основава на разпоредбата на чл. 432 КЗ. Като застрахователно събитие по двете дела е посочена катастрофа, станала на 16.05.21 г., в гр. София (детайлно описана в исковата молба по гр.д. 12614/21 г. и 13070/24 г. – двете - по описа на СГС) осъществена по вина на застрахован при ответника по риска Гражданска отговорност на автомобилистите автомобил. Водачът ударил момичето при пресичане на улица, на пешеходна пътека. Заявените в първата искова молба като понесени от ищцата вреди са: счупване на горната част на клона на дясната срамна кост, счупване на ацетабулума на лявата тазобедрена става, охлузвания на лявата предмишница, кръвонасядане на дясната подбедрица, охлузване на десния глезен, а в исковата молба по обжалваното решение 3 от вредите са възпроизведени дословно, а на мястото на „счупване на ацетабулума на лявата тазобедрена става“ е записано „счупване на кръстната кост“.

По дело 13070/24 г. на СГС е приложена приетата в производството по гр.д.

12614/21 г. комплексна медицинска експертиза, осъществена от ортопед-травматолог и гинеколог (л. 65). Според ортопед травматолога в причинна връзка с катастрофата е счупване на долното рамо на дясната срамна кост на таза. Заключението се основава на

2 бр. амбулаторни листове, копие от амбулаторната книга на Детски травматологичен кабинет в болница „Пирогов“, копие от история на заболяването от Клиника по детска травматология в болница „Пирогов“. Последната отразява извършени рентгенографии, КТ, консултация с детски неврохирург и протекло лечение. Като установена травма е записано счупване на долното рамо в дясно. На тази база гинекологът е приел, че е възможно зачеване, износване на бременността и естествено раждане (ако няма специфични контраиндикации с оглед големината и разположението па плода), тъй като счупената кост, част от таза е напълно и правилно 2 сраснала. Като свидетел в производството, завършило с обжалвания акт, е разпитан бащата на ищцата, дал показания за начина на протичане на възстановителния период.

С оглед на така събраните доказателства СГС по гр.д. 13070/24 г. е присъдил допълнителна сума от 34 000 лв. за възмездяване на вредите от катастрофата, като е приел, че сумата е разлика между частично уважения иск и сумата от 60 000 лв. – пълен еквивалент на доказаните като понесени от ищцата вреди от ПТП в гр. София, Студентски град, кръстовището на ул. Никола Габровски и Проф. Христо Данов по вина на водача О. К., управлявал Ауди мод А3, ДК № ********. На л. 37 гръб от същото дело се намира сключеното споразумение по повод образуваното наказателно производство за същото ПТП с констатации, че водачът е причинил на пострадалата средна телесна повреда: счупване на горния клон на срамната кост и счупване на кръстната кост. С оглед на това О. К. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр.2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 НК като нарушението на ЗдвП е свързано с разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП (водачът не е пропуснал пресичащата на пешеходна пътека Г. Ч. и реализирал ПТП с нея.

При така установената фактическа обстановка САС прави следните изводи:

В решението по гр.д. 12614/21 г. по описа на СГС съдът е приел, че справедлив еквивалент на страданията на ищцата, доказани в производството, основано на разпоредбата на чл. 432 КЗ, е сумата от 20 000 лв., които е пресъдил и е отхвърлил претенцията до заявения размер на частичния иск от 26 000 лв. САС, действащ като въззивна инстанция е определил пълния еквивалент на страданията на ищцата при 100%-но възмездяване (а не частично такова) в размер на 26 000 лв. – (л.69 гръб по гр.д. 3534/22 г. по описа на САС), отменил е решението на СГС по гр.д. 12614/21 г. в отхвърлителната му част и е присъдил допълнителна сума от 6 000 лв.

Описаното обосновава, че двете съдебни инстанции са приели, че вредите на ищцата в пълен размер съответстват на претенцията, заявена като частична. На това основание САС не е формулирал отхвърлителен диспозитив до разликата от 100 000 лв., тъй като и пред него искът е заявен като частичен, но в мотивите си е обсъдил, че определя пълния размер на дължимото обезщетение в размер на 26 000 лв. С оглед на това ищцата предявява претенция, която вече е решена и решението на съда е влязло в сила. Силата на пресъдено нещо е отрицателна процесуална предпоставка за търсене на защита на същото основание. Решението е произвело и изпълнително действие (видно от л. 70, гръб ищцата се е сдобила с изпълнителен лист).

Относно описаната в споразумението по нохд 5362/24 г. по описа на СРС вреда, неустановена в протеклите граждански производства, настоящият състав приема, че сключеното между Прокуратурата и извършителя на деянието споразумение е равносилно на постановената присъда, но чл. 300 ГПК определя аспектите на същата, които са задължителни за зачитане от гражданския съд и вида на увреждането не 3 попада сред тях. Дори да се приеме, че в момент, следхождащ изписването на ищцата от УМБАЛ Пирогов е констатирана нова травматична увреда (фрактура на кръстната кост), няма доказателства за момента на настъпването й и това, че тя е била в причинна връзка със станалата катастрофа. Това обстоятелство не е изследвано от наказателния съд поради приключване на производството със споразумение, а в протеклото пред СГС дело 13070/24 г. не са събрани доказателства за такава травма.

Предвид обстоятелството, че с решението на САС по гр.д. 3534/22 г. на основание чл. 432 КЗ в полза на ищцата Г. А. Ч. е присъдено обезщетение за вредите от неимуществено естество, доказани като намиращи се в причинна връзка с катастрофата, станала на 16.05.21 г. в гр. София, предявяването на иск на същото основание е недопустимо поради формираната сила на пресъдено нещо и решението следва да се обезсили.

В полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски с естество на юрисконсултско възнаграждение в размер на 693 € юрисконсултско възнаграждение и 347 € държавна такса или общо 1040 €.

Водим от разгърнатите мотиви, САС:

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА поради формирана сила на пресъдено нещо на база влязло в сила решение на САС по гр.д. 3534/22 г., решение № 2492/25 г., постановено по гр.д.

13 070/24 г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. Ч., действаща чрез майка си, като неин законов представител – С. Ч., да заплати на ЗК Лев Инс АД разноски в размер на 1040 (хиляда и четирдесет) €.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4