Решение № 119 от 20.10.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Горна Оряховица, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20254120200099 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ О. А. О. обжалва наказателно постановление № 24-0350-000230/18.12.2024 г., издадено от началника на РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон. Излага бланкетни доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли съда да го отмени.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Р. И. от АК – Велико Търново поддържа жалбата.

Поддържа, че не e доказано по несъмнен начин О. да е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на автомобила или да е узнал по друг начин този факт. Моли съда да отмени наказателното постановление.

НАЧАЛНИКЪТ НА РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – СТРАЖИЦА при

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

1

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят О. А. О. е собственик на лек автомобил „О.“ с рег. № ***. На 09.02.2024 г. за автомобила бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по който било уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия. Поради неплащане на вноска от застрахователната премия договорът за задължителна застраховка бил прекратен, считано от 00:00 часа на 25.05.2024 г., за което застрахователят уведомил информационния център на Гаранционния фонд.

Гаранционният фонд изпратил с обикновена (не препоръчана) пощенска пратка уведомление до жалбоподателя в качеството му на собственик на автомобила (л. 56 от делото), че към 26.05.2024 г. няма данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил, както и че в 14дневен срок от изпращане на уведомлението е длъжен да сключи такава застраховка. Със същото уведомление жалбоподателят бил предупреден, че ако не изпълни задължението си в посочения 14-дневен срок, Гаранционният фонд на основание чл. 574, ал. 11 от КЗ ще уведоми компетентните органи на МВР за това обстоятелство с оглед предприемане на действия за прекратяване на регистрацията на автомобила.

В 14-дневния срок от изпращане на цитираното по-горе уведомление за процесния автомобил не била сключена посочената в същото застраховка, поради което и на основание чл. 574, ал. 11 от КЗ Гаранционният фонд уведомил компетентните органи на МВР за необходимостта от предприемане на действия за прекратяване на регистрацията на автомобила.

На 25.06.2024 г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – поради полученото от Гаранционния фонд уведомление за липса на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за този автомобил (справката на л. 57 – на гърба и писмо рег. № 1275р9426/02.10.2024 г., прието като писмено доказателство заедно с останалите 2 писмени материали от изисканата прокурорска преписка).

На 17.09.2024 г. вечерта жалбоподателят управлявал процесния лек автомобил „О.“ с рег. № *** по ул. „Р.“ в гр. С. в посока към ул. „Б.“ в същия град. В 20:42 часа на посочената дата автомобилът бил спрян за проверка от служители на РУ – Стражица. В хода на проверката полицейските служители установили, че проверяваният автомобил е с прекратена регистрация.

Свидетелят М. М. Т. – полицай в РУ – Стражица, съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение за това, че е управлявал автомобил с прекратена регистрация, с което нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С мотивирана резолюция от 26.11.2024 г. началникът на РУ – Стражица приел, че описаното в акта деяние съдържа признаци от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал.

1, т. 9 от ЗАНН прекратил административнонаказателното производство и изпратил материалите по преписката на прокурора.

С постановление от 12.12.2024 г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство, като приел, че О. не е действал с пряк умисъл, поради което липсва признак от субективната страна на състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК. Прокурорът изложил доводи за това, че в случая не е осъществено и административно нарушение, но като съобразил, че не е компетентен да се произнесе по този въпрос, изпратил преписката по компетентност на началника на РУ – Стражица.

На 18.12.2024 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по изпратените от прокурора материали, началникът на РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя О. А. О. административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл.

175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 28.01.2025 г. На същата дата жалбата на О. против наказателното постановление била заведена в РУ – Стражица.

3

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите М. М.

Т. и С. Т. К. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания, включително писмените материали от прокурорска преписка № 8476/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради недоказаност на обвинението от субективна страна. От събраните доказателства се установява, че към 17.09.2024 г., когато жалбоподателят е управлявал процесния автомобил и е бил спрян за проверка, регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – поради полученото от Гаранционния фонд уведомление по чл. 574, ал. 11 от КЗ за липса на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за този автомобил и за това, че в дадения на собственика 14-дневен срок не са представени доказателства за сключване на такава застраховка.

За служебното прекратяване на регистрацията на автомобила жалбоподателят в качеството си на собственик на същия не е бил уведомен преди проверката. В този смисъл е изричното изявление на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, обективирано в писмо рег. № 1275р-9426/02.10.2024 г., приложено по пр. пр. № 8476/2024 г. на РП – Велико Търново, според което сектор ПП не е изпращал на жалбоподателя в качеството му на собственик уведомително писмо за прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В подкрепа на същия извод е и писмото на изпълнителния директор на Гаранционния фонд и приложените към това писмо преписи от уведомления и справки (л. 54 – 59), от които се установява, че на жалбоподателя в качеството му на собственик на автомобила е било изпратено уведомление по чл. 574, ал.

4

10 от КЗ за това, че към 26.05.2024 г. няма данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила, както и че в 14-дневен срок от изпращане на уведомлението е длъжен да сключи такава застраховка, но не и уведомление за прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. При това в изпратените в съда писмени материали няма данни дали посоченото уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ е доставено на постоянния адрес на жалбоподателя, както и кога е станало това.

От друга страна, от събраните доказателства не се установява преди проверката от 17.09.2024 г. жалбоподателят да е узнал по друг начин (не чрез изрично писмено уведомление от сектор ПП по регистрация на автомобила или от друго учреждение) за извършеното на 25.06.2024 г. служебно прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. От показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, извършили проверката, се установява, че по време на извършване на нарушението върху автомобила е имало поставени табели с регистрационен номер, наличието на които е създавало привидност, че пътното превозно средство е било надлежно регистрирано. От друга страна, ноторен е фактът, че липсва и публично достъпен регистър, в който собственикът и/или водачът на съответния автомобил да има възможност да провери дали регистрацията на автомобила, който притежава и/или управлява, е прекратена.

Предвид изложеното следва да се приеме, че не е установено по несъмнен начин жалбоподателят О. да е знаел или с оглед на обстоятелствата, при които е извършил деянието, да е имал обективна възможност да узнае, че е прекратена регистрацията на автомобила, който управлява. Следователно при управление на нерегистрирания автомобил, О. не е действал нито умишлено, нито непредпазливо, поради което деянието му не осъществява от субективна страна състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

Посоченият по-горе извод е в съответствие с указанията в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и от I-ва и II-ра кол. на ВАС, според което дори когато автомобилът е управляван от собственика, този деец не следва да носи отговорност по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за управление на 5 нерегистриран автомобил, дори ако е знаел за липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила, ако не е бил уведомен изрично за прекратяване на регистрацията на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП или ако не е узнал по друг начин това обстоятелство. Прекратяването на регистрацията според цитираното тълкувателно постановление не е само предвидена в закона правна последици от липсата на задължителна застраховка, а и факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и по отношение на който деецът следва да е действал виновно – умишлено или непредпазливо – за да е осъществен съставът на това нарушение.

Предвид изложеното по-горе обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като издадено при неправилно прилагане на материалния закон.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№ 24-0350000230/18.12.2024 г., издадено от началника на РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново, с което на О. А. О., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.