Решение № 1243 от 30.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1243 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300502710 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.435, ал.2, т.6 във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Постъпила е жалба с вх. №32450/04.10.2024 г. на регистратурата на ОС Пловдив от Х. Ш. Х., ЕГН ********** от гр. ***, длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ Минка Станчева- Цойкова, рег.№822 от регистъра на КЧСИ, с район на действие – района на ОС Пловдив, постановен по изп. дело №699/2020 г., обективиран в постановление от 14.08.2024 г., с което ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

В жалбата се поддържа, че отказът е незаконосъобразен и неправилен и се иска отмяната му. Твърди се, че по изпълнителното дело не са поискани конкретни изпълнителни действия.

Взискателят по изпълнителното дело „Агенция за събиране на вземяния“ ЕАД, ЕИК: 203670940 не изразява становище по жалбата.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Константин Павлов поддържа, че жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени съображения. Проследява се развитието на изпълнителното производство, като се навеждат доводи, че не са налице предпоставките за прекратяването му на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството, съгл.

1 чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

По същество съдът намира следното:

Изпълнително дело №699/2020 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Минка Станчева- Цойкова с рег.№822 от регистъра на КЧСИ, е образувано на 25.08.2020 г. по молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с приложен изпълнителен лист, издаден на 03.02.2020 г. от РС- Пловдив на основание заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №900/2020 г. срещу длъжника Х. Ш. Х..

По молба вх. №14465/13.08.2021 г., постъпила по изпълнителното дело /ИД/, ведно с приложени писмени доказателства, на основание чл.429 от ГПК с постановление на ЧСИ Станчева- Цойкова е заличен като взискател „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и е конституиран нов взискател – частният правоприемник „Агенция за събиране на вземяния“ ЕАД.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според разясненията, дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според цитираното тълкувателно решение, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

В настоящото производство не се установява прекратяване на изпълнителното производство по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция.

Със заявление – молби от взикателят „Агенция за събиране на вземяния“ ЕАД:

-на 13.05.2021 г. е поискал да бъде наложен запор на банкови сметки на длъжника;

-на 17.11.2022 г. е поискал да се наложи запор на трудовите възнаграждения на длъжника;

-на 25.06.2024 г. е поискал да бъде наложен запор на банкови сметки на длъжника;

На 04.07.2024 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в Изипей АД. трудовите възнаграждения на длъжника.

В разглеждания случай от приложеното заверено копие от изпълнителното дело е видно, че от образуването му на 25.08.202 0 г. липсва период от повече две години, в който взискателят да не е искал и по делото да не са били извършвани изпълнителни действия.

По изпълнителното дело са предприемани редовно действия. Твърденията на жалбоподателя са неоснователни, тъй като всички гореописани изпълнителни действия са инициирани от взискателя, което е достатъчно основание да се достигне до извод, че не е изтекъл законоустановения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

2

Според разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, достатъчно е взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е налице процесуална активност от негова страна, за да се приеме, че давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за прилагане на института на т.нар. „перемпция“. Според разясненията в т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. Такива действия в случая регулярно са предприемани, както бе описано подробно по-горе. Липсват основания да се приеме, че взискателят е бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес в продължение на две години.

Предвид горното не е настъпило прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, VII-ми граждански състав РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №32450/04.10.2024 г. на регистратурата на ОС Пловдив, депозирана от Х. Ш. Х., ЕГН ********** от гр. ***, длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ Минка СтанчеваЦойкова, рег.№822 от регистъра на КЧСИ, с район на действие – района на ОС Пловдив, постановен по изп. дело №699/2020 г., обективиран в постановление от 14.08.2024 г., с което ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно в съответствие с чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3