Решение № 3 от 05.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Перник, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20251720201237 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 11158219 за налагане на глоба за нарушение, издаден от ОД на МВР- Перник, с който на основание чл. 18 9, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на К. Х. Х. ЕГН ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като се твърди, че жалбоподателят не е управлявал посоченото в ЕФ МПС на процесната дата, както и че не е собственик на същото.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител – адв. Л.. Последният излага становище, че авторството на деянието не е доказано, доколкото няма събранни данни относно това дали действително подзащитният му е управлявал автомобила на посочената дата, като единствено доказателство в тази насока е декларация от трето лице, неподкрепена с доказателства. Твърди още, че на процесната дата жалбоподателят е бил в гр. Хасково и не е пътувал до Перник, което счита, че 1 се установява от разпитания в съдебно заседание свидетел И.К.. Моли атакуваният електронен да бъде отменен, като претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява и не депозира писмено становище.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

От ОДМВР Перник е издаден електронен фиш, с който на основание чл.

189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на К. Х. Х. ЕГН ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Електронният фиш е издаден за това, че на 21.06.2025 г. в 16:47 часа в обл.ПЕРНИК, общ.ПЕРНИК, ГР.ПЕРНИК, ПП1-6 км.81+200 срещу гара Разпределителна с посока към град Радомир при ограничение на скоростта от 80 км/ч въведено с ПЗ В26 за населено място и отчетен толеранс от -Зкм.(%) в полза на водача, К. Х. Х. е управлявал МПС АУДИ СКУ7 вид лек автомобил регистрационен номер ******** със скорост 99 км.ч. при позволена скорост 80 км.ч.

Нарушението е установено със СПУКС ARHCAMS1 № 120с52с.

Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/10227066 на 01.02.2025Г.

Електронният фиш е издаден въз основа на Декларация за предоставяване на информация във връзка с разпоредбите на чл. 1289, ал.5 от ЗДвП, подадена на 28.07.2025 г. от А.Б.А. – собственик на лек автомобил регистрационен номер ********, в която декларация се заявява, че на 21.06.2025 г. в 15:47 ч. Александрова е предоставила процесния автомобил за ползване на жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка установява по категоричен начин приложените представените с административнонаказателната преписка и представените след насрочване на делото писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната от К. Х. жалба за основателна.

Процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган, като съдът намира възражението на жалбоподателя в тази връзка за неоснователно.

2

Съгласно чл. 61, ал. 3 от ЗАНН „Наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, може да се призовава чрез посочения по делото електронен адрес. Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация.“ От цитираната разпоредба се извежда, че когато се касае за акт по 58д, т. 4 от ЗАНН – електронен фиш, същият се издава от учреждение, а не от конкретно физическо лице. В конкретния случай това се явява Областна дирекция към МВР – Перник, доколкото нарушението е извършено на територията на област Перник.

В тази връзка следва да се отбележи и че аналогично съгласно чл. 10, ал.

10, вр. ал. 1 от Закона за пътищата, Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси по този член и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства /на база време и на база изминато разстояние/, ведно с дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрол чрез системата за събиране на пътните такси, с оглед на което и при издване на електронен фиш за нарушения от този вид компетентен орган се явява АПИ, а не конкретно лице. В настоящия случай по силата на ЗДвП компетентен орган за санкциониране на нарушения на този закон са областните дирекции на МВР и издаването на електронен фиш се издава от самата организация, а не от конкретно лице в нея. В случая е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, доколкото е посочена териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОД на МВР – Плевен. Посочени са и мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити са налични в обжалваният акт и са ясно и конкретно пояснени. След като законодателят е лимитирал именно тези реквизити за електронният фиш и то със специална законова норма спрямо процесуалната такава на ЗАНН /чл. 57 за НП и чл. 42 за АУАН/, то е недопустимо и незаконосъобразно да се разширява обема от тези реквизити и да се твърди, че електронният фиш е приравним на НП и неговите реквизити по ЗАНН и липсата на реквизити за такива актове влече незаконосъобразност на електронният фиш.

Електронният фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като съдът намира, че от приобщените по делото доказателства не се установява по категоричен начин, че същото е извършено от жалбоподателя К. Х..

Видно от писмените доказателства по делото, процесното МПС е собственост на А.Б.А..

В настоящия случай електронният фиш е издаден въз основа на 3 декларация от трето лице – А.А., в коят същата заявява, че е предоставила автомобила на Х. на процесната дата, като се сочи и че автомобилът е предоставен в 15:47 ч.

Към административнонаказателната преписка, а и по време на съдебното следствие, не са събрани доказателства, сочещи, че Х. действително е управлявал автомобила на 21.06.2025 г. Същевременно от показанията на свидетеля И.К. се установява, че жалбоподателят е бил на работа в гр. Хасково на процесната дата с работно време 11:30ч. до 20:30 ч.

От страна на жалбоподателя се оспорва управлението на автомобила на посочената дата.

Предвид изложеното дотук съдът намира, че авторството на процесното деяние не се установява по категоричен начин. Макар декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП да се приема за достатъчно основание за издаването на електронен фиш, то според трайната съдебна практика при атакуване на същия пред съда декларацията от трето лице, без други доказателства, не е достатъчна, ако лицето оспорва управлението.

В този случай административният орган носи тежестта да докаже, че именно твърдяното лице е било водачът. В настоящия случай доказателства в тази насока не се представени, дори напротив, в хода на съдебното следствие бяха събрани данни, че на процесната дата жалбоподателят не се е намирал на посоченото в електронния фиш място.

Административнонаказателното производство, макар и уредено в Закона за административните нарушения и наказания, има санкционен характер и по своята същност представлява форма на държавна репресия. Поради това, в съдебната фаза на производството намират приложение основните принципи на наказателния процес, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Това следва както от трайната практика на съдилищата, така и от разбирането, че при налагане на административно наказание следва да се гарантират правата на лицето в обем, съпоставим с този в наказателното производство.

Презумпцията за невиновност, прогласена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 6, § 2 от Европейската конвенция за правата на човека, е приложима и в административнонаказателните производства. Това означава, че санкционираното лице се счита за невиновно до доказване на противното по безспорен и несъмнен начин от страна на 4 административнонаказващия орган. Тежестта за доказване на всички елементи от състава на нарушението, включително авторството му, лежи изцяло върху наказващия орган.

В тази връзка следва да се приеме, че принципът in dubio pro reo намира пълно приложение и в настоящото производство. При наличие на съмнения относно това дали именно жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, както и при липса на достатъчно и убедителни доказателства в подкрепа на твърденията на административния орган, тези съмнения следва да бъдат тълкувани в полза на санкционираното лице. Недопустимо е постановяването на санкция, основана на предположения или на доказателства с недоказана или спорна достоверност.

Когато административнонаказващият орган не е събрал и представил доказателства, които по несъмнен начин да установяват авторството на нарушението, съдът не може да замества доказателствената дейност на органа, нито да извежда изводи единствено въз основа на декларации или косвени твърдения. В подобни случаи липсата на доказателствена пълнота представлява съществено нарушение, което води до отмяна на обжалвания административен акт.

С оглед изложеното съдът намира, че авторството на вмененото на К. Х. нарушение не се доказа по неоспорим начин, поради което и единстевеният възможен изход на настоящото дело се явява отмяната на обжалвания електронен фиш.

С оглед изхода на делото се е основателно и искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за процесуален представител, които, видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие, са в размер на 500 лева. Възражение за прекомерност не е направено от ответната страна.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т . 1 от ЗАНН, съдът 5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 11158219 за налагане на глоба за нарушение, издаден от ОД на МВР- Перник, с който на основание чл. 18 9, ал.

4 във вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на К. Х. Х. ЕГН ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Перник да заплати на К. Х. Х. ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляваща сторените от К. Х. разноски за процесуално представителство пред съда.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд – Перник.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 6