Решение № 13340 от 04.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13340 гр. София, 04.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110130453 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 415 ГПК вр. чл. 205 ЗЗД, чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „А1 България“ ЕАД твърди, че между него и ответника „Пет Стоп Плейс 2019“ ЕООД е сключен договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент **********, партида ********, ID на договор ****** от 15.12.2022. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Договорното правоотношение било изменяно с редица приложения. С Приложение от 15.12.2022 г. за срок от две години била активирана услуга за номер ******** с план А1 VTP М клас със стандартна месечна такса 206,60 лв. без ДДС и промоционална такса 125,51 лв. без ДДС. С Анекс от 08.08.2023 бил удължен срокът на ползване на услугата за нови 24 месеца- до 08.08.2023 г. С Приложение от 19.01.2023 за срок от две години била активирана услуга за номер ******* с план А1 VIP М клас със стандартна месечна такса 206,60 лв. без ДДС и промоционална такса 160,64 лв. без ДДС. С друго Приложение № 1 от 19.01.2023г. за срок от две години била активирана и услуга за номер ******** с план А1 М клас VIP Data L със стандартна месечна такса 206,60 лв. без ДДС и промоционална такса 173,55 лв. без ДДС. С Приложение № 1 от 28.08.2023 за срок от две години били активирани 5 броя услуги за номера *******, *********, *********, **********, ******** с план Бизнес мобилен интернет VIP със стандартна месечна такса 50 лв. без ДДС и промоционална такса 19 лв. без ДДС. С Приложение № 1 от 15.12.2023 за срок от две години били активирани планове Unlimited 2023 Special с месечна такса 40 лв. без ДДС, за номера в Приложение № 2, а именно: *******, *********, *********, **********, ********. През март 2023 г. месечните такси били увеличени със средногодишния индекс на потребителските цени за 2022 с 15,3 % за такси под 25 лв. и с 2 лв. без ДДС за такси над 25 лв., а през март 2024 г.- с 9.5%. Били натрупани неплатени месечни такси и суми за потребление. Това довело до предсрочно прекратяване на договорите и до начисляване на неустойка за предсрочно прекратяване, изчислена съобразно 1 уговорените правила индивидуалния договор за мобилни услуги. Към договора от 08.08.2023 г. бил закупен на изплащане Apple iPad Air 2022 256GB Space Grey в пакет с тарифен план за услуга № ****** за сумата от 2364 лв. с 24 месечни вноски по 98,50 лв.

Дължали се вноските по договора за изплащане. Натрупала се и мораторна лихва от датата на падежите на главните задължения. Ищецът твърди, че ответникът дължи сумата от 2689,16 лева, месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по Договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент **********/15.12.2022 за период от 21.03.2024 г. до 20.09.2024 г., ведно със законна лихва от 05.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 163,69 лева, мораторна лихва върху главници за такси и потребление за период от 24.05.2024 г. до 04.03.2025 г., сумата от 1280,50 лева, месечни вноски по договор за продажба на изплащане за период от 21.03.2024 г. до 20.09.2024 г., ведно със законна лихва от 05.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 53,05 лева, мораторна лихва върху главница за вноски по договор за продажба на изплащане за период от 24.04.2024 г. до 04.03.2025 г., сумата от 13050,64 лева, неустойка за неизпълнение на Договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент **********/15.12.2022, ведно със законна лихва от 05.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 627,17 лева, мораторна лихва върху главница за неустойка за период от 12.09.2024 г. до 04.03.2025 г. За събиране на тези задължения ищецът депозирал на 05.03.2025 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК. Било образувано ч.гр.д. № 13302/2025 г., СРС, 161 с-в, по което на 20.03.2025 г. била издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на длъжника, който в срок възразил, поради което на ищеца били дадени указания да предяви установителен иск за вземанията, което се изпълнявало с подадената искова молба. Ето защо ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че има сочените вземания за месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски, неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги и лихви, ведно със законната лихва върху главните вземания от 05.03.2025 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „Пет Стоп Плейс 2019“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че нямало неплатени услуги, тъй като всичко платил по банков път, а след 13.09.2024 г. ответникът преустановил ползването на услугите, предоставяни от ищеца.

Претенциите на ищеца освен това били неясно формулирани. Нямало надлежно волеизявление за разваляне на договорите, а претенциите за неустойки били неоснователни, тъй като клаузите за дължимостта на неустойки били неравноправни и против добрите нрави. Описаните в Приложение № 2 5 бр. мобилни номера не били активирани и не били ползвани от ответник. Мораторна лихва не се дължала, тъй като нямало покана. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК върху тези главни вземания

С този иск ищецът цели да бъде съдебно потвърдено съществуването и изискуемостта на вземането за сума о т 2689,16 лева, месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по Договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент **********/15.12.2022 за период от 21.03.2024 г. до 20.09.2024 г., ведно със законна лихва от 05.03.2025 г. до изплащане на вземането, и на сумата от 163,69 лева, мораторна лихва върху същите главници. Договорът и допълнителните споразумения са представени по делото.

От гореописаните писмени доказателства е видно, че ответникът е сключила писмен договор с ищеца при общи условия за ползване на далекосъобщителни услуги за процесните 13 бр. мобилни номера. Към момента на издаването на фактурите и предсрочното 2 прекратяване на договора за мобилни услуги поради неизпълнение (неплащане на дължими суми) на ответника, между ищеца и ответника е съществувало валидно материално правоотношение. Съгласно компетентно изготвеното и неоспорено от страните заключение на ССчЕ счетоводството на ищеца търговец е редовно водено по изискванията на ЗСч и по партидата на ответника, а фактурите са осчетоводени и при ответника.

Последното, ведно със събраните писмени доказателства, е достатъчно основание да се приеме, че в тежест на ответника е възникнало задължението в размера, установен от вещото лице – който съвпада и с предявения размер, като главният иск за абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги следва бъде уважен в пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главниците за абонаментни потребени далекосъобщителни услуги са основателни и доказани в предявените размери.

Неоснователно е възражението на ответника, че за описаните в Приложение № 2 5 бр. мобилни номера не дължал плащане, тъй като те не били активирани и не били ползвани от него. Плащането е дължимо всякога за месечните абонаментни вноски, тъй като ищецът има задължение в периода на действие на договора да държи активни всички договорени услуги, срещу което има право да получи месечния абонамент.

Представените от ищеца писмени доказателства и заключението на ССчЕ, което съдът кредитира изцяло, водят до несъмнен извод, че в периода 21.03.2024 г. до 20.09.2024 г. ответникът е потребил мобилни услуги и дължи месечен абонамент за посочените в исковата молба 13 бр. мобилни номера в претендираните размери.

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 205 ЗЗД и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД върху тези главни вземания Ищецът претендира признаването на дължимостта на вноски по договор за продажба на изплащане за периода 21.03.2024 г. до 20.09.2024 г. от 1280,50 лева, и мораторна лихва върху тези вземания.

По делото е представен договор за продажба на изплащане от 08.08.2023 г. на Apple iPad Air 2022 256GB Space Grey в пакет с тарифен план за услуга № ****** за сумата от 2364 лв. с 24 месечни вноски по 98,50 лв., както и приемо-предавателен протокол за предоставяне на устройството от 05.12.2023 г.

По делото ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил да е върнал на ищеца устройствата след като е преустановила плащанията за телекомуникационни услуги.

Видно от заключението на ССчЕ неплатени са били задълженията по 4 бр. фактури с падежи 23.05.2024 г., 22.08.2024 г., 22.09.2024 г. и 24.10.2024 г., като става ясно и, че с първите три фактури са начислени месечните вноски по договора за продажба за изплащане от по 98,50 лв., а с четвъртата фактура – пълният остатък от неплатени вноски по договора до изтичане на срока му.

Предявеният по делото иск обаче е с правно основание чл. 415 ГПК и има служебна функция спрямо претенцията в заповедното делоИсковото производство по чл. 415 ГПК има служебна роля спрямо издадената заповед в заповедното производство. Предметът на делото е фиксиран в заповедното производство и съобразно диспозитивното начало в процеса – чл.

6, ал. 2 ГПК – съдът дължи защита-санкция само на претендираното в заповедното дело субективно право, така както то е индивидуализирано там. Претенцията в заповедното дело е за точно определени вноски – тези в периода 21.03.2024 г. до 20.09.2024 г. – това са 4 бр. в н о с к и (мартенско-априлската, юнско-юлската, юлско-августовската, августовскосептемврийската). В исковата молба ищецът се опитва да претендира вноски за „период на фактуриране“ ие така да „вкара“ в спора и вноските след това, но такава претенция няма 3 заявена в заповедното дело. Прочее, искът с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 205 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 4х98,50=394 лв.

Ето защо искът за заплащане на вноски по договор за продажба на изплащане следва бъде уважен за сумата от 394 лв. (201,45 евро), ведно със законната лихва, считано от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение 05.03.2025 г. до окончателното изплащане, като за разликата над уважения размер от 394 лв. (201,45 евро) до пълния предявен размер от 1280,50 лв. (654,71 евро) следва да се отхвърли.

Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главници за неплатени вноски за периода 21.03.2024 г. до 20.09.2024 г., е доказана в размери, изчислени от съда по реда на чл.

162 ГПК, както следва:

10,52 лева – върху главница от 98,50 лв. за периода 24.05.2024 г.-04.03.2025 г.

7,12 лева – върху главница от 98,50 лв. за периода 23.08.2024 г.-04.03.2025 г.

5,96 лева – върху главница от 98,50 лв. за периода 23.09.2024 г.-04.03.2025 г.

4,77 лева – върху главница от 98,50 лв. за периода 25.10.2024 г.-04.03.2025 г.

Общо 28,37 лв. (14,51 евро), до който размер искът за мораторна лихва следва да се уважи, а за разликата над 28,37 лв. (14,51 евро) до пълния предявен размер от 53,05 лв.

(27,12 евро) искът за мораторна лихва върху главници за вноски за продажба на изплащане следва да се отхвърли.

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД Основателността на тази акцесорна претенция предпоставя наличие на валидно уговорена клауза за неустойка в договора, както и настъпване на предпоставките за нейната изискуемост. Неустойката може да се търси тогава, когато са налице елементите от фактическия състав, който поражда вземането за същата, т.е. при наличие на онази форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена.