Решение № 173 от 29.09.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Разлог, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря З. М. И.-Б. разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200397 по описа за 2024 г.

Производството е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, по жалба на Д.М.М., ЕГН*, с адрес: с.К., у.“П.“№, о.Б.,против НП №*/14.02.2024 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което за нарушаване нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, и на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са му били наложени адм. наказание глоба от 3`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните права, като изнесеното в него не отговаря на действителното фактическо положение.

В проведените СЗ, въззивникът - редовно призован, явява се лично, за него се явява процесуален представител - адв. М.. Последната заявява, че поддържа жалбата на всички основания посочени в нея, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения в тази насока в съд. прения и писмени бележки, като претендира и разноски.

За въззиваемата страна - редовно призована, представител не се явява. Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

За РП-Б., ТО-Р. - редовно призована за датата на СЗ, не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото док-ства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2024 г. около 23:00 ч., в с.К., о.Б., по у.„Д.“, с посока на движение от път II-84 към център - с.К. и в района на кръгово кръстовище образувано с у.“П.“, жалбоподателят управлявал л. а. марка „Б..“, с рег.№*, собственост на М.М.М., като използва път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното преназначение, изразяващо се в ненужно и преднамерено извеждане на управляваното МПС извън контрол, ч/з презавиване и така довеждайки го до загуба на сцепление на задните му гуми като съосието м/у предните и задните гуми е с изместен център.

На 11.01.2024 г. е съставен АУАН серия GA Акт №*, въз основа на който е издадено обжалваемото НП №*/14.02.2024 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което за нарушаване нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, и на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са 1 му били наложени адм. наказание глоба от 3`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

От показанията на актосъставителя М.Д. се установява, че не е свидетел-очевидец на нарушението, той е бил изпратен в района на г.Б., с.К., да разследва случай, за който имали снимков материал от общ. камери. Сочи, че на снимковия материал се виждали лица, от които снели обяснения и така установили водача на процесния автомобил. Твърди, че водачът е признал, че е управлявал автомобила, а за дрифта за потвърдили негови приятелиочевидци.

Свидетелят К. твърди, че е бил свидетел само по съставяне на акта, не е очевидец на нарушението.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съд. производство писмени и гласни док-ства. Съдът изцяло се доверява на свидетелските показания на свидетелите, считайки ги за логични и обективни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, законодателят въвежда забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Дали с това си поведение водачът е създал опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и здравето им, какъвто извод в случая не се съдържа в НП, е без правно значение за съставомерността на извършеното деяние, защото съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение - за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерност на деянието.

Ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит и практика е, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата -изпускане на съединителя, рязко спиране, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка или други действия, се наблюдава ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми“, „дрифт“ и пр. в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила.

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, предвижда, че на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т.е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна е необходимо нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината – чл.11, ал.2, пр.1 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.

За да ангажира отговорността на водача въз основа на посочените правни норми АНО приел, че на 10.01.2024 г. на посоченото в НП време и място същият използва пътищата отворени за обществено ползване, за други цели, а именно ч/з презавиване, довеждайки автомобила до загуба на сцепление на задните му гуми като съосието м/у предните и задните гуми е с изместен център.

Никъде обаче НО не е посочил какви действия извършва водача на процесния автомобил, които водят до изместване на центъра на съосието на предните и задните гуми. Не е дадено детайлно описание на нарушението, от което да се може да се направи извод как нарушителят е създал опасност за движението, за здравето и живота на другите участници на пътя. Отделно от горното, съобразно събраните гласни док-ства по делото, няма очевидци на нарушението от АНО, предвид тежестта на доказване в настоящето производство, НО не доказа как е установено нарушението, не бяха събрани и гласни док-ства в тази посока.

В съответствие с чл.46, ал.1 от ЗНА, разпоредбата на чл.175а, ал.1 от ЗДвП, следва да се 2 тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата ч/з превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под „дрифт“ се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно найдълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва.

Принципно от посоченото в АУАН и НП „презавиване, довеждайки автомобила до загуба на сцепление на задните му гуми като съосието м/у предните и задните гуми е с изместен център“ не може да обоснове категорично мнение, че се касае за „дрифт“.

Док-ства за това в хода на въззивното производство липсват. В тази насока събраните такива гласни и писмени док-ства не сочат, че жалбоподателят е предприел действия по ненужно и демонстративно поднасяне на автомобила, боравейки с уредите за управление или спирачната с-ма. Налице са показания само за снети обяснения от очевидци в хода на адм. нак. производство, които са и противоречиви, без да се сочат повече подробности за предприетите действия.

Вината не може да се установява и почива на предположения, поради забраната в чл.303 НПК.

При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че не се касае до специфична техника на шофиране, чиято цел и резултат е именно умишленото извеждане на автомобила извън контрол ч/з загуба на сцепление на задните колела. Така документираното в АУАН и НП движение на автомобила изисква предприемането, и то в съответната последователност, на точно определени действия с кормилната и спирачната уредби. Тяхното умишлено предприемане и то в нужната последователност, т.е. първоначално ускоряване и последващото използване на спирачка води до промяна разпределението на тежестта на автомобила и следващото от това поднасяне на задните гуми, движение летирално на платното за движение, следвано от ново ускоряване и използване на кормилната уредба за възстановяване контрола в/у автомобила и посоката на неговото движение, на практика не е налице.

Актът е съставен въз основа на субективна преценка, тъй като свидетелите, очевидци на случая не потвърдиха пред съдебния състав, жалбоподателят умишлено да е извършвал кръгови движения спрямо оста на пътя, да е навлизал в лентата за насрещно движение или пък да е създавал предпоставки за ПТП.

Настоящата съдебна инстанция намира, че вмененото на Д.М.М. деяние се явява недоказано от събраните по делото док-ства.

С оглед на гореизложеното, съдът намира че НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

По разноските.

При този изход на делото, разноски се дължат на жалбоподателя Д.М.М., в унисон с което същият е релевирал своевременно искане в тази насока, и е представил док-ства, произтичащи от Договор за правна помощ и съдействие и списък на разноски, във вр. с който е заплатен в брой адв. хонорар на пълномощника му от 600,00 лв. Съдът дължи произнасяне по заявеното от процесуалния представител на АНО възражение за прекомерност на адв. хонорар, заплатен от жалбоподателя. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 ЗАНН, предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адв. възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адв. възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът дължи преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, с оглед което счете, че фактическата и правна сложност на спора, конкретно проявената процесуална 3 активност на пълномощника на жалбоподателя, свеждаща се в участие в 2 ОСЗ пред първостепенния съд и съгласно чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1, във вр. с чл.9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, както и с оглед изхода на делото, претендираният адв. хонорар от 600,00 лв. не следва да бъде редуциран.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №*/14.02.2024 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на Д.М.М., ЕГН*, с адрес: с.К., у.“П.“№, о.Б.,за нарушаване нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, и на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са му били наложени адм. наказание глоба от 3`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на Д.М.М., ЕГН*, с адрес: с.К., у.“П.“№, о.Б., сумата от 600,00лв. - разноски за адв. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4