Решение № 51 от 20.04.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Кюстендил, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. ТА. при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211500600470 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XХІ НПК, озагл. „Въззивно производство”. Образувано е по жалба на подсъдимата и има за предмет проверка правилността на присъда № 3/17.06.2021 г., постановена по НЧХД № 1103/20 г. по описа на Кюстендилски районен съд (КнРС) С присъдата, подсъдимата Д. Г. Й.-родена на 17.07.1987 г. в гр. Кюстендил, живуща в гр.Кюстендил, българка, бълг.гражданка, с висше образование, работеща във фирма ******** ЕООД-гр.Кюстендил, неомъжена, осъждана, ЕГН ********** е призната за ВИНОВНА в това, че за периода от 24.12.2018г. до 02.05.2020г. в гр.Кюстендил, на ул*************, в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК, не е изпълнила Решение №352/02.11.2015г., допълнено с Решение от 29.01.2016г. по гр.д. №164/2015г. по описа на Окръжен съд – гр.Кюстендил, относно определения режим на лични контакти на тъжителя ИВ. К.

ХР., с ЕГН **********, с дъщеря му Д.И. Х.а, с ЕГН **********, като отказва да му предаде детето, както следва: на 24.12.2018г. в гр.Кюстендил, на ул*************, не е изпълнила Решение №352/02.11.2015г., допълнено с Решение от 29.01.2016г. по гр.д. №164/2015г. по описа на Окръжен съд – гр.Кюстендил, относно определения режим на лични контакти на тъжителя с дъщеря му Д.И. Х.а, с ЕГН **********, като отказва да му предаде детето; на 01.01.2019г. в гр.Кюстендил, на ул.***********, не е изпълнила Решение №352/02.11.2015г., допълнено с Решение от 29.01.2016г. по гр.д. №164/2015г. по описа на Окръжен съд – гр.Кюстендил, относно определения режим на лични контакти на тъжителя с дъщеря му Д.И. Х.а, с ЕГН **********, с ЕГН ***, като отказва да му предаде детето; на 02.05.2020г. в гр.Кюстендил, на ул.***********, не е изпълнила Решение №352/02.11.2015г., допълнено с Решение от 29.01.2016г. по гр.д. №164/2015г. по описа на Окръжен съд – гр.Кюстендил, относно определения режим на лични контакти на тъжителя с дъщеря му Д.И. Х.а, с ЕГН **********, като отказва да му предаде детето - престъпление по чл.182, ал.2 във вр.с чл.26, ал.1 НК, поради което и на основание чл.54 от НК й наложил наказания:

1/ „пробация” с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за 1 срок от 8 (осем) месеца, с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 (осем) месеца,

2/ наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати на тъжителя сторените от последния деловодни разноски в размер на 412 лева.

В жалбата се сочи, че подсъдимата е недоволна от присъдата и иска да бъде отменена, като бъде оправдана по обвинението, тъй като не е осъществила обективните и субективни признаци на състава на престъплението. Смята се, че задълбочения анализ на доказателствата сочи липса на пряк умисъл за извършване на престъплението. Относно инкриминираните дати 24.12.2018 г. и 01.01.2019 г. се твърди, че прекия умисъл за извършване на престъплението се изключва от депозираната на 03.12.2018 г. молба от подсъдимата до ДСИ при КнРС, в която е заявила, че ще предаде детето на бащата за коледните и новогодишни празници съобразно графика на почивните дни, а именно-за коледните празници- от 22.12.2018 г., 09.00 часа до 16.00 часа на 23.12.2018 г, и за новогодишните празници- от 29.12.2018 г. , 09.00 часа до 16.00 часа на 30.12.2018 г., както е по изпълнителен лист и за което ДСК е разпоредил да се уведоми бащата. Освен това се счита, че не е доказано да е извършено деянието на 24.12.2018 г., тъй като от показанията на св.Г. се установявало, че отказът за предаване на детето е бил на 23 срещу 24, а не на 24.12.2018 г.

Като доводи за обективна и субективна несъставомерност на деянието от 20.05.2020 г. се сочат, на първо място, извънредното положение в страната с цел ограничаване разпространението на Ковид 19, въведено със Заповед на МЗ, предвиждаща забрана за пътувания извън населените места на живущите, с изключение на случаи, които не са били налице в случая, и на второ място, консултацията на подсъдимата с ДСИ и уведомяването й от нея, че производствата по делата са спрени със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. Отбелязва се и че третото деяние-от 20.05.2020 г. не е извършено при усл.на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, тъй като е изминал по-дълъг период от 1 година между същото и предходните две деяния, в какъвто смисъл е ТР №52/88 г. на ВС на ОСНК

Алтернативно се навеждат доводи за приложение на чл.9, ал.2 от НК или за приложение на по-благоприятен закон съгл.чл.2, ал.2 от НК, тъй като за деянието на 01.01.2019 г. е приложима разпоредбата в редакцията й от Д.в., бр.26/2010 г. , като й бъде наложена глоба в минималния предвиден размер. Претендират се деловодни разноски, за адвокатска защита пред двете инстанции.

По време на въззивните съдебни прения адв.В.П., като повереник на тъжителя, е пледирала за потвърждаване на осъдителната присъда, по съображения за нейната правилност.

Адв.М., като защитник на подсъдимата, е поддържала съображенията си в жалбата, като е молила подсъдимата да бъде оправдана, поради наличие на предпоставките по чл.9, ал.2 от НК.

Подсъдимата е молила да бъде оправдана, тъй като действията си е съгласувала с ДСИ.

КнОС, като прецени оплакванията във въззивната жалба , доводите на страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 314 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по НЧХД № 1103/20 г. по описа на КнРС е образувано въз основа на тъжба, с която тъжителят ИВ. К. ХР., чрез адв.В.П., е повдигнал и предявил обвинение срещу подсъдимата Д. Г. Й. от гр.Кюстендил за извършено за периода 24.12.2018 г. до 02.05.2020 г. престъпление по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК, включващо три деяния, осъществени на 24.12.2018 г., на 01.01.2019 г. и на 02.05.2020 г.

Тъжбата е подадена в КнРС на 08.09.2020 г. и е в 6-месечния срок по чл.81, ал.3 от НПК, считано от датата на получаване (на 13.03.2020 г.) от тъжителя ИВ. К. ХР. на съобщение (връчено му, чрез съсед) за постановление по прокурорска преписка №2614/2018 г. (ДП № 1072/2018г. по описа на КнРП, същото с № 1177/2018 г. по описа на РУ на МВР-Кюстендил), с което е спряно на наказателното производство, на осн.чл.25, ал.1, т.6 от НПК, образувана за престъпление по чл.182, ал.2 от НК за извършено деяние на непосочена дата в постановлението (която, според материалите по ДП № 1177/2018 г. е 24.12.2018 г.) и на 01.01.2019 г.

Първоинстанционният съд, с разпореждане от 23.09.2020 г., е дал ход на тъжбата и е насрочил делото в открито съдебно заседание за разглеждането му. Провел е задълбочено съдебно следствие, по време на което е събрал доказателства по искане на страните и по собствена 2 инициатива, които са относими към предмета на делото и чрез които е изяснил обстоятелствата по делото. КнОС споделя фактическите и правни изводи на КнРС относно извършените деяния на 24.12.2018 г. и на 01.01.2019 г. След собствена преценка на събраните доказателства от КнРС и тези по време на въззивното съдебно следствие, КнОС счита, че следва да коригира фактическите и правни изводи относно третото деяние от продължаваното престъпление, извършено на 02.05.2020 г. , като приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Д. Г. Й. е родена на 17.07.1987 г. в гр. Кюстендил, живее в гр.Кюстендил, на ул*************, българка е , бълг.гражданка, с висше образование, работеща във фирма ******** ЕООД-гр.Кюстендил, неомъжена, с прекратено фактически съжителство, осъждана , с ЕГН **********.

Към 11.06.2021 г. и към 02.05.2020 г. ( края на продължаваното престъпление, за което е обвинена) подсъдимата е осъждана 1 път на 6 м. лишаване от свобода (ЛС) с 3-годишен изпитателен срок и обществено порицание, с влязла в сила присъда на 27.05.2019 г. по НОХД № 852/2018 г. по описа на КнРС, за престъпление по чл.286, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и 3 пъти е освобождавана от наказателна отговорност, на осн.чл.78а от НК, като са й налагани административни наказания по 1 000 лв., с присъди на КнРС, както следва: по НЧХД № 139/15 г., за престъпление по чл.130, ал.2 вр. с ал.1 от НК, извършено на 17.04.2014 г. с влязла в сила присъда на 31.01.2017 г.; по НЧХД № 1039/14 г. за престъпление по чл.130, ал.2 вр. с ал.1 от НК, извършено на 08.06.2014 г. , с присъда, влязла в сила на 19.06.2017 г. и по НЧХД № 1923/16 г. за извършено за периода 29.03.2016 г. до 07.11.2016 г. престъпление по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК, с влязла в сила присъда на 27.05.2019 г. Или към датата на първите две от общо трите деяния от продължаваното престъпление, извършени на 24.12.2018 г. и на 01.01.2019 г. ( в периода от 24.12.2018 г. до 01.01.2019 г.) не е осъждана, а е освобождавана от нак.отговорност на осн.чл.78а от НК по горепосочените две НЧХД , с влезли в сила присъди през 2017 г.

Подсъдимата и тъжителят ИВ. К. ХР., с ЕГН ******* били в безбрачно съпружеско съжителство, от което на 20.09.2013 г. им се родило дете- Д.И. Х.а, с ЕГН **********. То било прекратено и заживели разделен. Подсъдимата заживяла в гр.Кюстендил, на ул************* с детето им, а тъжителят продължил да живее в гр.Перник.

С влязло в законна сила Решение № 352/02.11.2015 г., допълнено с Решение от 29.01.2016г., по гр. дело № 164/2015г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил бил определен режим на лични контакти на детето Д. с бащата-тъжител, както следва:

-До навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота от месеца от 09.00ч. до 18.00ч. без преспиване;

-След навършване на 3-годишна възраст на детето (настъпила през 2016 г.) – освен всяка първа и трета седмица от месеца – от 09.00ч. на съботния ден до 12.00ч. на неделния ден с преспиване и:

-по 2 дни в периода на Коледните и на Новогодишните празници, съобразно графика на почивните дни, които през четна година следвало да се ползват през първите два дни, а през нечетна година-последните два дни, от 09.00 часа на първия ден до 16.00 часа на втория ден и -2 два дни на Великденските празници, като през четна година тези два са първите два – считано от 09.00ч. на първия ден до 16.00ч. на втория ден, а през нечетна година тези два дни са последните два, считано от 09.00ч. на първия ден до 16.00ч. на втория ден.

Съгласно решението вземането и предаването на детето следвало да се осъществява от и в дома на майката, намиращ се в гр. Кюстендил, ул. *************

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение бил издаден изпълнителен лист от 21.11.2016г. в полза на частния тъжител и било образувано изпълнително дело № 359/ 2016г. по описа на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при Районен съд – Кюстендил.

На 03.12.2018 г. подсъдимата подала молба по изп.дело, в която посочила, че ще предаде детето на баща му на Коледните празници съобразно графика на почивните дни- от 09:00 часа на 22.12.2018 г. до 16:00 часа на 23.12.2018 г., както и за Новогодишните празници-от 09:00 часа на 29.12.2018 г. до 16:00 часа на 30.12.2018 г., както по изпълнителен лист.

На молбата ДСИ поставила резолюция „За сведение на в-теля“, в изпълнение на която, на тъжителя било изпратено копие от молбата със съобщение. Последното той не бил получил към 3

24.12.2018 г. и 01.01.2019 г. (срвн. съобщение за връчване на молбата, получено на 03.01.2019 г.

). Затова решил да упражни правото си на срещи с детето си, според горецитираното решение на КнОС, на първите два дни от Коледните празници през 2018 г.

На първия Коледен ден-24.12.2018 г., „Бъдни вечер“ тъжителят Х., заедно с майка си св.Л.Г., отишли в 09.00 часа, на адреса на подсъдимата в гр.Кюстендил, на ул*************. Той позвънял на звънеца на входната врата на къщата, но никой не излязъл. Потърсил съдействие от органите на Полицията, от която били изпратени полицаи. Последните установили контакт с подсъдимата, но и след намесата им, тя не предала детето на тъжителя. Като се уверил, че няма да види и получи детето си, тъжителят отпътувал със св.Г. от гр.Кюстендил за гр.Перник За случая в РУ на МВР-Кюстендил било образувано досъдебно производство №1177/2018 г. по описа на РУ на МВР-Кюстендил, на осн.чл.212, ал.2 от НПК, за това, че на 24.12.2018 г. в гр.Кюстендил, не е изпълнено съдебно решение-допълнително решение на КнОС по гр.дело № 164/2015 г., с което са определени лични контакти-първите два дни от Коледните празници, през четна година, от 09.00 часа на първия ден до 16.00 часа на втория ден, на бащата ИВ. К. ХР. от гр.Перник и малолетната му дъщеря Д.И. Х.а от гр.Кюстендил. За ДП била уведомена КнРП, в която за същия случай, била образувана пр.преписка № 2614/2018 г., ДП № 1072/2018 г. по описа на КнРП