Решение № 2761 от 02.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2761 гр. Пловдив, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330114806 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 4 от ЗОДОВ, за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление.

Ищецът А. Д. А., ЕГН **********, с адрес:***, действащ чрез адв. Т. А. Д.-М. от АК – ***, със служебен адрес: ***, е предявил против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от ***, искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 500,00 лева, представляваща имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за защита в досъдебно производство № *** г. по описа на ***при ОДМВР – ***, пр. пр. № *** г. по описа на Районна прокуратура – ***както и сумата от 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на ***г. служители на ***, след получен сигнал, извършили проверка на лек автомобил марка ***. Автомобилът бил собственост на търговското дружество ***, с което ищецът към онзи момент се намирал в трудово правоотношение.

Посочва се, че към момента на проверката ищецът се намирал на мястото на водача, но автомобилът не бил в движение. Поради това ищецът отказал да бъде изпробван с техническо средство ****, както и да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества, тъй като твърди, че не е управлявал автомобила и не е употребявал наркотични вещества.

1

Твърди се, че вследствие на проверката срещу него били съставени два акта за установяване на административно нарушение – ***, било издадено наказателно постановление № *** г. от началник сектор при *** и заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, въз основа на която му било отнето свидетелството за управление на МПС. На същата дата било образувано досъдебно производство № ***г. по описа на ***, с прокурорска преписка № *** г. по описа на Районна прокуратура – ***, за престъпление по чл. 343б от НК.

Ищецът твърди, че бил задържан за срок от 24 часа със заповед рег. № **** г., бил му извършен личен обиск и в хода на досъдебното производство бил привличан и разпитван във връзка с обвинение за престъпление по транспорта. Посочва, че наказателното производство е продължило до постановление на Районна прокуратура – *** от *** г., с което същото било прекратено. Поддържа, че през този продължителен период, над една година и четири месеца, е търпял негативни психически и житейски последици – тревожност, срам, унижение, чувство за безпомощност, притеснения, нервно напрежение, безсъние, социално отдръпване, накърняване на личното му достойнство и влошаване на спокойствието му.

Посочва се още, че ищецът е лице с трайно намалена работоспособност, с неподвижност на едната ръка, поради което намирането на работа за него било затруднено. Работата му към *** била свързана с възможността да управлява моторно превозно средство, а поради отнемането на свидетелството за управление на МПС и висящността на досъдебното производство трудовото му правоотношение било прекратено. В резултат на това ищецът изпаднал във финансови затруднения и се наложило да се издържа с инвалидна пенсия и с помощта на своята майка и близки.

Ищецът твърди, че за организиране на защитата си в досъдебното производство е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 500,00 лева, удостоверено с договор за правна помощ и процесуално представителство към пълномощно № ***, поради което счита, че тази сума представлява имуществена вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение. Моли съда, да уважи изцяло предявените искове.

Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез ***от Районна прокуратура – ***, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер.

Твърди се, че за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е необходимо да е налице стабилен акт за прекратяване на наказателното производство, както и че ищецът следва да докаже настъпили вреди и пряка причинно-следствена връзка между тях и дейността на Прокуратурата.

Ответникът твърди, че не са представени медицински доказателства за твърдените психически страдания, тревожност, безсъние и нервни кризи, нито доказателства, че тези вреди са причинени именно от дейността на прокуратурата. Оспорва се и твърдението, че прекратяването на трудовото правоотношение е последица от наказателното производство, тъй като от представената заповед се установявало прекратяване по взаимно съгласие, а не поради отнето свидетелство за управление на МПС.

2

Възразява се, че действията по задържане за срок от 24 часа, личен обиск и отнемане на свидетелство за управление на МПС, са действия на полицейски органи или административни органи, а не на прокуратурата, поради което Прокуратурата на Република България не била пасивно легитимирана да отговаря за вреди, произтичащи от тях.

Ответникът сочи и обстоятелството, че ищецът е с предходно осъждане за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което твърденията за накърняване на доброто име следва да се преценяват с оглед личността и предходното съдебно минало на ищеца.

По отношение на претенцията за имуществени вреди ответникът оспорва размера и причинната връзка. Поддържа се, че договорът за правна помощ е сключен едва шест дни преди постановяване на крайния прокурорски акт за прекратяване на наказателното производство, както и че не са доказани конкретни процесуални действия на упълномощения адвокат, които да обосноват необходимостта и размера на платеното възнаграждение. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието досъдебно производство № *** г. по описа на ****, ведно с прокурорска преписка № *** г. по описа на Районна прокуратура – ***. От приложеното постановление за прекратяване на наказателно производство от *** г. се установява, че досъдебното производство е образувано на *** г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, за това, че на *** г. в гр. *** ищецът е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, като деянието е било квалифицирано по чл. 343б от НК.

От материалите по досъдебното производство се установява, че наказателното производство е било водено спрямо А. Д. А. ЕГН **********, като лицето е било обект на действия по разследването, на събиране и проверка на доказателства, както и на прокурорска преценка относно наличието на престъпление по чл. 343б от НК. От постановлението за прекратяване се установява, че след събиране и анализ на доказателствата прокурорът е приел, че не са налице предпоставки за продължаване на наказателното производство, поради което същото е прекратено.

В постановлението за прекратяване е посочено, че на *** г. е бил получен сигнал за лек автомобил с работещ двигател и включени светлини, в който на седалката на водача се намирало лице в неадекватно състояние. Полицейските служители установили ищеца на място, като той бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества, но отказал. Съставени били два акта за установяване на административно нарушение. Впоследствие, след анализ на събраните доказателства, наказателното производство било прекратено с постановление на прокурор при Районна прокуратура – *** от *** г.

Съдът приема, че с постановлението за прекратяване е налице изискуемият от закона благоприятен за ищеца завършек на наказателното производство. В настоящото 3 производство не са ангажирани доказателства постановлението да е било отменено или наказателното преследване да е било възобновено. Напротив, делото е разгледано при прието досъдебно производство и прокурорска преписка, а ответникът не ангажира доказателства, от които да се установи нестабилност или отмяна на прекратителния акт. При това положение съдът приема, че е налице положителната предпоставка на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че на *** г. спрямо ищеца е била издадена заповед за задържане за срок от 24 часа рег. № ****, бил е съставен протокол за личен обиск, съставени са *** и сер. ***, издадено е наказателно постановление № **** г., както и са приложени документи, отнасящи се до отнемането на свидетелството за управление на МПС. Тези документи очертават цялостния фактически контекст, в който е възникнало и се е развило процесното наказателно производство.

Представен е трудов договор, както и заповед № *** г. за прекратяване на трудов договор №****г., сключен между ищеца и ***, от която се установява, че трудовото правоотношение е прекратено считано от *** г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие.

Съдът отчита, че този документ не установява пряко прекратяване поради воденото наказателно производство, но е относим към житейския контекст, в който ищецът е възприел последиците от разследването и отнемането на свидетелството за управление на МПС.

По делото е представено ***, удостоверяващо ****на ищеца. Съдът съобразява този факт при преценката на интензитета на неимуществените вреди, тъй като при лице с ограничена трудоспособност и затруднена реализация, всяко допълнително ограничение, свързано с възможността за упражняване на трудова дейност, обективно може да засили тревожността и усещането за несигурност.

Представен е договор за правна помощ и процесуално представителство към пълномощно № *** г., сключен между А. Д. А. и адв. Т. А. Д.-М., от който се установява, че ищецът е възложил адвокатска защита и представителство по бързо производство/досъдебно производство № *** г. по описа на ***, като е заплатил в брой сумата от 1 500,00 лева.

Документът съдържа данни за страните, предмета на възлагането и размера на платеното възнаграждение, поради което съдът го цени като доказателство за извършен разход.

В проведеното открито съдебно заседание на *** г. е разпитан св. М. М. Д., който заявява, че познава А. А. от дете, че през последните години поддържат връзка и често се виждат.

Посочва, че ищецът му се обадил за случая, че е бил спрян за алкохол, а след това многократно бил викан в районното управление.

Св. Д. сочи, че през периода след образуване на дознанието ищецът бил ***, бил силно притеснен, най-вече поради опасността да остане без свидетелство за управление и без работа. Св. изрично посочва, че ищецът е ***, трудно си намира работа, бил се затворил в себе си, финансово бил затруднен, живеел с майка си и разчитал на нейната помощ, като и св. му помагал. Св. заявява също, че ищецът се чувствал накърнен от случая и избягвал разговори, свързани с книжката и алкохола.

4

Съдът кредитира показанията на св. Д. като логични, непосредствени и непротиворечиви.

Св. е лице от близкото обкръжение на ищеца, което има преки впечатления от поведението му през процесния период. Неговите показания очертават обичайни и житейски разбираеми последици от продължило наказателно производство – притеснение, затвореност, срам, социално отдръпване, финансово напрежение и страх от затруднения при намиране на работа.

Съдът отчита, че св. не е медицинско лице и показанията му не могат да установят медицинска диагноза или психично заболяване. Те обаче са годни да установят обективно възприетите от него промени в поведението, емоционалното състояние и социалното функциониране на ищеца. Страданието, тревожността, накърненото достойнство и социалното отдръпване са факти от личния живот, които няма пречка да се установят чрез свидетелски показания.