Решение № 1 от 02.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000438 по описа за 2023 година

С решение № 158/24.04.23 г., постановено по т.д. № 161/23 г. на Пловдивски окръжен съд, са отхвърлени предявените от “К.”ООД, ЕИК ********* против О. М. искове: за прекратяване по реда на чл.307 ТЗ на договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поддържане на зелени площи и озеленяване на територията на О. М.; зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа в О.

М. и уличната мрежа в град М.“, сключен на 26.03.2009 г., поради стопанска непоносимост, настъпила на 01.01.2018 г.; за заплащане на сумата 705 271,90 лв., изчислена по средни пазарни цени, с която О. М. се е обогатила неоснователно за сметка на “К.”ООД, в резултат от извършена от дружеството и приета от общината работа в периода от м.януари до м.ноември 2018 г., включително, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; за заплащане на сумата 154 666,14 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договора за обществена поръчка от 26.03.2009 г., претендирано за периода от м.януари до м.ноември 2018 г., включително, в т.ч. за м.януари - 14 377,14 лв.; за м.февруари - 13 603,42 лв.; за м.март - 14 234,53 лв.; за м.април - 14 609,03 лв.; за м.май - 12 954,85 лв.; за м.юни - 13 703,66 лв.; за м.юли - 13 828,51 лв.; за м.август 1 15 053,55 лв.; за м.септември - 13 971,71 лв.; за м.октомври - 14 497,43 лв. и за м.ноември - 13 832,31 лв. за заплащане на сумата 1 000 лв., представляваща пропусната полза нереализирана печалба в периода от 01.01.2018 г. до 01.04.2024 г., поради прекратяване на договора за обществена поръчка от 26.03.2009 г. по вина на О. М..

С решението “К.”ООД е осъдено да заплати на О. М. сумата 14 156,13 лв. (четиринадесет хиляди сто петдесет и шест лева и 13 ст.) деловодни разноски за първоинстанционното производство.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от “К.”ООД.

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се иска същото да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено като вместо това се постанови ново, с което предявените искове бъдат уважени. Претендират се разноски за двете инстанции по представен списък.

Въззивамата страна О. М. оспорва изцяло жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Претендира разноски по представен списък.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Между „К.“ООД /с предишно наименование „Т. - К.“ООД/ като изпълнител и О. М. като възложител е сключен договор **-**-**/******** за възлагане на обществена поръчка с предмет „сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поддържане на зелени площи и озеленяване на територията на О.

М.; зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа в О. М. и уличната мрежа в град М.“. Неразделна част от договора са ценовата оферта на изпълнителя и предложените от него КСС и анализни цени. Договорът е сключен за срок 15 години, считано от 01.04.2009 г., т.е. до 01.04.2024 г.

Съгласно чл.10 от договора заплащането на извършените работи се извършва ежемесечно, след приемане на същите от възложителя въз основа на съставен от изпълнителя и одобрен от възложителя протокол за действително извършените видове и количества работи. Разплащането се извършва по единични цени, предложени от изпълнителя в ценовата му оферта.

Дължимата сума се заплаща по банкова сметка на изпълнителя в 30-дневен срок след представяне на акта за действително извършените работи за съответния месец и фактура от страна на изпълнителя. За завършени и подлежащи на разплащане ще се считат само тези видове работи, които са отразени в акта за действително извършени през месеца като видове и количество. В чл.16 е уговорено право на изпълнителя да получава ежемесечно възнаграждение след представяне и одобряване от възложителя 2 на месечен протокол за действително извършени през месеца видове и количества работи. В чл.18, т.6 е уговорено задължение на изпълнителя да предоставя за подпис на инвеститорския контрол на възложителя съставените месечни протоколи за извършена работа, а според т.9 от същата клауза изпълнителят е задължен да поддържа за срока на договора разкрити 22 работни места. Хипотезите на прекратяване на договора са уредени в чл.25 и сл. Съгласно чл.28 всяка страна може да поиска едностранно прекратяване на договора при виновно неизпълнение от другата страна на поети с договора основни задължения, като в този случай изправната страна отправя писмено предизвестие, с което уведомява неизправната, че с изтичане на седем дни от получаването му ще счита договора за прекратен.

С решение №336/28.11.18 г., постановено по т.д. № 558/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив, след отмяна в отхвърлителна част на първоинстанционно решение № 412/17.7.18 г. по т.д. № 403/17 г. на ОС Пловдив, „К.“ ООД е осъдено да върне на О. М. сумата 339 531.91 лв, представляваща платено без основание възнаграждение по Договор **-****/******** г. за периода 01.09.2011 г. - 31.12.2016 г., ведно със законна лихва, начиная от 7.7.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

Решението е влязло в сила - не е допуснато до касационно обжалване /определение № 650/15.11.2019 г. по т.д. № 462/19 г. на ВКС, ТК/. Сумата е била платена от О. М. въз основа на издадени от „К.“ ООД фактури за извършена дейност по договора, като се явява разлика между дължимото съобразно уговореното в договора и начислените суми по фактурите, които са били едностранно актуализирани от изпълнителя по договора. Прието е в цитираното решение на ПАС, че в чл. 9, ал. 1 от договора е уговорена крайна цена, а не цена, подлежаща автоматично на актуализация с оглед размера на минималната работна заплата за страната, както и че тази цена не е била променена при условията и предпоставките на специалните разпоредби на Закона за обществените поръчки, поради което платената в полза на търговското дружество-изпълнител по договора над уговорената от страните цена е недължимо платена и подлежи на връщане; застъпено е становището, че относимата към договорите за обществени поръчки специална нормативна уредба (действалите през годините различни закони за обществените поръчки) предвижда рестрикции по отношение последващата промяна на сключените договори за обществени поръчки, в т. ч. и досежно цената, като изменението е допустимо само в изрично предвидените в закона хипотези и то след мотивирана и детайлна обосновка, което предполага оформянето му в писмен вид, каквото допълнително споразумение не е сключено между страните; освен това е отчетено, че предложената от дружеството цена е в отклонение от зададената от общината-възложител оферта, тъй като ценообразуването е посочено от него освен като точна сума, но и като процент от размера на минималната работна заплата към онзи момент – 2009 г.; прието е, че подобна свобода на договаряне в процедурата по обществена поръчка е изключена, защото са неприложими общите правила на договаряне по ТЗ и ЗЗД, включително постигане на договорки за автоматично 3 увеличаване на цената, като дори и да бъдат постигнати – същите биха били нищожни като противоречащи на императивната разпоредба на чл. 43, ал. 1 ЗОП (отм.).

Във връзка с така направеното тълкуване от съда на клаузата за ценообразуването, ищецът „К.“ ООД е навел твърдения в предявената искова молба, че договорът е станал стопански непоносим за него - разходите по изпълнението на услугата в пъти надвишават сумата по договора и това е разоряващо за ищеца обстоятелство - напр. за един от месечните периоди през 2018 г. дължимото на изпълнителя според тълкуването на ПАС по посоченото дело възнаграждение е 14 377,14 лв.; за същия месец ищецът заплаща трудови възнаграждение на наетите от него работници в общ размер 12 340,64 лв., а общо с разходите за горива и други разходите му по изпълнението на процесния договор са в месечен размер 23 339,78 лв.; в края на 2018 г. разходите на ищеца по изпълнението на договора възлизат на 391 460,07 лв., а дължимото според решението на ПАС възнаграждение за същия период е 154 666,66 лв. Продължаването на действието на договора при тези условия станало практически невъзможно, била настъпила хипотеза на стопанска непоносимост, считано от 1.1.2018 г. /съобразно допуснато изменение на иска с протоколно определение от 21.2.23 г./, поради което е формулирана искова претенция за прекратяване на договора поради стопанска непоносимост, считано от 01.01.2018 г.

Предявеният иск по чл. 307 от ТЗ е отхвърлен от първоинстанционния съд. Прието е, че договорът вече е бил развален от О.

М., считано от 02.01.2019 г., при което облигационната връзка между страните е престанала да съществува, поради което и искът за нейното прекратяване по реда на чл. 307 от ТЗ се явява неоснователен – не може да се прекрати договор, който е прекратен на друго основание.

Прието е за установено, че след средата на м.декември 2018 г.

„К.“ ООД е преустановил напълно изпълнението на своите задължения по процесния договор, прекратени са трудовите правоотношение с назначените от него работници и служители и е вдигната техниката, необходима за извършване на съответните дейности. От страна на ответника е отправена писмена покана за изпълнение с даден срок за изпълнение, като е направено и изявление за разваляне на договора, което е връчено на 02.01.2019 г.

Изпълнение на договора не е последвало. Прието е, че кредиторът, отправил изявлението за разваляне, е бил изправна страна по договора – същият не е плащал месечни възнаграждения за извършената работа през 2018 г. от страна на изпълнителя, но към момента на отправяне на изявление за разваляне не е бил изтекъл уговореният в договора срок за плащане, респ. длъжникът по това задължение не е бил в забава, тъй като 30-дневният срок за изпълнение на задължението за плащане, според клаузите в договора, започва да тече от представяне за одобряване на акта за извършените работи за съответния месец от страна на изпълнителя, каквито актове не са били 4 съставени от ищцовата страна през цялата 2018 г. Мотивирани са изводи, че изпълнението на това задължение е необходимо, както с оглед уговорения срок за плащане и за фиксиране на началния момент, от който този срок тече, така и с оглед на това да бъде определено по размер дължимото възнаграждение, тъй като в договора са уговорени единични цени за видове дейности, като е предвидено възнаграждението да се определя всеки месец от изпълнителя в зависимост от извършените от него по вид и количество дейности; без издаден от изпълнителя акт, в който да са дефинирани по вид и количество извършените през съответния месец дейности, не е възможно да се определи дължимото възнаграждение и да се заплати такова; доколкото през цялата 2018 г. изпълнителят не е издавал съответните актове, респективно не е отчитал и предавал на възложителя по предвидения в договора ред извършената работа, така че да може да бъде определено по размер дължимото възнаграждение, не може да се поддържа, че възложителят е неизправен да плати същото, още по-малко може да се твърди, че последният е в забава, тъй като до предаване на съответните актове и изтичане на 30-дневен срок от този момент не е настъпил падежът за плащане, уговорен в договора и обвързан със срок.

Прието е за установено от доказателствата по делото, че всички протоколи за извършена работа за 2018 г. са дадени на възложителя на 10.12.2018 г. и са одобрени от него чрез полагане на подпис; считано от този момент, срокът за плащане, установен в клаузата на чл.10 от договора, е изтекъл на 10.01.2019 г., а изявлението за разваляне е връчено на 02.01.2019 г.; към този момент, както и след изтичане на дадения от възложителя срок за доброволно изпълнение - 09.01.2019 г., е установено пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя, респективно срокът за плащане на възнаграждението за 2018 г. не е изтекъл и възложителят не е бил в забава да плати, респективно същият е бил изправен. Ето защо е мотивиран извод, че са настъпили уговорените в договора (чл.28), съвпадащи с тези по чл.87, ал.1 ЗЗД, предпоставки за разваляне на договорната връзка - неизпълнение на основните задължения на изпълнителя, отправено от изправния кредитор изявление за разваляне с даден 7-дневен срок за изпълнение и изтичане на последния срок.