Решение № 146 от 11.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивета М. Антонова

Членове:

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА

Ванина Младенова при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100505811 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на К. Ж. П. и П. П. П. срещу:

- решение № 468608/12.08.2018г. постановено по гр.д. № 7506/2012г. по описа на Софийския районен съд, 75-ти състав, в частта, с което е уважен предявения срещу тях от Етажна собственост, ж.к. ******* по реда на чл.422 от ГПК иск с правно основание 49 ал.2 от ЗУЕС за сумата от 549,20 лв., представляваща дължима вноска за средства за неотложен ремонт на общите части на сградата по решение на Общо събрание на ЕС № 4/10.11.2010г.;

-решение 20008511/12.01.2021г. постановено по гр.д. № 7506/2012г. по описа на Софийския районен съд, 75-ти състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 468608/12.08.2018г. по същото дело, като в дипозитива, след посочване на дължимата главница от ответниците да се чете, че същата се дължи ведно със законната лихва върху сумата от 549,20 лв. считано от 13.05.2011г. до окончателното й изплащане.

В жалбата срещу решение № 468608/12.08.2018г се твърди, че същото е неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуален закон.

Навеждат се оплаквания, че не са обсъдени и съобразени направените в отговора на исковата молба възражения и оспорвания, както относно доказателствената стойност на писмените доказателства, така и неправилно и в противоречие с процесуалните правила е допуснато изслушване на СТЕ, която въпреки че е изготвена въз основа на 1 предположения, неправилно е кредитирана от съда.

В жалбата срещу решение 20008511/12.01.2021г. се твърди, че не е налице фактическият състав на допусната очевидна фактическа грешка, тъй като в мотивите на горецитираното съдебно решение липсва произнасяне относно претендираната със заявлението и исковата молба законна лихва.

Въззиваемата страна ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ,гр. София, ж.к. ******* в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалваното- постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи. Счита, че решението постановено по реда на чл.247 от ГПК е именно при наличие на дорпусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение по спора, поради което е отстранена по съответния ред и следва да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в преклузивните срокове по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирани лица, при наличие на правен интерес, поради което и следва да бъдат разгледани по същество.

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му- единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваните решения за валидни и допустими.

В хода на въззивното производство е починал въззивника и ответник в първоинстанционното производство – П. П. П. като по реда на чл.227 от ГПК са конституирани наследниците му – низходящите му – К. П. Н. и А. П. П., както и констатирано правоприемство между починалия и наследника му по закон – преживялата съпруга – К. П., участавщата като страна в процеса.

Досежно правилността обжалваното решение № 468608/12.08.2018г. съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Оплакванията касаещи активната легитимация на ищеца и по – точно надлежната представителна власт на М. Б. М. като "управител" на Етажната собственост /ЕС/, съответно относно валидно възникване на процесуална представителна власт на адвоката, представляващ ЕС, от въззивниците не могат да бъдат споделени.

Съгласно чл. 23 ал. 4 изр. 1 ЗУЕС председателят на управителния съвет /управителят, а при съобразяване на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС – лицето, с което е сключен 2 договор, включващ възлагането на правомощието да представлява етажните собственици в съда/ представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете: 1. предявени срещу тях във връзка с общите части, както и 2. предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС. Съгласно чл. 23 ал. 4 изр. 2 ЗУЕС по искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет /управителят/ представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. С чл. 23 ал. 5 ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик може да участва в делото, по което управителят представлява собствениците. Съпоставката на тези разпоредби с правилата по глава V на ГПК налага извод, че чл. 23, ал. 4 ЗУЕС се явява специален закон относно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици. Във връзка с воденето на определени видове дела, касаещи облигационни права или задължения на етажните собственици, чл. 23 ал. 4 изр. 1 ЗУЕС регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет /управителя/ или лицето по чл. 19 ал. 8 ЗУЕС произтича от избора по чл. 19 ал. 2 ЗУЕС, респ. – от договора, сключен с лицето по чл.

19 ал. 8 ЗУЕС, в случая е представен по делото обективиран в протокол от Общо събрание на ЕС № 4/08.03.2010г. избор на М. като управител на ЕС /преизбрана с решение по протокол от 17.03.2014г. – л.63 от първоинстанционното производство и за което е издадено удостоверение от регистрацията й по чл. л. 46б от ЗУЕС като управител - № 125/17.03.2014 за срок от две години, преизбрана и с решение на ОУ на ЕС - протокол 06-10-2017г. отново за срок от две години – удостоверение № 328/12.10.2017г., преизбрана с решение на ОУ на ЕС - протокол от 21.02.2022г. за срок от две години – удостоверение № 580/24.02.2022г. /

По делото няма данни за отмяна по реда на чл. 40 ЗУЕС на решението за избор на М. за управител на ЕС.

Във връзка с множеството възражения направени от ответниците, както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба във връзка със законосъобразността на провеждането на ОС в ЕС и взетите на тях решения, съдът счита, че правилно първоинстанционния съд не е разгледал същите, като ги е счел за ирелевантни, поради следното:

ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решенията на ОС, но същевременно ограничава със срок възможността да се иска отмяна на нищожните или незаконосъобразните решения, като е неприложим принципът нищожност да може да се установява безсрочно. Извън срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС лицата, които поначало са обвързани от взетите решения, не могат да искат тяхната отмяна, а на още по-силно основание това не може да стане чрез възражение в настоящото производство. Целта на нарочния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, лимитиран във времето, е да стимулира етажният собственик активно да участва и контролира провеждането на общите събрания, а от друга страна цели и стабилитет на вече взетите решения, тъй като те обикновено засягат функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера на конкретен собственик и в този смисъл законът не е дал превес на правата на последния, отчитайки интересът на общността. Ирелевантно е дали ответниците са били надлежно уведомени за взетите решения, тъй като този факт е относим единство към преценката за спазването на едномесечния преклузивен срок за предявяването на иска за оспорване взетите решение на ОС на ЕС. При липсата на позитивно съдебно решение п о чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, единствено в което производство съдът е компетентен да 3 прецени тяхната законосъобразност, взетите решения на ОС се стабилизират и следва да бъдат изпълнявани, като е недопустимо последващ инцидентен съдебен контрол, какъвто ответниците целят да бъде осъществен в настоящото производство /в подкрепа на изложеното - решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС

Следователно взетите решения от ОС на ЕС при липса на оспорване по съответния ред и в преклузивните срокове, се стабилизиратг и имат обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила.

Съгласно разпоредбата на чл.41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС предвижда, че Общото събрание на ЕС може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет /управителя/, които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица.

Общото събрание на етажните собственици е компетентно да приема годишния бюджет за приходите и разходите и да одобрява годишните отчети на управителния съвет /управителя/ – чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС, както и да приема план и решения за извършване на ремонти, обновяване, реконструкции, преустройства, подмяна на общи инсталации и оборудване и други дейности в общите части на сградата, включително и по изпълнение на предписаните мерки в техническия паспорт, или на други предписания на компетентните органи, както и да одобрява годишния отчет на управителния съвет /управителя/ за изпълнението му – чл. 11, ал. 1, т. 8 вр. чл.48 ал.1 ЗУЕС, като императивно законът е посочил, че разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. /чл.48 ал.3 от ЗУЕС/.

Решенията за извършване на ремонт и разходите за тях могат да бъдат:1. За извършване на необходим ремонт /§1 т.8 от ДР на ЗУЕС/;2. За неотложен ремонт /§1 т.9 от ДР на ЗУЕС/; 3. Полезен ремонт /§1 т.12 от ДР на ЗУЕС/, като за последния е предвидена разлика в кворума и мнозинството за взимане на решения /чл.17 ал.2 и чл.15 ал.1 от ЗУЕС/.

Следователно, основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ответниците да са съсобственици на самостотяелен обект в ЕС надлежно взето решение на ОУ за извършване на ремонт и разходите за същия;; разходите за ремонта да са определени пропорционално на притежаваните от ответниците изеални части в общите части на сглрадата

Правилно е разпределена от първоинстанционния и доказателствената тежест – за горните факти се носи от ищеца, а твърдените факти относно правоизключващите възражения – от ответниците.

Не се оспорва от ответниците, а и се установява от нотариален акт № 142/27.03.1995г. и декларация – л.77 от първоинстанционното производство, че ответника К. П. през 1995 г. чрез продажба е придобила собствеността на третия егаж 4 от жилищна сграда на ул. *******,както и ½ ид.ч. от тавана без таванско помещение, а доколкото към момента на сделката същата е била в граждански брак с първоначалния ответник

П. П. /удостоверение за граждански брак цитирано като приложение към горепосочения нотариален акт № 719/19.09.1992г./, то собствеността по силата на чл.19 ал.1 от СК /отм/ е придобит в режим на СИО /семейна имушествена общност/.

В настоящият случай се твърди да е взето решение по чл.49 ал.2 от ЗУЕС за набиране на средства за неотложен ремонт, който според §1 т.9 от ДР на ЗУЕС е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради.