Решение № 15691 от 29.09.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23906/2022
- Вид
- Решение № 15691
- Подписан
- 29.09.2023
- Състав
- ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 66423 от 21.07.2022 · ИВЕТА МИТКОВА АНТОНОВА
- Разпореждане № 108703 от 10.11.2022 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Разпореждане № 108705 от 10.11.2022 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Определение № 33717 от 12.12.2022 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Протокол № 3273 от 21.02.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Протокол № 8722 от 10.04.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Протокол № 13371 от 05.06.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Решение № 15692 от 29.09.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Разпореждане № 129608 от 19.10.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Разпореждане № 129599 от 19.10.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Определение № 39133 от 02.11.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Разпореждане № 136862 от 02.11.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Определение № 39983 от 08.11.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Определение № 39984 от 08.11.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Разпореждане № 143374 от 15.11.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Разпореждане № 150060 от 29.11.2023 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Разпореждане № 124938 от 11.08.2025 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
- Разпореждане № 55478 от 05.05.2026 · ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 15691 гр. София, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110123906 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „Т.С.” ЕАД с ЕИК 831609046, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу С. П. М. с ЕГН ********** /в качеството й на наследник на С. К. С./ за осъждане на същата да заплати сумите: 1526,58 лева главница, начислена за топлоенергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г. за потребление в имота ап.
48, находящ се в гр. София, ж.к. Р., бл. 28, вх. 3, както и 302,22 лева мораторна лихва за перода 15.09.2019г. – 29.12.2021г., също сума за дялово разпределение от 01.03.2019г. до 01.04.2020г. в размер на 36,39 лева, ведно с мораторна лихва 7,52 лева за периода 01.05.2019г. – 29.12.2021г. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на исковата молба и разноски в настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Ответната страна в законния срок представя отговор, с който оспорва иска като навежда конкретни аргументи – за липса на облигационно правоотношение с ищеца, липса на договорни отношения между ищеца и третото лице помагач – фирмата за дялово разпределение. Алтернативно твърди, че спрямо вземането по фактура 0106559830/31.07.2019г. е изтекла погасителната давност и моли исковете да се отхвърлят в тази част. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „П. И.“ ООД с ЕИК *********, не изразява становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за 1 установено от фактическа страна следното.
От писмените доказателства се установява, че за процесния аб. № 247892 с обект ап. 48 в гр. София, ж.к. Р., бл. 28, вх. 3, е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
Видно от Заповед на Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет от 12.05.1982г. на наследодателката на ответницата е дадено като обезщетение процесното жилище, за което е начислено вземането.
По писмените доказателства установяват данни, че има Договор от 30.04.2015г. между ищеца и третото лице – помагач за извършване на дялово разпределение по чл. 139 от ЗЕ при общи условия – л. 21 от делото.
Не се установява договорна връзка и между Етажната собственост, част от която е и ап. 48 на посочения адрес, и дружеството, осъществявало дяловото разпределение – „П. И.“ ООД.
Приложената и издадена от ищеца фактура от 31.07.2019г. е на стойност общо 889,87 лева.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Имало доставка на топлоенергия, навеждат се общи аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано е, че обектът, собственост на ответната страна в процесния период е топлоснабден, надлежно е присъединен към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са плащани.
Що се касае до претендираните суми за дялово разпределение, съдът намира следното. Не се доказа договорна връзка между Етажната собственост /част от която е имота, за който е начислена топлоенергията/ и конкретно посочената фирма за дялово разпределение – трето лице помагач по делото. Представен е Договор между това дружество и ищеца при общи условия, но не може да се свърже с конкретния обект – ап. 48. Така искът и за главницата и за претендрираната лихва са неоснователни и подлежат но отхвърляне. Главницата в посочения размер се дължи считано от определението на съда за конституирането на С. М. като ответник, а именно – 10.11.2022г., а не от предявяването на исковата молба, тъй като тогава тя още не е била страна по делото.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е основателен Срокът е три-годишен за периодичните вземания по заплащане на топлоенергия. По изразения от ответницата петитум за неоснователност на иска в частта издадената фактура от 31.07.2019г. за общо 889,87 лева съдът приема, че именно тази сума е погасена и следва да се извади от претендираната главница. Така същата е основателна до размер от 636,71 лева, като за 2 горницата подлежи на отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенции страните си дължат разноски по съразмерност.
Съдът приема, че ищецът е сторил разноски както следва: 50,00 лева за държавна такса, 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 15,00 лева за съдебни удостоверения, или общо 165,00 лева от които по съразмерност се дължат 82,75 лева.
При обсъждане направеното от ищеца възражение за перкомерност на адвокатското възнаграждение на ответника съдът счита следното. Представени са доказателства, че е заплатено такова в размер на 500,00 лева на ръка. Съдът намира възражението за основателно до размер от 400,00 лева. Делото в случая няма висока правна сложност, напротив, типово производство е, отделно съдебното дирене не е продължило прекомерно дълго. При настоящата преценка съдът взема предвид всички относими за делото обстоятелства, поради което се налага извод, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и следва да се намали до посочения размер.
Така съдът приема, че ответникът е сторил разноски от 400,00 лева адвокатско възнаграждение. По изхода на делото и отхвърлената част от иска по съразмерност на ответника се дължат разноски в размер на 199,45 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД С. П. М. с ЕГН **********, и адрес: гр. София, ж.к. Р.-К., бл. 28, вх. В, ет. 2, ап. 48, че ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК 831609046, сумите 636,71 /шестстотин тридесет и шест лв. и 71 стотинки/ лева главница ведно със законна лихва от 10.11.2022г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъденото до пълно предявения размер от 1562,58 лева като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ, както и сумата 302,22 /триста и два лв. и 22 стотинки/ лева мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 29.12.2021г.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу С. П. М. ДА ЗАПЛАТИ сумата 36,39/тридесет и шест лв. и 39 стотинки/ лева цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 10.11.2021г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху нея за периода от 01.05.2019г. до 29.12.2021 г. в размер на 7,52 /седем лв. и 52 стотинки/ лева, като НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. П. М. ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД сумата 3
82,75 /осемдесет и два лв. и 75 стотинки/ лева разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. П. М. ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД сумата 199,45 /сто деветдесет и девет лв. и 45 стотинки/ лева разноски по съразмерност.
Решението е постановено при участието на „П. И.“ ООД с ЕИК *********, и адрес: гр.
София, район П., ул. „Б.“ № 21 Б, вх. А, ет. 5, ап. 14, като трето лице помагач на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4