Решение № 236 от 04.11.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Шумен, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243600500361 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №259/22.04.2024 г. по гр.д.№1722/2023 г. ШРС е оставил без разглеждане отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от А. А. Р. срещу ДФ „Земеделие“ за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника по ИД №860/2022 г. по описа на ЧСИ А.Р. с район на действие ШОС, парични вземания в общ размер на 49 465 лв. от които: 11 564.00 лв. - главница; 10 043.00 лв. - мораторна лихва върху главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 г.; 23 819.17 лв. - законна лихва върху главницата считано от 28.01.2005 год. до 01.08.2023 г.; законна лихва върху главницата след 01.08.2023 г. до изплащане на главницата, както и сумите 230.00 лв. - разноски по изпълнителното дело и 3 809.74 лв. лева - такси по тарифата към ЗЧСИ, като погасени по давност преди образуване на изпълнителното дело, като процесуално недопустим (в тази част имащо характер на определение) и със същото решение е отхвърлил иска с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД, предявен от А. А. Р. срещу Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, за присъждане на сумата 207,20 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от противоправно образуване и водене на ИД №860/2022 г. по описа на ЧСИ А.Р., с район на действие ШОС, под формата на сторени разноски, от които 200 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по изп. дело и 7,20 лв. – за снабдяване с материали по изп. дело, като неоснователен.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника ДФ „Земеделие“ – НАП (процесуален субституент на ответника в 1 изпълнителното производство).

Недоволен от постановеното решение останал ищецът, който го обжалва изцяло.

Счита решенето за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните доказателства. В пълно противоречие със събраните доказателства, закона и съдебната практика бил извода на съда, че тъй като ищецът преди предявяване на иска е направил възражение за изтекла погасителна давност пред друг орган за правна защита – ЧСИ, и тъй като правният спор бил разрешен в най-пълна степен с отправянето на искане от взискателя за прекратяване на образуваното изпълнително дело срещу ищеца, искът с правно основание чл. 439 ГПК бил недопустим. Счита предявения иск за допустим и сочи съдебна практика на ВКС в тази насока. Моли въззивния съд да отмени решението в тази част, като постанови друго, с което да уважи предявения иск в пълен обем, или да върне делото на друг съдебен състав на ШРС за произнасяне по съществото на спора. Неправилно и незаконосъобразно било решението и частта, с която е отхвърлен иска по чл. 49 във вр. с чл.45 ЗЗД. Не било необходимо да се позовава на изтекла давност преди образуване на изп. дело, както смятал съдът, тъй като сроковете за изтичане на давността били уредени в закона и носителят на материалното право е бил наясно с изтичането им, а видно от отговора по делото от страна на процесуалния субституент на носителя на материалното право – НАП, не оспорвал изтичането на 5-годишната давност по отношение на вземането. Когато страната знае или има значителни основания да предполага, че правото не съществува и въпреки това го упражни, то било налице недобросъвестно упражняване на същото от негова страна. Злоупотребата с право, а оттам и отговорността за вреди от страна на кредитора – взискател била налице, тъй като е действал със съзнание, че давността е изтекла при образуване на изп. дело и че от страна на длъжника може да бъде направено такова възражение пред надлежния съд. Поради това моли решението на ШРС и в тази част да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което съдът да уважи предявения иск в пълен обем.

Въззиваемият ДФ „Земеделие“ гр. София чрез юриск. М. А. взема становище за нейната неоснователност.

Третото лице – помагач на страната на ответника ДФ „Земеделие“ – НАП – София, също взема становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба по отношение произнасянето на ШРС, с което е оставен без разглеждане иска по чл. 439, ал. 2 от ГПК (имаща характер на частна жалба), е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и с оглед посоченото от съда, че решението и в тази част (по същество определение) подлежи на обжалване в двуседмичен срок, съдът приема, че е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по реда на чл. 274 от ГПК.

Въззивната жалба в частта й против решението, с което е оставен без уважение иска по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ГПК, е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

2

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Шуменският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното ИД №2430/2006 г. по описа на ДСИ при ШРС, водено срещу ищеца, се установява, че е било образувано по молба на Агенция за държавни вземания въз основа на изпълнителен лист от 03.02.2005 г., издаден по гр.д. №535/2005 г. по описа на СРС, по силата на който ищецът е бил осъден да плати на ДФ “Земеделие“ сумите: 11564,00 лева – главница; 10 043.00 лв. - мораторна лихва върху главницата за период от 01.11.1998 г. до 28.01.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.01.2005 г. до окончателно плащане. Със съобщение изх. №2519/08.06.2018 г., връчено на 22.06.2018 г., НАП - София, като правоприемник на взискателя, е била уведомена, че ИД №2430/2006 г. по описа на ДСИ при ШРС е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като въз основа на молба рег. №2259/06.07.2018 г. оригиналът на ИЛ от 03.02.2005 г. е върнат на НАП София на 10.07.2018 г., видно от известия за доставяне на Български пощи. Върху обратната страна на този изпълнителния лист е направено отбелязване, че „ПП на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е влязло в законна сила на 30.06.2018 г.“.

От приобщеното ИД №860/2022 г. по описа на ЧСИ А. Р., се установява, че е било образувано срещу ищеца по молба на НАП - София с вх. №23475/01.12.2022 г., въз основа на изпълнителния лист от 03.02.2005 г., издаден по гр. д. №535/2005 г. по описа на СРС в полза на Държавен фонд „Земеделие“. В същата е посочено, че съгласно, че съгласно чл.

162, ал. 4 във вр.с ал. 2 от ДОПК и чл. 3, ал. 7, т. 5 от ЗНАП задължението представлява частно държавно вземане и се събира от НАП и на основание чл. 163, ал. 2 от ДОПК редът за неговото събиране е общия по ГПК.

На 18.07.2023 г. на ищеца е била връчена покана за доброволно изпълнение. С молба от 19.07.2023 г. до ЧСИ А. Р. длъжникът се позовал на изтекла в негова полза погасителна давност по отношение вземанията по изпълнителния лист. Посочил е, че за установяване на погасяването по давност на претендираните от взискателя вземания ще предяви установителен иск по чл. 439 от ГПК и моли ЧСИ да спре изпълнителните действия по делото до приключване на исковия процес. На 24.07.2023 г. молбата е била изпратена по ел. поща на взискателя за становище, който с молба от 01.08.2023 г. е поискал ИД №860/2022 г. по описа на ЧСИ А. Р. да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. С Постановление от 04.08.2023 г. ИД № 860/2022 г. по описа на ЧСИ А. Р. е било прекратено, като служебно са вдигнати всички наложени обезпечителни мерки по изпълнението. На 01.08.2023 г. взискателят НАП е подал молба, с която моли на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК съдебният изпълнител да прекрати изп. дело и да вдигне всички запори, въз основа на която с постановление от 04.08.2023 г. е прекратено производството по ИД № 860/2022 г. и разпоредено да бъдат вдигнати служебни всички обезпечителни мерки.

Междувременно, на 24.07.2023 г., процесуалният представител на длъжника е подал 3 молба за обезпечаване на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК, въз основа на която е било образувано приобщеното към настоящото производство гр. д. №1628/2023 г. по описа на ШРС, от което се установява, че с Определение №1719/24.07.2023 г. ШРС е допуснал исканото обезпечение, чрез спиране на изпълнението по ИД №860/2022 г. по описа на ЧСИ А. Р., след внасяне на гаранция в размер на 5000 лева, като е определен двуседмичен срок за предявяване на иск. На 28.07.2023 г., след внасяне на определената гаранция, в полза на длъжника е била издадена обезпечителна заповед №17/28.07.2023 г. и депозирана по изпълнителното дело. На 01.08.2023 г. чрез процесуалния си представител длъжникът подал настоящата искова молба до ШРС и на същата дата, с приложено доказателство за предявяване на иска, уведомил съда, че е предявена скова молба.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че от връчената му на 18.07.2023 г. покана за доброволно изпълнение установил за образуваното ИД №860/2022 г. по описа на ЧСИ А. Р. по искане на НАП въз основа на изпълнителен лист от 03.02.2005 г., издаден по гр. д. №535/2005 г. на СРС. От направените отбелязвания върху обратната страна на изпълнителния лист установил, че е било образувано предходно ИД №2430/2006 г. по описа на ДСИ при ШРС, което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и с последно изпълнително действие на 10.02.2009 г. Прекратяването на изп. дело настъпило към 10.02.2011 г., от който момент за взиманията по него започнала да тече общата 5годишна погасителна давност изтекла на 10.02.2016 г. След като вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност на 10.02.2016 г. и не се дължат от него, то не е било налице основание за образуване на ИД №860/2022 г., като във връзка със защитата му по неоснователно заведеното изп. дело направил разноски в размер на 207,20 лв., от които 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство и 7,20 лв. – такса за снабдяване с копия от материали по изп. дело. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено, че не дължи вземанията по изп. дело, като погасени по давност преди образуване на изп. дело, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 207,20 лв. – сторените от него разноски по изп. дело.

При така установеното, съдът намира следното:

Видно от изложените твърдения и заявения петитум, предмет на настоящия спор са обективно съединени претенции с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи по ИД №860/2022 г. по описа на ЧСИ А.Р. като погасени по давност преди образуването му, предявените за събиране парични вземания в общ размер 49 465,91 лева, както и претенция с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД с цена 207,20 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от противоправно образуване и водене на ИД №860/2022 г. по описа на ЧСИ А.Р. под формата на сторени разноски 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство и 7,20 лв. – такса за снабдяване с копия от материали по изп. дело.

По претенцията с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗДД първоинстанционният съд се е произнесъл по същество, а претенцията с правно основание 4 чл. 439 от ГПК е оставена без разглеждане, поради недопустимост на иска.

По отношение въззивната жалба против решението на първоинстанционния съд в частта, с която е оставена без разглеждане претенцията с правно основание чл. 439 ГПК.

За да направи извод за недопустимост на предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че фактът, на който се позовава ищецът /давността/ изключва правния интерес от иска, тъй като преди да предяви настоящата искова молба процесуалният представител на длъжника с възражение пред съдебния изпълнител се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност. Посочено е, че волеизявлението на правно задълженото лице, с което се позовава на изтеклия в негова полза срок, следвало да бъде отправено към органите за правна защита, каквито били както съдът, така и съдебен изпълнител, данъчна администрация или арбитраж. Следователно се налагал извода, че първоначално избраната и осъществена от ищеца форма на защита чрез възражение пред друг орган за правна защита, какъвто бил ЧСИ А. Р., изключва съдействието на съда, при което била налице хипотеза за липса на правен интерес от защита чрез предявения установителен иск по реда на чл. 439 ГПК.