Решение № 205 от 10.05.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. гр.Н., 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20222150100873 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „В.и.К.“ ЕАД с ЕИК******, заявена чрез пълномощника гл.юк.Д.З. против Ц. К., гражданин на Р.П., роден на **********г. и Б. А. К., гражданка на Р.П., родена на **********г., двамата с адрес: гр. Н., к.к. С.б.з., комплекс „Т.*“, бл. *, ет. *, ап. **.

Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците /съобразно квотата на всеки в собствността от по 1/2ид.ч./ да заплати на ищеца сумата от 156,98лева, представляваща сбор от главница в размер на 136,66 лева за доставена, отведена и пречистена вода за периода 23.03.2019г. до 27.05.2022г., за което са били издадени фактури в периода 28.10.2019г. до 24.06.2022г. до собствения на ответниците водоснабден обект с партиден № 741285 с административен адрес гр. Н., к.к. С.б.з., комплекс „Т.*“, бл. *, ет. *, ап. **, сумата от 20,32 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 28.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба, законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като и сторените съдебни разноски.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. Н., к.к. С.б.з., комплекс „Т.*“, бл. *, ет. *, ап. **, идентификатор ****, със заведена партида в базата данни с аб. № 741285. В съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответника притежавал качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикуни 1 на интернет-страницата на водния оператор. Отчитането на водомера на абоната за процесния период се осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер. Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Сочи се, че за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Ищецът претендира, че след всяко отчитане били издавани данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че били издадени фактура № 0039154876 от 28.10.2019г. на стойност 56,89 лв., фактура № 0040839017 от 26.10.2020г. на стойност 24,67 лв. и фактура № 0043641344 от 24.06.2022г. на стойност от 55,10лв., които не са били заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка една от тях. Върху тези суми ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 20,32 лв., считано от 28.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба - 17.08.2022г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответниците, чрез назначения си особен представител, депозират отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорва се съдържанието на представените фактури, като непосочващо точния размер на употребената и незаплатена вода. Излага се, че няма представени доказателства за това, че общия водомер е минал редовна метрология по Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Сочи се, че не е била изпълнена процедурата по чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4 и чл. 23, ал. 4 от Общите условия. Твърди се, че не става ясно по какъв начин е определено количеството вода.

Наред с това се прави възражение за изтекла погасителна тригодишна давност за дължимостта на сумата по фактура № 0039154876 от 28.10.2019г. Претендира се за отхвърляне на исковете. Не се представят писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото нотариален акт /вж.л.55-54 по дело/ на 10.08.2012г. двамата ответници са закупили при равни квоти СОС с идентификатор **** с административен адрес в гр. Н., к.к. С.б.з., комплекс „Т.*“, бл. *, ет. *, ап. **.

От представена справка № 891205/29.07.2021г. на АВ се установява, че към посочената дата ответниците са собственици на процесния водоснабден обект.

Представено е заявление от ответника Ц. К. вх.№ *-6-1010/20.12.2016г. до ответното дружество за откриване на партида за апартамента/л.58 по дело/.

От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.7 по дело/ е видно, че на монтирания в имота водомер (с № 1715/362/с титуляр ответника К. с потребителски № 741285 са правени отчитания на 26.09.2019г. с отчетено количество от 19куб.м., от 01.06.2020г. с отчетено количество от 0куб.м., 28.09.2020г. с отчетено количество от 8куб.м., и на 27.05.2020г. с отчетено количество от 17куб.м.. При всички отчитания водомерът е „видян“. За потребените и отчетени количества са издадени фактура № 0039154876 от 28.10.2019г. на стойност 56,89 лв., фактура № 0040839017 от 26.10.2020г. на стойност 24,67 лв. и фактура № 0043641344 от 24.06.2022г. на стойност от 55,10лв., които не са били заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка една от тях. Посочените във фактурите разбивки на цената за 2 доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР и Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР.

От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че имота е посетен, като на место вещото лице е установило, че ползването му е сезонно от собствениците, които от м.май 2022г. не са посещавали имота си и той е необитаем. По тази причина управата на комплекса е отказала на експерта да му осигури достъп в апартамента. По отношение механизма на отчитане с мобилно устройство вещото лице пояснява, че за целта на отчитането служителите на ВиК ЕАД Б. са снабдени с индустриални мобилни компютри. В тях е инсталиран подходящия за целта софтуер, който дава възможност да се отварят електронни файлове, в които е съхранена информация за дадения абонат.

Файлове са номерирани и номерата представляват абонатните номера на потребителите, ползващи услугите на ВиК ЕАД Б.. От този мобилен компютър има възможност да се правят справки за даден абонат, както за настоящия момент, така и няколко месеца назад. Във всеки водомерен възел ,който се отчита с електронно устройство има поставен бар код в който е криптирана информация, която се отнася само за абонатния номер на който е поставен и представлява средство за директна връзка с базата данни на дружеството. Баркода се поставя в непосредствена близост до измервателното устройство. Сомото отчитане се осъществява като служителя на водния оператор сканира бар кода т.е. влиза в базата данни на дружеството и по този начин се индикира , че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „Видян“. Визуално отчита измервателното устройство и ръчно нанася данните в компютъра. С това се завършва отчитането, при условие, че е видян от инкасатора. В случай, че не е осигурен достъп до измервателното устройство, инкасатора набира на мобилния компютър режим „Служебно отчитане“. Предвидена е и възможност и клиента сам да предостави данните от измервателното устройство, по уговорен начин, тогава начина на записване е „От клиента“.

Електронните устройства са индустриални мобилни компютри. В момента ВиК ползва марка Зебра ,модел МС 25,модификация БЖ.

Тези устройства ползват операционна система Андроид, имат сканиращо устройство, Уай - Фай и Блутут. Инсталиран е съответния софтуер и могат да по електронен път да трансферират данните с които са заредени.

Данните от отчитането на доставеното и консумираното водно количество са нанесени в електронен карнет в откритата партида с абонатен номер: 741285 в програмата на водния оператор.

Тези данни са възпроизведени в приложената справка извлечения към делото.

Вещото лице посочва, че всички данни, които са нанесени в мобилния компютър веднъж не могат да се променят от оператора (инкасатора) и подлежат на електронно трансфериране в програмата на водния оператор. В мобилното устройство те се съхраняват до шест месеца. По тези причини експертизата заключава, че представената Справка-извлечение от водния оператор е достоверна, защото представлява извлечение от електронния карнет на абоната за определения период.

Този електронен карнет е изготвен от програмата на водния оператор и се зарежда автоматично от трансфера на данните от промишления мобилен компютър с ,който е отчетено съответното измервателно устройство.

Вещото лице посочва също така и че изразходваното количество вода, преминало през измервателното устройство за посочения в петитума на иска отчетен период е:

44,00 куб.м., като има количество начислено „От разпределение“ - 2,56 куб. м. или всичко за партидата са начислени 46,56 куб.м.. Последните са остойностени 3 съобразно приложимата и действаща уредба по одобрените от КЕВР цени за този вид услуги

- Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018г., Решение на КЕВР № Ц37/23.12.2019г. и Решение на КЕВР № Ц-46/30.12.2020г.

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл. собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.

В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.

Безспорно е по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия, които в случая са публични. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.