Решение № 708 от 25.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20235300500314 по описа за 2023 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В. Д. Т. против решение № 260511/06.12.2022 г., постановено по гр.д. № 16236/2020 г. на Районен съд Пловдив, ІV гр. състав, с което във втора фаза на делбата е постановено поставяне в дял по реда на чл. 353 от ГПК на Р. М. С. на УПИ XIX-70 от кв.

10 по плана на село ***, община *** с площ от 650 кв.м., ведно с построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., а на В. Д. Т. и С. Д. М. е поставен в общ дял УПИ ХVІІІ-70 в кв. 10 по плана на село ***, община *** с площ от 730 кв.м., ведно с построената в него паянтова селскостопанска сграда с площ от 43 кв.м.; Р. М. е осъдена да заплати на В. Т. сумата от 7 314,22 лв. за уравнение на дела, а на С. М. сумата 914,28 лв. за уравнение на дела. Жалбоподателката В. Т. счита, че така постановеното първоинстанционно решение е неправилно. Моли за неговата отмяна и постановяване на друго по същество, с което на нея да бъде поставена в дял лявата /северната/ половина на имота, ведно с жилищната сграда /къщата/. Претендира разноски за инстанцията.

Въззиваемата страна Р. М. С. чрез адв. П. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не търси разноски.

Въззиваемата страна С. Д. М. не е взела становище по жалбата.

1

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд като инстанция по същество се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

С влязло в сила решение № 262575 от 01.12.2021 г., постановено по гр.д. № 16236/2020 г. на РС-Пловдив, е допусната съдебна делба на следните недвижими имоти: 1. УПИ XVIII-70, кв.10 по плана на село ***, общ.***, одобрен със Заповед РД-06-288/1993 г., с площ от 730 кв.м., при граници и съседи: УПИ XIX-70, УПИ VII-69, УПИ ХVII-71 и улица, ведно с построената в него паянтова селскостопанска сграда, със застроена площ от 43 кв.м. и 2. УПИ XIX-70, кв.10 по плана на село ***, общ.***, одобрен със Заповед РД-06-288/1993 г., с площ от 650 кв.м., при граници и съседи:

УПИ ХХ-66, УПИ VI-69, УПИ VII-69, УПИ XVIII-70 и улица, ведно с построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 72 кв.м., като делбата да се извърши между Р. М. С., В. Д. Т. и С. Д.

М., при квоти от 18/36 ид. части за Р. М. С.; 16/36 ид. части за В. Д. Т. и 2/36 ид. части за С. Д. М..

С молба, представена по делото преди първото съдебно заседание след допускането на делбата, съделителката Р. М. С. е заявила, че ползва УПИ XIX-70, кв.10 по плана на с. ***, общ.***, ведно с построената в него сграда, като през 2016 г. е извършила в същия значителни ремонт и подобрения. Ето защо е поискала този имот да бъде поставен в неин дял, а другите съделителки да получат в общ дял другия допуснат до делба имот.

Пред първоинстанционния съд съделителките В. Д. Т. и С. Д. М. не са взели становище по начина на извършване на делбата.

В производството пред районния съд е бил разпитан един свидетел – свидетелят Д. Д. П., братовчед на Р., който сочи, че УПИ XIX-70 се ползва от Р., а съседният имот се е ползвал от В. и Б., а след смъртта на последния – от неговата съпруга. Свидетелят сочи, че Р. направила ремонт на покрива на къщата, построена в УПИ XIX-70, оправила двора, направила нова пристройка. Свидетелят знае, че двата имота са били разделени, като Б. трябвало да ползва УПИ XVІІI, но Б. не е идвал и не го е ползвал. Той починал много отдавна и жена му изобщо не е идвала. Сестра му не я виждал повече от 40 години, не е идвала и не се е интересувала от имота.

2

Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници, че съделителките В. Д. Т. и С. Д. М. са наследници по закон на Д. Б. М., починал на *** г., като В. Д. Т. е негова дъщеря, а С. Д. М. е преживяла съпруга на Б. Д. М., който е син на Д. Б. М. и е починал на *** г.

Всички те, както и ищцата Р. М. С., са наследници по закон на Б. М. М.

Или, предвид тези данни, преценени заедно със събраните свидетелски показания, се установява по делото, че съделителките С. Д. М. и В. Д. Т. са от общо коляно – на Д. Б. М., както и че ползването на имотите е било разделено още преди смъртта на сина на Д. Б. М. - Б. Д. М. през 2003 г., като ищцата Р.

М. С. е ползвала УПИ XIX-70, заедно с построената в него къща, на която през 2016 г. е извършила ремонт на покрива и други подобрения, а УПИ XVІІI е трябвало да се ползва от Б. Д. М., който е починалият съпруг на съделителката С. Д. М., и от сестра му - съделителката В. Д. Т..

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством: теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен принцип в делбата е всеки съделител при възможност да получи дял в натура, по аргумент от чл.69, ал.2 ЗН, като при избора на способ от най-съществено значение са обстоятелствата колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса, видът на допуснатите до делба имоти, обема на притежаваните от съделителите права, както и становището им по начина на нейното извършване. Съдебната практика константно приема, че когато броят на имотите позволява това, то е допустимо делбата да се извърши и по колена, с оглед препятстване на изнасянето на имотите на публична продан и съблюдаване на принципа за получаване на реален дял. Изхожда се от това, че при делбата по колена частично би се ликвидирала възникналата съсобственост, а съсобствениците от съответното коляно биха могли да уредят отношенията си, с оглед на поблизката роднинска връзка между тях. ( в този см. решение № 222 от 06.12.2013 г. по гр.дело № 3790 /2013 г. на ВКС, II г.о. и др. Решение № 38 от 2.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1343/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 16 от 8.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1346/2018 г., II г. о., ГК.и др. ).

В настоящия спор, както правилно е приел и районният съд, до делба са допуснати два имота, като съделителите В. Д. Т. и С. Д. М. са наследници от едно коляно и е допустимо те да получат имот в общ дял. Техните права общо са равни на правата на съделителката Р. М. С., а до делба са допуснати два еднородни имота.

Ето защо съдът приема, че делбата следва да се извърши чрез разпределение по чл. 353 ГПК, като Р. М. С. следва да получи УПИ XIX-70, кв.10 по плана на село ***, общ.***, ведно с построената в него сграда, доколкото по делото се установи, че тя ползва този имот и е извършила в него редица подобрения.

УПИ XVIII-70, кв.10 по плана на село ***, ведно с построената в него 3 сграда следва да се постави в общ дял на съделителите В. Д. Т. и С. Д. М..

Неравенството в отделните дялове следва да се изравни в пари.

С решението си районният съд е стигнал до същия извод, като е присъдил и парично уравнение на дяловете между съделителите, съответстващо на правата им в имотите и стойността на двата дяла според заключението на вещото лице Р. Други доказателства по делото относно стойността на двата дяла няма ангажирани, поради което съдът приема, че уравнението следва да се извърши по определения от районния съд начин.

Ето защо въззивният съд приема, че решението на районният съд е правилно, поради което същото ще се потвърди.

По тези съображения Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260511/06.12.2022 г., постановено по гр.д. № 16236/2020 г. на Районен съд - Пловдив, ІV гр. състав.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4