Решение № 428 от 25.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. В.Т, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Димо Колев при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20224100500793 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260006 от 08.07.2022 година по гр. д. № 946/2020 год. РС - С. е осъдил „ПМУ С.“ ООД, ЕИК ....... да заплати на В. П. Р. като майка и законна представителка на малолетната А. Р. Р. сумата 54308,00 лв. – обезщетение по чл. 200 КТ за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилата смърт на баща й Р.А.Р. в резултат на трудова злополука и да заплати на В. П. Р. лично сумата от 54380,00 лв. обезщетение по чл. 200 КТ за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилата смърт на съпруга й Р.А.Р. в резултат на същата трудова злополука. Обезщетението е присъдено ведно със законната лихва от датата на злополуката 22.03.2020 година до окончателното му изплащан. Двата иска са отхвърлени в останалата им част до пълния предявен размер на всеки – иска предявен от малолетната ищца е отхвърлен за разликата от 54380,00 лв. до 150 000 лв. – за разликата от по 95620,00 лв., а искът, предявен от ищцата В. Р. е отхвърлен за разликата от 54380 лв. до пълния предявен размер 100 000 лв. – за разликата от 45620,00лв. Ответникът е осъден заплати в полза на адв. Е. М. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатско възнаграждение в размер на 4322,80 лв. съразмерно на уважената част от исковете. Ищцата В. Р. е осъдена да заплати на ответника сумата 7474,42 лв. разноски по делото – платено 1 адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е осъден да заплати в полза на РС С. държавна такса в размер на 4350,40 лв. съразмерно на уважените искове и 550 лв. разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищците чрез адв. Е. М., представляваща ищците – ненавършилата пълнолетие А. Р., действаща лично и със съгласието на майка си В. П. Р., и В. П. Р.. Обжалва се решението в частта, с която исковете са отхвърлени до пълния предявен размер. Навежда оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения за необоснованост на извода на съда относно приетото съпричиняване от страна на пострадалия работник под формата на груба небрежност и не споделя изводите на съда.

Сочи съдебна практика относно понятието груба небрежност и кога това е налице. Сочи, че ответникът като работодател не е изпълнил вменени му от закона задължения за осигуряване на безопасни здравословни условия на труд. Навеждат се аргументи за неправилно приложение на посочените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост при определяне на обезщетение, в резултат на което е определен занижен размер. Твърди, че съдът не е съобразил и настъпилата в период на две години инфлация. Неправилно бил приложен и чл. 200, ал. 4 от КТ с оглед направеното от ответника възражение. Ответникът не бил представил с отговора на исковата молба доказателства, което да обуславя възражението като основателно. Навеждат се оплаквания за допуснати процесуални нарушения и при събиране и анализ на доказателства – нарушение на чл. 172 ГПК при анализа на свидетелски показания на К.Т. и В.Л.. Свидетелят Л. бил допуснат до разпит след настъпила преклузия за такова искане, без основание е оставено без уважение искане за снабдяване с преписи от доказателства по досъдебното производство. Предвид изложеното отправят искане да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени изцяло или да бъдат уважени отчасти, но в справедлив размер. Претендират присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок от ответника „ПМУ С., ООД чрез адв. В. К. е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва основателността на жалбата. Решението в отхвърлителната част счита за правилно и законосъобразно, като районният съд правилно е приел наличието на съпричиняване от страна на пострадалия работник, който е проявил груба небрежност. Оспорват възражението относно неправилното приложение на чл. 52 ЗЗД.

Ответникът счита, че съдът е съобразил всички относими за определянето на размера обстоятелства. Възразява относно наведените съображения, че обезщетението следва да бъде съобразено с инфлацията. Правилно била приложена и нормата на чл. 200, ал. 4 КТ и съдът е намалил със сумата от 25620,00 лв. всяко едно от дължимите обезщетения с оглед платеното застрахователно обезщетение. Оспорват възраженията и относно допуснатите процесуални нарушения при събирането и анализа на гласните доказателства. С оглед това моли съда да остави възизвната жалба без уважение.

Против решението в частта му, с която са уважени исковете е подадена въззивна жалба от „ПМУ С.“ ООД чрез адв. В. К. – надлежно упълномощен представител. Счита 2 решението в тази му част за необосновано и незаконосъобразно. Счита, че съпричиняването от страна на наследодателя на ищците е в по-голяма степен. Излага факти, от които прави горния извод и че пострадалия е нарушил изискванията на безопасни условия на труд, не е спазил указанията, дадени при проведения инструктаж и пренебрегнал собствената си безопасност, притичвайки по старата ламарината, подлежаща на подмяна в хода на извършвания ремонт. Проявил е груба небрежност, която води до по-голям процент на съпричиняване. Изразява становище, че приносът на пострадалия за увреждането е 80%.

Полученото от ищците застрахователно обезщетение изцяло покривало претърпените от тях неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в осъдителната му част и да отхвърли предявените искове изцяло или да бъде намален размерът на обезщетението. Претендира присъждане на разноски.

От ищците чрез техния пълномощник адв. М. е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. Жалбата на ответника е оспорена като неоснователна. Излагат се доводи за основателност на предявените искове по чл. 200 КТ – наличие на безспорно установена трудова злополука, при която е настъпила смъртта на наследодателя на ищците, а отговорността на работодателя е обективна и не зависело от виновното поведение на негов орган или друг негов работник или служител. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя/ответника по исковете/, че искът е неоснователен и недоказан. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на решението в частта, с която исковете са уважени и е присъдено обезщетение. Оспорва възражението за съпричиняване, като излага доводи и аргументи за липса на такова. Твърди, че работникът не е бил инструктиран и до негово знание не били сведени рисковете относно обекта за изпълнение на СМР. Предвид това моли съда да остави въззивната жалба на ответника без уважение и да потвърди решението в тази му част.

Страните не са направил искания за събиране на нови доказателства, не сочат нови такива.

Съдът съобрази следното:

И двете въззивни жалби са подадени в срок от надлежно легитимирани страни, които имат правен интерес от обжалването, поради което съдът ги намира за допустими и следва да ги разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Относно проверката за правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите изложени във всяка една от въззивните жалби Великотърновският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че Р.А.Р. е съпруг на В. Р. и баща на А.Р.Р. е работил по трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен трудов договор с ответника „ПМУ С.“ ООД и изпълнявал длъжността „монтажник метални конструкции“. Р.Р. бил 3 командирован от ответника в пристанищен терминал „Бургас Запад“ в гр. Бургас, във връзка с извършвани ремонтни дейности от ответното дружество по силата на сключен с „БМФ Порт Бургас“ ЕАД договор, по който ответникът бил изпълнител и извършвал възложената работа чрез свои работници. На 22.03.2020 година по време на изпълнение на трудовите си функции при подмяна на покривната ламарина на магазия № 49 претърпява трудова злополука – пада през покривната конструкция на пода от 20 метра височина и настъпва летален изход, като причината за смъртта е фрактура на таза и крайниците, травматичен шок. Този инцидент бил признат за трудова злополука с разпореждане Ц5104-049/04.06.2020г. на НОИТП В.Т. Ищците твърдят, че настъпилата внезапна и нелепа смърт на техния съпруг и баща е тежък удар за семейството и е причинила болка, страдание, дълбока скръб. Детето А. в следствие внезапната загуба на баща си завинаги е лишена от родителска грижа на двама родители, обич и морална подкрепа. Изпитвала неописуема мъка, душевни болки и страдания, продължаващи и към момента на разглеждане на делото, намирала се в състояние на тревожност и депресия. Променила е успеха в училище. Била емоционално нестабилна – не се усмихва, не иска да излиза и да контактува с другите деца, избухва, плаче, тъгува, има нарушение в съня. Ищцата В. Р. е загубила съпруг и опора в живота.

Твърди се, че двамата били изключително близки и изпитвали силна обич и привързаност един към друг. Имали хармоничен и спокоен живот, споделяли дом, радости, тревоги и отговорности. Преживяла силен шок от внезапната смърт на съпруга си, дълго не може да се стабилизира психически и емоционално от този факт. Тъгувала непрекъснато, имала нарушение в съня, изпитвала безсилие, тревога, нежелание да продължи живота си, обреченост и безнадеждност. Предвид това молят съда да ги призовем с ответника и след като докажат основателността на претенциите си да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на А. Р. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., а на В. Р. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. Претендира се и присъждане на законна лихва върху обезщетенията от датата на настъпване на увреждането – 22.03.2020 година до окончателното плащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК, поддържан и в съдебно заседание, ответното дружество „ПМУ- С.“ ООД, приема исковете за допустими. Оспорва основателността на предявените искове. Не спори, че на 22.03.2020г. е настъпила трудова злополука, пи която е починал Р.Р. – наследодател на ищците, но твърди, че не бил спасен административния ред0 по установяването й. Не спори обстоятелствата, че Р. е бил техен работник и на посочената дата в изпълнение на трудовите си задължения е работил на посочения в исковата молба обект. Твърди, че Р. е допринесъл за злополуката и увреждането си, като бил допуснал груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения – не бил поставил осигурените от работодателя обезопасителен предпазен колан. Проведен е бил първоначален и ежедневен инструктаж, свързан със спецификата на работа и за необходимостта от носенето на задължителните предпазни средства. Претендираното от ищците обезщетение за неимуществени вреди било завишено по размер, с оглед критерия на чл. 52 от ЗЗД-по справедливост. Липсвали каквито и да било доказателства, а се излагали бланкетни твърдения, че е настъпило емоционално сътресение в семейството, несигурност с 4 оглед неговата липса и огромна болка, стрес и страдание от загубата му, като се имало предвид, че същия е пребивавал извън страната последните няколко години. Оспорват обстоятелството, че е настъпило разстройство на психологическото състояние на А. Р. и счита, че смъртта на Р.Р. не е променила в значителна степен начина на живот на ищците, нито е настъпила промяна в отношенията между самите членове на семейството.

Ответникът твърди, че ищците недобросъвестно прикривали факта на полученото от тях застрахователно обезщетение в размер на по 25 620 лева или общо от 51 240 лева от ЗД Алианц България АД във връзка с настъпилата смърт на Р.Р.. Смятат, че приносът на пострадалия за увреждането е 80%. Платеното застрахователно обезщетение покривало претърпените от ищците неимуществени вреди. Предвид тези възражения ответникът претендира исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни изцяло. В писмената защита отправя искане към съда да бъде постановено решение, с което да ищците да бъде присъдено обезщетение на претърпените неимуществени вреди по справедливост, като се отчете приноса на пострадалия за настъпилото увреждане и полученото от тях застрахователно обезщетение Ответникът претендира присъждане на направените по производството разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.