Решение № 64 от 29.02.2024, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1135/2023
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 29.02.2024
- В сила
- 20.03.2024
- Състав
- Владимир Стоянов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- член 127 · Семеен кодекс
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
- чл.49 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Карлово, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Владимир Ст. И.ов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320101135 по описа за 2023 година
Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 СК и чл.149 СК, предявени от М. Н. К., ЕГН:
**********, от с. К., обл. П., ул. „*-та“ №*– баща и законен представител на И. М. К., ЕГН: ********** и И. М. К., ЕГН: **********, живущи на същия адрес, представлявани от адв. М. Р. против В. В. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „М. Ф. Т.“ №**.
Ищецът твърди, че с ответницата имали брак, който прекратили с Решение №4025/21.12.2020 г. по гр. д. №9697/2020 г. по описа на Р. с. – гр. В..
От съвместния си живот и брак имали родени четири деца, като двете били пълнолетни. Другите две деца били на **г. и **г. а именно: И. М. К., роден на ********* г. и И. М. К., роден на ************** г.
Твърди, че в решението за прекратяване на брака не били уредени отношенията, касаещи децата и родителските права, тъй като и двете деца с Решение №52 на Р. с. гр. К. от 24.02.2020г. по реда на чл.26 от ЗЗД били настанени при дядо им по бащина линия Н. К.. Скоро след настаняването им ищецът заживял с децата при дядо им /негов баща/ и се грижили заедно за децата. На 06.02.2022 г. дядото на децата Н. К. починал. Така на 08.06.2022г.
1 със Заповед №ЗД/Д-РВ-К-008/08.02.2022 г. било прекратено настаняването на детето И. М. К. и същото било върнато за отглеждане в семейството на ищеца. Със Заповед №ЗД/Д-РВ-К-009/08.02.2022г. било прекратено настаняването на детето И. М. К. и то също било върнато в семейството на баща си.
Ищецът твърди, че преди развода с ответницата, по време на настаняването им в семейството на баща му, а и до настоящия момент, той се грижел за двете им деца. Ответницата не се грижела за тях, не се интересувала и напълно се била дезинтересирала. Нито ги търсела, не ги виждала, не давала издръжка, нито им правела някакви подаръци. Това било още отпреди да се разведат и продължавало и до настоящия момент. Нещо повече, не знаели тя къде се намира, с какво се занимава и дори жива ли е.
Децата живеели при баща си в с.К., ул. „*-та“ №*. Само той се грижел за тях.
Условията били сравнително добри и позволявали да им предостави нормален живот. Ищецът работел на минимална работна заплата, на безсрочен трудов договор в „К. г.“ ООД, с място на работа – „***Б.“. Децата учели редовно в СУ „И. В.“ - гр. С.. И. М. К. бил ученик в * „*“ клас, а И. М. К. бил ученик в *„*“ клас. Децата били много привързани към баща си, поради което той счита, че следва да упражнява родителските права.
Ответницата не давала издръжка за децата още отпреди да се разведат, но и след връщането им в неговия дом на 08.02.2022 г. Всички разходи по отглеждането им се поемали от ищеца, но доходите му не достигали. Майката била трудоспособна, работела в чужбина и получавала добри доходи. Същата нямала други малолетни или непълнолетни деца които да издържа.
С оглед изложеното за ищеца би налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което:
- да предостави на ищеца упражняването на родителските права върху родените от брака им деца И. М. К., ЕГН: ********** и И. М. К., ЕГН:
**********, като постанови същите да живеят при него;
- да определи режим на лични отношения между ответницата и децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 09:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспИ.е и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуска на бащата;
2
- да осъди ответника да заплаща на децата И. М. К., ЕГН:
********** и И. М. К., ЕГН: **********, чрез техния баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 200.00 лева за всяко от тях, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2023 г., до настъпване на причина за изменение или прекратяване;
- да осъди ответницата да заплати на децата И. М. К., ЕГН:
********** и И. М. К., ЕГН: ********** чрез техния баща и законен представител, месечна издръжка за минало време за периода 27.06.2022 г. – 27.06.2023 г. в размер на 200.00 лева месечно за всяко от двете деца или по 2400.00 лева за целия период.
Претендират се и разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответницата, чрез особения представител адв. Н. Г., намира исковете за неоснователни.
Не оспорва, че страните са родители на децата И. М. К. и И. М. К..
Оспорва всички останали обстоятелства, на които се основават предявените искове, а именно: че ответницата се е дезинтересирала и не търси децата; че не помага в отглеждането и издръжката им; че въобще не вижда децата; че ответницата работи в чужбина и реализира високи доходи; че е в състояние да плаща исканата издръжка.
Ако ищецът в хода на производството докаже твърденията си и съдът предостави родителските права на него, то моли да постанови решение с което да определи подходящ режим за срещи на майката с децата и издръжка в минималния определен от закона размер.
Моли също така съдът да не уважава иска за издръжка една година назад от предявяване на иска, тъй като счита, че същият е неоснователен и в завишен размер.
Неоснователна била и претенцията на ищеца за присъждане на разноски. Производството по чл.127, ал.2 от СК било производство на спорна администрация и не следвало да се присъждат разноски.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от представените удостоверения за раждане, че са родители на непълнолетния И. М. К., ЕГН:
3
********** и малолетния И. М. К., ЕГН: **********.
От представеното копие от Решение №9697/21.12.2020 г. по описа на РС В. е видно, че М. Н. К. и В. В. И. са имали сключен граждански брак, който е бил прекратен по реда на чл.49 СК. С бракоразводното решение не са били уредени въпросите, свързани с упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на малолетните им деца.
Представени са Заповед №ЗД/Д-РВ-К-008/08.02.2022 г. и Заповед №ЗД/Д-РВ-К-009/08.02.2022г. – двете на ДСП К., от които се установява, че настаняването по реда на чл.26 ЗЗДетето на децата И. М. К. и И. М. К. в семейството на дядо им по бащина линия е прекратено, тъй като същият е починал на *******г. Двете деца са върнати за отглеждане в семейството на бащата М. Н. К..
От представеното копие на Трудов договор №1138/24.04.2023 г. е видно, че ищецът работи на безсрочен трудов договор в „К. г.“ ООД, с място на работа – „***Б.“, с. К., с основно месечно трудово възнаграждение ******лева.
От изготвения от ДСП К. социален доклад се установява, че М. Н. К. и В. В. И. живеят с баща си в с. К. и от 2022 г. той сам полага грижите за тях.
На децата са осигурени подходящи социално-битови условия за отглеждането и възпитанието им, като ищецът успява да задоволи всички техни потребности. За учебната 2023/2024 г. са записани като редовни ученици – съответно в *-ми и *-ти клас и поддържат отличен успех. Децата споделят със социалните работници, че се разбират с баща си и той се грижи много добре за тях. С майка си не са се виждали от много време. Преди са общували с нея чрез социалните мрежи, но повече от една година тя не ги била търсила От показанията на свидетеля Й. Н. Ч. се установява, че е приятел на ищеца от 7-8 години. Преди живеел със съпругата си В. в с. Р., но тя го напуснала и избягала в друга държава. Сега М. живеел в с. К. и сам се грижел за двете им деца И. и И.. Преди му помагал неговият баща, но той починал преди 2 години. Децата били добре облечени, нахранени, всичко им било осигурено. Майката от много години я нямало. Тя не търсела децата си и с нищо не помагала в отглеждането им.
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
4
Относно родителските права и местоживеенето на детето :
Основен критерий за решението при кого от двамата родители да живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи, възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази връзка следва да се обсъдят родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013 г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В случая следва да бъде постановено децата И. М. К. и И. М. К. да живеят при своят баща, на когото да се предоставят родителските права. По този въпрос доказателствата по делото съответстват на становището и желанието на ищеца, който от 2022 г. до настоящия момент полага непосредствените грижи по тяхното отглеждане и възпитание.
Относно режима на лични отношения между майката и децата:
Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения.
Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за 5 детето. Не е спорно, че през последните няколко години връзката между децата и майката е нарушена, доколкото същата не живее с тях и контактите им са изключително редки. С оглед установените обстоятелства съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде определен така, както е поискан от ищеца, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 09:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспИ.е и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуска на бащата.
По предявените искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК:
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове за издръжка е да докаже, че ответницата е майка на ненавършилите пълнолетие деца, твърденията си за наличието на конкретни нужди на децата, които предпоставят необходимост от заплащането на издръжка в претендирания размер. При доказването на тези факти, ответницата следва да докаже възраженията си за невъзможност да плаща издръжка в претендирания размер, а по отношение на иска за присъждане на издръжка за минало време, следва да докаже, че е заплащала такава.
Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът й се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент този минимален размер е 233.25 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 193 от 12.10.2023 г. г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната. Доколкото с исковата молба се претендира издръжка под минимума, то следва да се присъди такава в размер на 233.25 лв. за всяко дете.
Разпечатката съдържа 51 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f50c2b16-62b0-4419-82e1-94856cc9985c