Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 865 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1230/2026
Вид
Решение № 865
Подписан
19.06.2026
В сила
08.07.2026
Състав
Доника Илиева Тарева - Пехливанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 94, ал. 3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330201230 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалванo е Наказателно постановление № 730 от 03.10.2025 г., издадено от Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което по отношение на Б. А. М., е наложена глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП.

Жалбоподателят, Б. А. М., представляван от адв. М., моли съда да отмени обжалваното НП, като оспорва доказаността на нарушението и твърди, че мястото, на което се твърди да е паркирано в нарушение на закона, не е обосебено като тротоар. Разноски не се претендират.

Въззиваемата страна, Зам.-кмет „Обществен ред и сугурност“ в Община Пловдив, оспорва основателността на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

От фактическа страна се установява следното:

На 19.07.2025 г. актосъставителят Б. В. М. – ****** в Сектор „Общинска полиция” е констатирал, че в град Пловдив, на бул. „Марица“, срещу № 59 е установено, че Б. А. М. е паркирал товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № 1

********, в нарушение, а именно: върху тротоара, който е отделен технологично от пътното платно с бордюр, без да е определено от собственика на пътя, за което е съставен фиш в отсъствие на водача. В последствие въз основа на така съставения фиш и установеното нарушение е съдътавен Акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е било издадено обжалваното НП, с което жалбоподателят М. е санкциониран с глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

В хода на проведеното съдебно производство като писмени доказателства са били приобщени АУАН, отговор от Община Пловдив, район „Северен“ с вх. № 47270/12.05.2026 г., с приложен Ситуационен план с точното местоположение на УПИ ********* и писмо от Община Пловдив, р-н „Северен“ с вх. № 54784/01.06.2026 г., с приложено копие на Ситуационен план от действащия регулационен план на кв. „Пета градска част“). Като свидетел по делото е бил разпитан актосъставителят - Б. В. М. – ****** в Сектор „Общинска полиция”, който не си спомня конкретния случай, но потвърждава съставения от него АУАН.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящето производство е от административнонаказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено като нарушител, както и дали е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че процесният АУАН няма обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в него не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на

НПК, съгласно които обвиняемият

/в случая административноотговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното /ППВС № 10/1973 г./. Това от своя страна означава, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, 2 че има административно нарушение, както и че именно посоченото в акта лице е действителният нарушител. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай, при лежаща доказателствена тежест върху наказващия орган, посочените по-горе обстоятелства не се доказват, като в хода на производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката са допуснати съществени нарушения, обуславящи необходимостта от отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В конкретния случай, в процесния АУАН е посочено, че същият е съставен против Б. А. М.. В хода на производството пред настоящата инстанция, оабче, не бяха ангажирани доказателства, които да потвърдят констатациите, отразени в АУАН и пренесени в НП. В тази връзка не се доказва нито авторството на деянието, доколкото актосъставителят не си спомня конкретния случай, съответно не потвърди изложените констатации в АУАН, че именно Б. А. М. е извършил твърдяното неправомерно паркиране, нито фактът на самото нарушение – доколкото изисканите в тази връзка доказателства от Община Пловдив не потвърждават заявеното в АУАН и НП твърдение, че на бул. „Марица“, срещу № 59 е изграден и обособен тротоар.

Напротив - от ангажираните по делото писмени доказателства се установи, че в слубжа ГРАО – район Северен не съществува административен адрес бул.

„Марица“ № 59. Посочва се също така, че липсва информация и снимки, удостоверяващи къде точно е било паркирано процесното МПС. Горното обуславя и незаконосъобразността на цитирания АУАН, респ. издаденото НП, доколкото същите се явяват съставени в противоречие с изискванията на чл.

42 ЗАНН и в частност на т. 3, пр. 2 от същия, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, където се съдържа императивно изискване за посочване на място на извършване на нарушеното. Съмненията относно авторството, наред с липсата на категорична установеност на мястото на извършване на нарушението обуславят незаконосъобразността на издаденото Наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.

По въпроса за разноските:

Предвид крайния изход на делото, разноски се дължат в полза на жалбоподателя. Доколкото, обаче, липсва искане в тази насока, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, І V н. с.

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 730 от 03.10.2025 г., издадено от Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което по отношение на Б. А. М., е наложена глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4