Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 851 от 18.07.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 191/2023
Вид
Решение № 851
Подписан
18.07.2024
Състав
Иво Дачев, Десислава Борисова Николова, Мария Яначкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000500191 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 307602/20.10.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца П. Н. С. от град *** чрез пълномощниците му – адвокат Д. А. и адвокат Н. С. от САК срещу Решение № 262970 от 19.09.2022 г. на СГС, I – 12 състав по гр.д.№ 13866/2017 г., отхвърлящо предявения от него срещу Р. Й. С. иск по член 23,ал.2 от СК за право на собственост върху 9/10 идеални части от самостоятелен обект в сграда, находяща се в град ***, ул. „ ***“ № **, съставляващ апартамент № ** със застроена площ от 130,20 кв.м., ведно с избено помещение № 3 със застроена площ от 5,20 кв.м. и съ ответните идеални части от сградата и правото на строеж върху УПИ V – 479 в кв.*** по плана на град *** , местност „ *** / *** част/“ .

Във въззивната жалба има оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и необоснованост. Изводите в решението, че от продажбата на предбрачния имот ищецът не е получил 30 000 евро при подписване на предварителния договор, свръх платената цена по нотариалния договор от 52 000 евро и не е вложил така получената обща сума в 1 придобиването на процесния имот, се опровергават от доказателствата по делото .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата Р. Й. С. отговаря чрез пълномощника си – адвокат Г. В. от САК, че въззивната жалба е неоснователна. Изводите на първоинстанционния съд съответстват на липсата на проведено от ищеца доказване на твърдените от него факти : придобиването на имота по бул. „***“ в лична собственост; уговарянето и получаването от продажбата му на цена по – висока по размер от 52 000 евро (84 000 евро по твърдения в исковата молба) ; използването на постъплението за нея по сметката му в „ СИБАНК“ за закупуване на процесното жилище със средства от сметката му в „ КТБ“ и проведеното от ответницата със свидетелствата на С. А. и писмените доказателства доказване на обосноваващите нейното възражение факти за : погасяването от ищеца в близко време на три изтеглени кредита ; заплащането на сумата от 1 530 евро за парапланер и на наемите за предишното семейно жилище срещу средствата от продажбата на имота по бул. „ *** “.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изложените от пълномощниците на страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

С подадената първоначално пред СРС искова молба с вх.№ 8013039/ 16.06.2016 г. ( по регистратурата на СРС ), поправена последователно с молби с вх.№ 157626/23.11.2017 г. и № 279750/7.04.2022 г. ( двете по регистратурата на СГС ) и „ становище“ с вх.№ 1606/22.01.2024 г. ( по регистратурата на САС ) по дадени от въззивната инстанция с определение № 3009 от 5.12. 2023 г. указания по реда на член 129, ал.4 във връзка с член 129,ал.2 от ГПК за отстраняване на нередовности по член 127,ал.1,т.4 от ГПК въззивникът С. е предявил срещу бившата си съпруга – въззиваемата С. иск по член 23,ал.2 от СК за частична трансформация на лично имущество в придобиването с влязло в сила на 13.12.2011 година постановление за възлагане по изпълнително дело № 20108440400905 по описа на ЧСИ , с рег. № *** С. Я. на 9/10 идеални части от самостоятелен обект в сграда, находяща се в град ***, ул. „ ***“ № **, съставляващ апартамент № ** със застроена площ от 130,20 кв.м., ведно с избено помещение № 3 със застроена площ от 5,20 кв.м. и съответните 2 идеални части от сградата и правото на строеж върху УПИ V – 479 в кв.*** по плана на град *** , местност „ *** / *** част/“. Искът е основан на твърдения ,че придобивната стойност на имота е в размер от 140 940 лева ,включва 13 440 лева – внесен задатък за участие в публичната продан ; 121 560 лева – платен на 2.12.2011 г. остатък за цената ; 3 375 лева – внесен на 14.12.2011 г. местен данък ; 135 лева и 2 430 лева – такси за вписване на постановлението и за ЧСИ – за изготвянето му ; по договор за продажба, сключен с нот. акт № 156 / 28.07.2009 г. на Нотариус , с рег. № *** , на придобит от ищеца преди брака в 1995 година , в лична собственост апартамент № 43 , в град София по бул. „ ***“ за цена 82 000 евро ( грешно сборувана в молбата като 84 000 евро ) той получил 30 000 евро – капаро , платено при подписване на предварителния договор за продажба от 29.05.2009 г. и послужило за откриване на депозитна сметка в „ Сибанк“ и 52 000 евро, платени по банков път на 28.07.2009 г. също по сметка в „ Сибанк“ ; част от така получените по „ негова сметка в „ Сибанк“ АД “ средства в размер от 64 373,72 евро са прехвърлени в периода 7.04.2010 г. – 2.12.2011 г. в еврова сметка IBAN № ********** в „ КТБ“ ,а после са преведени по левова сметка IBAN № ********** също в „ КТБ“ и наредени по сметка на ЧСИ в изплащане на остатъка от цената в размер от 121 560 лева на възложения му по публичната продан имот.

В отговора на исковата молба с вх.№ 1132342/9.09.2016 г. (по регистратурата на СРС ) и в следващите писмени изявления ответницата Р. Й.

С. признала, че имотът по бул. „ ***“ е личен на ищеца; от продажбата му в юли 2009 година е получена сума от 52 000 евро ; оспорила влагането й в придобиването на апартамента- предмет на иска, по твърдения , че послужила за погасяването на съществували към 2009 година задължения на ищеца по два договора за кредит, сключени с „ ОББ“ и „ Сибанк“ и за закупуването на мотор и парапланер . Възразила, че апартаментът е придобит в резултат от съвместен принос .

За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че от продажбата на личния си имот ищецът получил 52 000 евро, колкото е действително уговорената цена, но фактът за влагането на тази сума в придобиването на спорния имот не е доказан, тъй като свидетелите нямат преки възприятия и показанията им не следва да се кредитират .

3

По делото е установено, че имотът – предмет на иска - е придобит от въззивника по време на брака между страните, сключен на 29.05.2005 г. и прекратен с развод на 16.06.2015 г., на основание влязло в сила на 13.12.2011 година постановление за възлагане по изпълнително дело № 20108440400905 по описа на ЧСИ , с рег. № *** С. Я.. Придобивната му стойност е посочена в постановлението за възлагане и е в размер от 135 000 лева . Тя включва платения задатък в размер от 13 440 лева и платения на 2.12.2011 г. остатък от цената в размер от 121 560 лева . Тя не включва нито сумите за платените местен данък и такси за вписване и по изпълнителното дело ( към ЧСИ – за изготвяне на постановлението ) , нито сумите за „ подобрения, ремонт, трайно прикрепени вещи и опазване /СОТ/ “, за които в исковата молба има твърдения, че са в размер от 17 500 лева . Остатъкът от цената в размер от 121 560 лева ищецът превел на 2.12.2011 г. по сметка на ЧСИ С. Я. от своя безсрочен депозит ЛЕВ/ЕВРО с IBAN № ********** в КТБ след превалутиране на 64 373,72 евро в 125 850,62 лева – извлечение от сметка на л.228 от делото на СГС .

По делото не е спорно, че имотът по бул. „ ***“, като придобит от ищеца преди брака, е негова лична собственост и е отчужден с договор за продажба, сключен с нот. акт № 156/ 28.07.2009 г., за посочената в него цена от 52 000 евро , платима след подписването на нотариалния акт и преди вписването му.

В същия ден - 28.07.2009 г. по откритата на 27.07. 2009 г. сметка на ищеца IBAN: ********** в „ Сибанк“ е постъпила сума в размер от 52 000 евро въз основа на нареден от купувачката П. К. П. превод ( извлечения на л.15 от делото на СРС и на л. 161 от делото на СГС и писмо от ОББ , с вх. № 275032/19.10.2020 г. –на л. 152 – 153 от делото на СГС). Ищецът е сключил с купувачите предварителен договор от 29.05.2009 г. ( на л.16 -18 от делото на СРС ) , с уговорка за цена в размер от 84 000 евро, от която 17 000 евро – задатък, платен при подписването на договора и остатък от 67 000 евро, от който 15 000 евро платими в брой при подписването на окончателния договор и 52 000 евро, първоначално депозирани по доверителна сметка и платими след представяне на удостоверение за тежести и с уговорка за сключване на окончателния договор не по – късно от 30.07.2009 г.

Съдържанието на предварителния договор дава основание да се приеме, че действително уговорената продажна цена е 84 000 евро и ищецът е получил 4 на 29.05.2009 г. в брой задатъка от 17 000 евро съгласно удостовереното в договора, който в тази част – т.1.2. има характер на разписка. Ищецът е изложил ( в поправящата молба с вх.№ 279750/7.04.2022 г. пред СГС ) твърдение, че в деня на сключване на предварителния договор е получил в брой свръх задатъка от 17 000 евро парични средства в общ размер от 30 000 евро, но не го е доказал . Независимо от това сума от 69 000 евро ( сбор от получения на 29.05.2009 г. задатък от 17 000 евро и от получения на 28.07.2009 г. остатък от цената от 52 000 евро ) би била достатъчна, ако е налична към 2.12.2011 г. ,т.е. след повече от две години, за да обезпечи превалутиране на 64 373,72 евро в 125 850,62 лева по сметката ********** в КТБ , от която да бъде заплатен остатъкът от цената на имота по публичната продан .

С определения от о.с.з. на 15.04.2024 г. въззивната инстанция е указала, че в доказателствена тежест на въззивника са посочените от него за прът път с молбата – становище - като основание на иска факти, че средствата по сметката в КТБ с IBAN № **********, от която е наредил превода за остатъка от цената по сметката на ЧСИ, са получени от продажбата на личния имот и му е дала указания по член 146,ал.3 от ГПК, че не сочи доказателства за тях .

При така дадените указания ищецът не е ангажирал доказателства , че внесъл получения в брой задатък в нарочно открита депозитна сметка в „ Сибанк“ , както твърдял в молбата - „ становище“. Освен сметката ( по т.2 от писмото ), по която е обслужвал отпуснат кредит, ищецът е имал открита в „ Сибанк“ само още една сметка с IBAN: ********** ( по т.3 от писмото ).

Първото постъпление в нея е на 28.07.2009 г. , след откриването й на 27.07.2009 г. ( писмото на л.152 – 153 от делото на СГС ) и е от платения от купувачката остатък от цената в размер от 52 000 евро. Това изключва твърдяното по – ранно постъпление в нея на сумата за задатъка . Но ищецът не е доказал още, че постъпилата по сметката част от цената от 52 000 евро е преведена в сочения от него дълъг времеви период от

7.04.2010 г. до 2.12.2011 г. по сметката му с IBAN № ********** в „ КТБ“ ; по нея е имало в същия период наличност , равна или по – голяма от стойността на текущите преводи на частите от сумата от 52 000 евро и същата сума е преведена по сметката му с IBAN № ********** – същата сметка, от която ищецът наредил превода към ЧСИ . Събраните в първоинстанционното 5 производство свидетелства от Р. А. , който узнал от ищеца П. за продажбата на неговия наследствен имот и за придобиването на имота по ул. „ ***“ с получените от нея пари , не убеждават, че е осъществено соченото сложно движение на парични средства между трите му сметки в двете банки .

От друга страна от насрещното доказване, проведено от ответницата следва, че въззивникът е имал задължения по отпуснати на 15.03.2007 г. и 27.01.2011 г. от „ОББ“ и „ Сибанк“ два потребителски кредита в размер от 15 000 лева и 30 000 лева, които погасил на 30.05.2009 г. и на 9.12.2011 г. , след сключването на предварителния и окончателния договор на личния му имот – според писмото от ОББ , с вх. № 275032/19.10.2020 г. От сметката в „ Сибанк“ е извършил плащане в размер от 1 530 евро към AIRSPORT 2000 GMBH. А свидетелката С. А. ( сестра на ответницата ) чула от ищеца, че с част от парите от продажбата на наследствения имот е погасил „ някакви други задължения“ и си е купил части за делта – планера . Тези доказателства индикират, че полученото от продажбата му може да е вложено и изразходвано за други цели .