Решение № 348 от 15.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Благоевград, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200501000 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 170/26.07.2022г., постановено по гр.д. № 1325/2021г. по описа на РС Г.

Д., в частта му в която са уважени предявените искове от „П...“ А., ЕИК *, гр. С., срещу „Ж.“ Е., ЕИК *, за незаплатени месечни наеми в размер на 250.00лв. за м. 06.2020г.; в размер на 290.33лв. за периода от 01.07. до 18.07.2020г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК пред съда; за сумата 1 035.05лв., съставляваща неплатени такси за битови отпадъци за периода на наема от 01.02.2019г. до 31.12.2019г. и за сумата 745.43лв. за неплатени такси за битови отпадъци за периода на наема от 01.01.2020г. до 18.07.2020г., ведно със законната лихва върху така претендираните суми за такси, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК пред съда, е депозирана пред ОС Благоеврад, въззивна жалба от „Ж.“ Е., представлявано от Управителят Г. И. Ж., чрез адв. Р. Д. САК.

С жалбата са наведени доводи за недопустимост на обжалваното Решение № 170/26.07.2022г., постановено по гр.д. № 1325/2021г. по описа на РС Г. Д., тъй като предявен е за разглеждане пред съда специален установителен иск по чл. 422 от ГПК, а съдът се е произнесъл по непредявени осъдителни искове, като излагат се доводи че обжалваното решение е недопустимо е следва да бъде обезсилено от въззивния съд.

Наведени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на 1 обжалваното съдебно решение. Поддържа се, че събраните доказателства не са обсъдени нито заедно нито поотделно и това е довело до грешни правни изводи на съдебния състав, като изложените доводи са основания за отмяна на атакувания съдебен акт.

Във връзка с оплакване за неправилност на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, оспорват се изводите на първоинстанционния съд за основателност на претенциите за незаплатен наем за посочените в решението периоди. Поддържа че неправилно от състава на РС Г. Д. е прието, че същите са дължими на основание Договор за наем от 31.01.2019г. От една страна този договор е оспорен своевременно от ответната страна досежно авторството и относно съдържанието му, както и поР. неизпълнение на задължението за предаването на вещта годна за ползване от наемодателят на наемателя.

Поддържа се с въззивната жалба от жалбоподателят, чрез неговия пълномощник, че предходният сключен между страните Договор за наем от 29.05.2013г., на осн. чл. 236 от ЗЗД следва да се счита за продължен за неопределен срок, тъй като със сключеното между страните Споразумение от 31.01.2019г., не е уговаряна „промяна в срока на предходния договор“, а само са прехвърлени определени права и задължения от наемателя на трето лице.

Така поддържа се с въззивната жалба, че Договор за наем от 29.05.2013г. се е превърнал в безсрочен договор.

Поддържа се с въззивната жалба, че своевременно от ответника пред първоинстанционния съд, е било оспорено съдържанието на Договор за наем от 31.01.2019г., като се възразява че представения по делото договор за наем от същата дата от „П...“ А., не съответства по съдържание с договора подписан между наемодателят „П...“ А. и „Ж.“ Е. от същата дата.

Твърди се с въззивната жалба, че в оспорения от ответната страна Договор за наем от 31.01.2019г., ищецът си е позволил едностранно, без знанието и съгласието на наемателя, да представи документ с невярно съдържание, със съдържание различно от уговореното между страните, за което ще бъдат сезирани компетентните органи- РП.

ПоддържаТ се с въззивната жалба доводи, че като е представен по делото Договор за наем от 31.01.2019г., при едностранно изменение от страна на наемодателя на клаузите по него, за които наемателят не е давал съгласие, налице е скрито изменение на съдържанието на договора, като наемателят „Ж.“ Е. е бил въведен в заблуждение за условия, които по същината си съставляват нелоялна търговска практика. На изложените основания, поддържа се от жалбоподателят с въззивната жалба- възражение за неравноправни клаузи в Договор за наем от 31.01.2019г., по смисъла на Директива № 2005/29/ЕО и Директива 93/13/ЕО, тъй като съгласно чл. 143 от ЗЗП- неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, са тези уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Поддържа се, че в настоящия случай клаузите на сключения договор са били изготвени предварително и поР. това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Поддържа се нищожност на клаузите на Договор за наем от 31.01.2019г., на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП.

Отделно поддържа се с въззивната жалба възражение, че процесния Договор за наем от 2

31.01.2019г. не е бил предмет на договаряне между страните и същите на са постигнали съгласие за клаузите от договора, като единствено действителни между страните уговорки са тези, включени в Споразумение от 31.01.2019г. Излагат се доводи, че ако страните са искали да сключат нов договор за наем, те не биха подписали споразумение уреждащо въпросите във връзка с наемните правоотношения същия ден.

С въззивната жалба се твърди от жалбоподателят, че обекта е бил освободен от наемателя и готов за предаване на 15.06.2020г. Оспорва се като недобросъвестно поведението на наемодателя, тъй като отказа да бъде изпратен представител за приемане на обекта е бил с единствена цел- да се получи наем за обекта, който вече не се ползва от наемателя, което е във вреда на потребителя.

Във връзка с оплакването за необоснованост на обжалваното решение, сочи се че първоинстанционният съд не е обсъдил наведените от ответника възражения, като не е обсъждал и липсата на представени по делото доказателства за доказване действителността на оспорения Договор за наем от 31.01.2019г., като е направил необосновано заключение че така представения по делото договор за наем е действителен и е произвел действие в отношенията между страните.

В обжалваната част на решението на РС Г. Д., с което наемателят „Ж.“ Е. е осъден да заплати на „П...“ А. такси за битови отпадъци, наведени са доводи за неправилност и необоснованост. Възразява се, че по делото при разглеждането му в РС Г. Д., не са представени от ищеца доказателства, че наемателя „Ж.“ Е. е бил уведомяван за размера на таксата за битови отпадъци. Възразява се, че се претендират абсурдно високи такси, включително за предоставяне на контейнер тип „Бобър“, с което ищецът е целял да подведе наемателя да заплати недължими суми за ТБО, само поР. това че клаузата за заплащане на такса битови отпадъци не е била уточнена със сключения между страните договор.

Възразява се, че законът не допуска такава възможност, като всяка уговорена клауза, която не е уточнена е нищожна, по аналогия на противното съгласно чл. 147 ал.1 от ЗЗП, която задължава страните при сключване на договор с потребител, клаузите на договора да са формулирани по ясен и недвусмислен начин.

Възразява се с въззивната жалба, че по делото е представен платежен документ от който е видно, че наемателят „Ж.“ Е. е платил суми за такса битови отпадъци за процесните периоди в размер, който е изчислен на база данъчната оценка на имота. Поддържа се, че наемателят не е бил уведомен че таксата е изчислена по друг начин- на база „отчетната стойност“ на обекта. Възразява се, че при съмнение относно тълкуването смисъла на определено условие, то следва да се тълкува по благоприятен за потребителя начин./чл. 147 ал. 2 от ЗЗП/.

Възразява се с въззивната жалба, че като е уважил като основателни предявените искове за неплатени такси за битови отпадъци за наетия обект от „Ж.“ Е., съдът дори не е приспаднал платената от наемателя сума в размер на 358.60лв. за същия период.

Навадени са доводи с въззивната жалба, за несъответствие между мотивите и диспозитива на постановения съдебен акт.

3

С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, поР. това че съставът на РС Г. Д. неоснователно е отхвърлил възражението на ответника по делото- за прихващане на сумата от 500лв., предоставена на ищеца като депозит и гаранция за изплащане на дължимите консумативи. Взъразява се срещу доводите на съда, че ищцовото дружество е извършило служебно прихващане на сумата от 500лв. от неплатените но дължими суми за наем и такси за битови отпадъци, поР. което съдът не може повторно да извърши съдебно прихващане на сумата внесена като депозит от неизплатените задължения на наемателя по договора за наем между страните. Възразява се, че съдът следва да постанови връщане на сумата от 500лв., при това със законна лихва за забава.

С въззивната жалба наведено е възражение, че в обжалваното решение първоинстанционният съд неправилно е приел, че се дължи законна лихва върху присъдените суми, от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК пред съда.

Навадени са доводи, че в този смисъл съставът на РС Г. Д. се е произнесъл свръх петитум, като в тази му част обжалваното решение е недопустимо.

При изложените съображения от фактическа и правна страна, иска се от въззивния съд като правен резултат- да обезсили решението на РС Г. Д. в обжалваната му част като недопустимо, а алтернативно поддържа се искане- да отмени обжалваното решение на РС Г.

Д., като необосновано и неправилно и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции, включително и за присъждане на минималните размери на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1/2004г. на ВАС.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- „П...“ А..

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира въззивната жалба за допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.

В пледоариите си в насроченото открит осъдебно заседание пред ОС Благоевград, пълномощникът на дружеството жалбоподател- адв. Д., поддържа наведените оплаквания с въззивната жалба, като моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение като недопустимо, като алтернативно поддържа се искане за отмяна на решенито на РС Г. Д. в обжалваната му част, по съображенията изложени с жалбата. Претендират се раноски по делото, за което се представя списък по чл. 80 от ГПК.

При устните състезания пред настоящата въззивна инстанция, юрисконсулт Марина като пълномощник на въззиваемото дружество- „П...“ А., оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение на РС Г. Д. като допустимо, 4 правилно и постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържат се и доводите наведени с писменото становище пред първата съдебна инстанция, тъй като не се установява пред въззивната инстанция промяна на фактическата обстановка или погасяване на част или изцяло на зъдължението чрез плащане от длъжника. Претендират се разноски по делото пред въззивната съдебна инстанция, за което се представя списък по чл. 80 от ГПК.

За да се произнесе със съдебен акт и изпълни задълженията си на въззивна инстанция, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Производството по настоящото дело е въз основа на предявен пред РС Г. Д. иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 232 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявен от „П...“ А., със седалище и адрес на управление град С., бул. “Д.