Разпореждане № 5296 от 18.01.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 1150/2022
- Вид
- Разпореждане № 5296
- Подписан
- 18.01.2022
- Състав
- ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.19, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5296 гр. София, 18.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно гражданско дело № 20221110101150 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от [фирма] срещу Н. ИВ. ИВ. за следните вземания: з а сумата 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва за период от 12.01.2022 г. до изплащане на вземането,
- за сумата 77,37 лева (седемдесет и седем лева и 37 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 11.12.2020 г. до 28.05.2021 г.,; з а сумата от 62,41 лева (шестдесет и два лева и 41 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 12.12.2020 г. до 21.12.2021 г., з а сумата о т 60,00 лева (шестдесет лева), представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране з а сумата 370,63 лева (триста и седемдесет лева и 63 стотинки), представляваща възнаграждение по гаранционна сделка (договор за поръчителстви) както и за разноските за държавна такса в размер на 27,41 лева (двадесет и седем лева и 41 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева (двеста лева).
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка и такса за разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
1
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, които да отговарят на подробно разписани изисквания или банкова гаранция с бенефициерзаемодателя или одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
В дена на сключване на договора за кредит е сключен договор за поръчителство под същия номер и със същата дата със страни Н. ИВ. ИВ. и {фирма], действащо чрез {фирма] По силата на последния контракт {фирма] поело задължение да обезпечи пред {фирма]задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се задължил да му заплати възнаграждение в размер на 370,63 лв., разсрочено на вноски, платими заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от {фирма]в полза на {фирма].
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на {фирма] е {фирма] Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е гореописаната. Следва да се посочи, че печалбата на {фирма], от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик {фирма]
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на {фирма] С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с {фирма] доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на {фирма]кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.
Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането, същите са уредени в Тарифата към договора. Според посоченото разяснение в заявлението, разходите за събиране на вземането се изразяват в направени разходи за смс-и, провеждане 2 на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане. Клаузата урежда договорна последица от забавата на длъжника с предварително определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали кредиторът в действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно събиране на вземането и независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока.
С оглед тези правни характеристики на вземането съдът намира, че се касае за допълнителна неустойка за вреди от забавено изпълнение, която се кумулира с обсъдената по-горе неустойка за неосигуряване на обезпечение, както и със законната лихва за забава, с оглед на което клаузата е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ап. 2 ЗПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по Н. ИВ. ИВ. В ЧАСТТА за възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 370,63 лв. и разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 60 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3