Решение № 72 от 10.05.2021, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Девня , 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ЮЛИЯН НИКОЛОВ при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело № 20203120100772 по описа за 2020 година

Предявени са искове от Е. Д. Г., ЕГН ********** от *** и Б. Д. Г., ЕГН **********, ЕГН ********** от ***, представлявани от адв.С.С. от АК Шумен против „Кристера Агро“ ЕООД , ЕИК 125506526 с адрес на управление:гр.Девня, стопански двор Девня -2, представлявано от управител И. Н. С. с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че между ищците и ответникът – търговското дружество „Кристера агро“ ЕООД е сключен договор за аренда вписан в служба по вписванията гр.Попово под №92 т.4, парт.№76141 от 15.07.2014г. съгласно който ищците са предоставили собствените си земеделски земи, подробно описани в договор за аренда, срещу арендно плащане по 30 лв. на декар или общо 585 .00 лева за арендуваните 14 499 дка и допълнително 1 литър олио на декар арендувана земя или левовата равностойност на 1 литър олио на декар арендувана земя или общо 19.5 литра олио в натура или левовата му равностойност при средна пазарна цена 2.50 лева на литър, възлизаща общо на 48.75 лева. Твърди се, че за процесния период – стопанската 2018/2019г. дължимото арендно плащане към ищците не е извършено. Твърди се също и, че плащане към ищците не е извършено и 1 след изтичане на договорения срок - 01.01.2020 г. Сочи се, че въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 585.00 лева главница за неплатено дължимо арендно плащане за спопанската 2018/2019г., законова лихва в размер на 11.68 лева и сумата от 135.00 лева за съдебно – деловодни разноски.

След връчване на заповедта на длъжника на ищците е било указано да предяви иск за установяване на вземането си. Ищците предявяват настоящия иск с искането съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът в качеството си на арендатор на собствените им земеделски земи им дължи сумата от общо 596.68 лева от които 585 .00 лева главница за неплатено дължимо арендно плащане за спопанската 2018/2019г. и законова лихва в размер на 11.68 лева. Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Ответника, чрез процесуален представител твърди, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Твърди, че с договор, за който ищците са изрично уведомени е прехвърлил на фирма „Янкови“ ООД, ЕИК 125535613 всички свои права за временно и възмездно ползване на земеделски земи, находящи се в землището на с.Априлово, общ.Попово, обл.Търговище.

Твърди също така, че ищците са били надлежно уведомени за прехвърлените права, за което са дали съгласие още с подписването на договора за аренда и неправилно са насочили своето искане към фирма „Кристера агро“ ЕООД, а не към фирма „Янкови“ ООД.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна.

По ч. гр. дело №493/2020 г. на РС – Девня е издадена Заповед № 286 от 17.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „Кристера агро“ ЕООД , ЕИК 125506526 с адрес на управление: гр.Девня, стопански двор Девня -2 ,местност „Царското“, представлявано от управител И. Н. С. Т. С. А. да заплати на Е. Д. Г., ЕГН ********** от *** и Б. Д. Г., ЕГН **********, ЕГН ********** от *** сумата от 585 .00 лева главница за неплатено дължимо арендно плащане за 2 стопанската 2018/2019г., законова лихва в размер на 11.68 лева и сумата от 135.00 лева за съдебно – деловодни разноски.

Към доказателствения материал са приложени и приобщени договор за аренда, , приложение №1 с таблици, известия за доставяне, уведомления , справки , пълномощни.

От заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда приема като безпристрастно и компетентно дадено, неоспорено от страните се установява че размера на незаплатеното арендно плащане на ответника е 584.97 лева, а общия размер на лихвата за забава е 71.00 лева. Стойността на 19.499 литра олио първо качество по цени на дребно за района на гр.Варна е 59.18 лева, а за района на гр.Търговище е 62.59 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковете с правно основание чл. 415 ал. 1 вр.чл. 422 от ГПК вр. чл. 8 ал.1 ЗАЗ вр. чл. 86 ЗЗД са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.дело №493/2020 г. на ДРС , поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и размера на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

В настоящата хипотеза не се спори, а и доказателствата по делото /сключения договор за аренда/ установяват наличие на облигационни отношения между страните във връзка с арендуване на земеделска земя собственост на ищците от страна на ответника.

Не е спорно между страните, че процесните земеделски земи, подробно описани в договор за аренда ,са предоставени на арендатора срещу арендно плащане по 30 лв. на декар или общо 585 .00 лева за арендуваните 14 499 дка и допълнително 1 литър олио на декар арендувана земя или левовата 3 равностойност на 1 литър олио на декар арендувана земя или общо 19.5 литра олио в натура или левовата му равностойност при средна пазарна цена 2.50 лева на литър , възлизаща общо на 48.75 лева.Също така безспорно е установено, че за процесния период – стопанската 2018/2019г. дължимото арендно плащане към ищците не е извършено. Такова плащане към ищците не е извършено и след изтичане на договорения срок -01.01.2020 г.

Спори се единствено за това , дали претенцията на ищците е насочена към надлежната страна, доколкото е направено възражение от страна на процесуалният представител на ответника, че с договор, за който ищците са изрично уведомени е прехвърлил на фирма „Янкови“ ООД, ЕИК 125535613 всички свои права за временно и възмездно ползване на земеделски земи, находящи се в землището на с.Априлово, общ.Попово, обл.Търговище. Твърди се също така от ответника, че ищците са били надлежно уведомени за прехвърлените права, за което са дали съгласие още с подписването на договора за аренда и неправилно са насочили своето искане към фирма „Кристера агро“ ЕООД, а не към фирма „Янкови“ ООД.

Съгласно чл.8 ал.1 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗАЗ допуска преарендуване на земя при определени условия, изрично посочени в закона – да има съгласия на арендодателя за преарендуване на земята и арендодателя да е уведомен за това от арендатора.Със сключването на договора за преарендуване на земята на ответниците обаче, третото лице освен , че поема задължението за изпълнение на договора за аренда , извършва и фактически действия по поемане на дълг ведно и солидарно с първоначалния длъжник по договора за аренда.В конкретния случай арендодателите / ищците/ в настоящото производство имат право да изберат към кого да насочат претенцията си за заплащане на арендните вноски и те са избрали да насочат своите претенции към първоначалния арендатор – „Кристера агро“ ЕООД, поради което настоящият съд намира, че предявеният иск е доказан както по основание, така и по размер.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в 4 заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изходът на делото и направеното искане от ищцовата страна за присъждането на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им направен размер. По заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 135.00 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. В исковото производство са налице доказателства за реално извършени разноски от ищеца в размер на 575 .00 лева , от които 75.00 лева държавна такса, 300 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева депозит за експертиза.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ

СТРАНИТЕ, че ответникът „Кристера Агро“ ЕООД, ЕИК 125506526 с адрес на управление: гр.Девня, стопански двор Девня -2, представлявано от управител И. Н. С. ДЪЛЖИ НА Е. Д. Г., ЕГН ********** от *** и Б. Д. Г., ЕГН **********, ЕГН ********** от ***, представлявани от адв.С.С. от АК Шумен сумата от 725.65 лева, представляваща размера на незаплатеното арендно плащане на ответника е 584.97 лева, лихвата за забава в размер на 71.00 лева и цената на 14.499 литра олио първо качество по цени на дребно за района на гр.Търговище на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.

ОСЪЖДА „Кристера Агро“ ЕООД , ЕИК 125506526 с адрес на управление: гр.Девня, стопански двор Девня -2, представлявано от управител И. Н. С. ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. Г., ЕГН ********** от г*** и Б. Д. Г., ЕГН **********, ЕГН ********** от *** сумата от 710 лева /седемстотин и десет лева, 00 ст./, представляваща сторени в заповедното и в исковото производство разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6