Решение № 461 от 02.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Перник, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.МЛ.М. при участието на секретаря Л.В.А.Д. като разгледа докладваното от Д.МЛ.М. Гражданско дело № 20221720106001 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс “ С.А, клон България срещу Ю. Г. И. ЕГН ********** гр.****** ул.******* № *** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 5694.98лв. главница по Договор за кредит, CAR U-17566296 сумата 2621.01лв.възнаградителна лихва за периода 01.05.202101.04.2025г. сумата 506.66лв.мораторна лихва за периода 01.06.2021-16.04.2022 ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2436/2022 по описа на Районен съд Перник.

Претендират и разноски :

176.45лв. за д.такса

50лв.юк.възнаграждение

И разноските по запов.производство-176.66лв. д.такса и 100лв.юк.възн Предявен е и евентуален иск- в случай че се отхвърли установителния иск срещу лицето, за същите суми – да се уважи ОСЪДИТЕЛЕ НИСК, като се приеме, че е налице волеизявление за обявяване кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване препис от ИМ на ответника.

1

Конкретно сочи, че страните са обвързани от посоченото договорно основание, че е изпълнил своето задължение да предаде заемната сума, но ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 1 и чл. 14 от Договора за заплащане на минимална месечна вноска, като е изплатил 12 мес. погасителни вноски, след което на 01.06.2021 г. е преустановил плащанията. Предвид твърдяната забава, твърди че е обявил договора за предсрочно изискуем.

Прави изявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем с връчване на препис от исковата молба.

В условията на евентуалност предявява осъдителен иск за същите суми и на същото основание. Претендира разноски.

Ответникът, чрез особения си представител депозира отговор в срок.

По същество на спора намира исковите претенции за недоказани, тъй като отпуснатия кредит не е усвоен в цялост. Намира уговорката от договора за заплащане на лихвен процент в размер 18.97% за нищожна, на основание чл.11 ЗПК

Оспорва твърдението на ищеца , че обявената предсрочна изискуемост е надлежно обявена, както и възможността тя да бъде съобщена с исковата молба на особен представител.

С оглед на изложеното моли съда да прекрати производството като недопустимо, респективно да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото и сключен между страните на

30.12.2019г.Договор за кредит CARU-17566296 е видно, че :

-предоставен е кредит в размер 6300лв. за срок от 60 месеца от 30.12.2019 до 01.04.2025г.

-налице е погасителен план, съгласно който същият ще се издължава на 60 равни погасителни вноски всяка по 193.67лв.

-лихвения процент е изчислен като обезщетението за забава е равно на ОЛП плюс 10% за текущата година

Длъжникът е преустановил плащанията след 12 мес. погасителни вноски, на 01.06.2021 от когато вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.

За сумите е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2436/2022 по описа на Районен съд Перник.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно 2 основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск за същите вземания срещу същия длъжник.

В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи:

1). валидно облигационно правоотношение между дружествотозаемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно настъпване на предпоставките и надлежно съобщаване на обявената предсрочна изискуемост на кредита;

2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва;

3). изпадане на ответника в забава;

4). размера на вземанията.

В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията и други правоизключващите си възражения, в случай, че ищецът установи разпределената му доказателствена тежест.

Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било образувано заповедно производство и е подадено възражение по чл. 414 ГПК от ответника, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

Настоящото производство следва да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила.

Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Поради горното, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.

Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер.

В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.

Ищецът е активно легитимирана страна по иска, тъй като е клон на търговско дружество. Ищец е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, действащ чрез своя клон - „БНП Париба Пърсънъл Файненс “ С.А, България, като правосубектността на ищеца се установява от представеното извлечение от Търговски и фирмен регистър от Търговски съд Париж.

3

Съдът приема, че е сезиран с иск за установяване на вземането на ищеца по Договор за кредит, тъй като именно на това основание се позовава ищеца в рамките на заповедното и настоящото исково производство.

В представения погасителен план са предвидени месечни вноски, при изплащането на които задължението би било погасено изцяло, на 60 равин месечин погасителни вноски.

Установи се забава на ответника.

В общите условия към Договора е предвидено, че при просрочване на две и повече вноски настъпва автоматична предсрочна изискуемост, считано от падежната дата на втората падежна вноска без да е необходимо уведомяване на ответника.

Съдът съобразява дадените с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:

-обективният факт на неплащането и

-упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като доказана по делото е само първата с оглед кредитираното заключение.

Кредиторът следва да обяви на длъжника предсрочната изискуемост, като направи изявление за това, адресирано до длъжника във всички хипотези, при което страните са предвидили, че забавата на длъжника води до предсрочна изискуемост на цялото вземане.

Според практиката на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.

В конкретния случай по делото липсват доказателства за надлежно съобщена предсрочна изискуемост.

Такова изявление обаче е направено с връчването на препис от исковата молба на назначения особен представител на ответника по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК.

Касае се за процесуално представителство по силата на закона с произтичащите от това права за представителя в рамките на производството, включително и да получи препис от исковата молба и да направи възражения по нея в установените процесуални срокове.

Единствените ограничения са предвидени в чл. 29, ал. 5, вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, но такава хипотеза не е налице, поради което настоящият съд приема, че съобщаването на предсрочната изискуемост е надлежно извършено и с връчване на препис от исковата молба, а възражението на особения представител е неоснователно.

4

При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:

Разпечатката съдържа 60 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f509fe9e-9f77-4082-be71-b5385129a427