Решение № 209 от 17.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Ямбол, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330103086 по описа за 2025 година

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от И. С. С. от гр. Я., чрез пълномощник – адв. Н. М. от АК – гр. Я., против „ЮтеКредит България“ ЕООД – гр.

София.

С исковата молба се твърди, че на 19.07.2024 г. ищецът е сключил с ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД договор за кредит № *** за сумата от 3750 лв., като в договора е била предвиден и такса за разглеждане в размер на 1006.62 лв. Твърди се, че клаузата е неравноправна, респ. нищожна на осн. чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, поради накърняване на добрите нрави, тъй като водила до оскъпяване на кредита, като срещу нея не е предоставена услуга, а се целяла допълнителна печалба. Твърди се, че клаузата противоречи и на императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита, както и на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждащ нищожност на клаузи, надхвърлящи 50% от заемната сума. На тия основания се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна клаузата за такса за разглеждане, обективирана в договор за кредит № *** от 29.07.2024 г., сключен между И. С. С. и „ЮтеКредит България“ ЕООД, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща чл.19, ал.4 от ЗПК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „ЮтеКредит България“ ЕООД, с който не се оспорва, че на 19.07.2024 г. е сключен договор за кредит № *** между страните по делото за сумата от 3750 лв., със срок на погасяване 24 месеца, при фиксиран ГЛП – 7% и ГПР – 35.44%.Твърди се, че договорът за кредит не е погасен, като задълженията на кредитополучателя И. С. С. са обявени за предсрочно изискуеми. Сочи се, 1 че част от договора за кредит са и Общите условия, в случаят Рамково споразумение за потребителски кредити № ***. Твърди се, че размерът на ГПР включва таксата за разглеждане и е в законоустановеният размер съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК.Оскъпяването по договора за кредит ГПР включвал фиксиран ГЛП и такса за разглеждане, които са посочени в точен размер в поле „основни условия“ на 1-ва страница от договора за кредит.Твърди се, че тъй като таксата за разглеждане била включена в ГПР, то и липсвало скрито оскъпяване и заобикаляне на закона. Същото не водило до оскъпяване на предвиденият максимален размер, а именно 5 пъти размера на лихвата за забава съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че таксата за разглеждане се дължи на осн. чл.10а, ал.1 от ЗПК.

Твърди се, че таксата е за допълнителна услуга, а именно: определяне на персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента; поддържане на клиентски профил на мобилно приложение на кредитора; проверка на документи на клиента; периодично актуализиране на клиентски данни; извършване на допълнителни справки и др.

Твърди се, че при извършване на услугата служители на ответното дружество са подпомагани и от технически средства- регистри, системи, програми, което генерирало допълнителни разходи. Таксата за разглеждане не била по чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като не било действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита на клиента.

Представлявала явен разход. Същата не била и неравноправна.

На тия основания се иска от съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по първоначалната ИМ „ЮтеКредит България“ ЕООД е предявила против ищеца по първоначалната искова молба И. С. С. насрещен иск.

С насрещната искова молба се твърди, че сумата по договора за кредит е била изцяло усвоена от ответника. Отново се сочи, че оскъпяването по договора за кредит ГПР включва фиксиран ГЛП и такса за разглеждане.Твърди се, че в началото на срока на договора за кредит, ответникът е заплащал погасителните вноски съобразно погасителния план, но считано от 11.01.2025 г. ответникът по насрещният иск бил в просрочие, като на осн. т.15 от Рамковото споразумение за потребителски кредит, ищецът по насрещният иск бил прекратил договора за кредит и именно на 01.03.2025 г. е изпратил до ответника уведомление за прекратяване на договора за кредит и обявяването му за предсрочно изискуем, поради допускане на забава от 50 дни.

Уведомлението било редовно изпратено и връчено по установеният ред, като след датата на обявяване на предсрочната изискуемост, ответникът е платил на 05.03.2025 г. сума в размер на 200 лв., която е разпределена за погасяване на задълженията му.

Твърди се, че непогасените задължения по прекратеният договор за кредит са, както следва: 3007.76 лв. - непогасена главница, както и непогасена възнаградителна лихва за периода от 10.01.2025 г. до 01.03.2025 г. в размер на 45.03 лв.

2

Дължимата лихва за забава съответно била в размер на 322.32 лв., за периода от 02.03.2025 г. до 12.12.2025 г.

На тия основания се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника по насрещният иск да заплати на „ЮтеКредит България“ ЕООД непогасена главница в размер на 3007.76 лв. по договор за кредит № *** от 19.07.2024 г., ведно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване на ИМ, до окончателното изплащане на задължението, непогасена възнаградителна лихва за периода от 10.01.2025 г. до 01.03.2025 г. в размер на 45.03 лв., както и дължима лихва за забава от 02.03.2025 г. до 12.12.2025 г. в размер на сумата от 322.32 лв.

В срока за отговор на насрещната искова молба е постъпил такъв от ответника по насрещният иск И. С. С., като се поддържа, че така предявеният насрещен иск е неоснователен и недоказан. Отново се поддържа, че клаузата за такса разглеждане в договора за кредит е неравноправна, респ. нищожна, противоречаща на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК. Иска се от съда да отхвърли предявеният насрещен иск, поради нищожност на клаузата за такса за разглеждане, обективирана в договора за кредит, като противоречаща на добрите нрави и като заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и това се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 19.07.2024 год. между ответника по първоначалната искова молба „ЮтеКредит България“ ЕООД в качеството на кредитор и ищеца И. С. С. в качеството на клиент е бил сключен Договор за кредит № ***, по силата на който кредиторът е одобрил да предостави на клиента кредит при следните условия: сума по кредита – 3750 лева; период на кредита – 24 месеца; ФГЛП – 7,00%; обща сума на лихвите за периода – 272.59 лева; такса за разглеждане – 1006.62 лева; ГПР – 35.44 %; месечно договорно възнаграждение – 0,00 лева, при общ размер на всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита – 5029.21 лева.

Видно от представения към договора месечен погасителен план погасяването на кредита включва двадесет и четири месечни погасителни вноски, от които двадесет и три в размер на 209.85 лева и последна в размер на 202.66 лева, с падеж на последната погасителна вноска – 10.07.2026 год., като всяка погасителна месечна такса включва – главница, лихва и такса, последната включена във всяка една месечна погасителна вноска както следва: двадесет и три месеца по 41.95 лева и последва двадесет и четвърта в размер на 41.77 лева.

В процесния договор изрично е посочено, че: Таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Изрично е посочено още, че Таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване ан договора по каквато и да е причина.

3

Посочено е още, че в случаите, когато клиентът избере плащането на договорно възнаграждение, последният не дължи да заплати таксата за разглеждане и лихвите.

Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който изрично е указан – размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски като предоставената информация кореспондира с погасителния план към процесиня договор за кредит включително и досежно начина на погасяване на процесната такса – брой вноски за плащането им и техния размер.

По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на вещото лице по която: Непогасената главница е в размер на 3007.83 лева равняващи се на 1537.88 евро. Непогасената възнаградителна лихва по договора за периода от 10.01.2025 год. до 01.03.2025 год. е в размер на 45.05 лева равняващи се на 23.03 евро.

Законната лихва за забава върху непогасената главница, за периода от 02.03.2025 год. /датата следваща датата на предсрочната изискуемост/ до 12.12.2025 год. е в размер на 325.70 лева равняващи се на 166.53 евро. В съдебното заседание, при изслушване на вещото лице същото допълва заключението си като заявява, че посочения в договора ГПР включва договорна лихва и такса разглеждане и не надвишава пет кратният размер на законната лихва.

По първоначално предявения иск разглеждане: за обявяване нищожна клаузата за такса

От правна страна:

Предявен е установителен иск за нищожност на клауза от договор за кредит поради противоречие със закона чл.26, ал.1, пр.1 и нарушение на добрите нрави пр.3 ЗЗД във вр. с чл.10а, чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143 ЗЗП, който съдът намира за допустим, но по същество изцяло неоснователен, на следните съображения:

Сключеният между страните договор за паричен заем има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания. В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на сочените от него основания за нищожност на клаузата „такса за разглеждане“. В случая съдът намери, че уговорената в страните в договора клауза „такса за разглеждане“ не противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 и ал.3 ЗПК, забраняваща на заемодателя да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тук следва да се посочи, че съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело С-714/22, основните престации по договор за кредит се състоят в това, че кредитодателят се задължава основно да предостави на разположение на кредитополучателя определена парична сума, а последният от своя 4 страна основно се задължава да възстанови същата, поначало с лихви, съгласно предвидения за целта график, като задължението за заплащане на възнаграждение за услугите по проучването, одобряването и разглеждането на искане за заем или за други подобни услуги, присъщи на дейността на кредитодателя по отпускането на заема, не може да се счита за попадащо в обхвата на основните престации по договор за кредит. В случая клаузата от договора включваща „такса за разглеждане“ освен че не попада в обхвата на основната престация, тя не представлява и условие за отпускане на кредита, а опция пред ищцатакредополучател да избере между две възможности – заплащане на договорно възнаграждение или такса за разглеждане, с които опции същата е била запозната и е приела именно тази опция да заплати такса разглеждане. Видът, размерът и действието на процесната такса е ясно и точно определено както в договора, така и в преддоговорната информация и е била разбираема за ищеца, който е предпочел да заплати такса вместо договорно възнаграждение и в този смисъл са изпълнени изискванията на чл.10а, ал.4 ЗПК.