Решение № 19989 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19989 гр. ., 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от И. В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110169729 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП.

Ищецът А. Г. А. твърди, че между него в качеството му на кредитополучател и ответника „.“ АД в качеството му на кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № ./16.10.2023 г. за предоставяне в полза на А. А. на паричен заем в размер на сумата от 400 лева със задължение за връщането й в срок от 30 дни, при годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 42,58 %. Поддържа, че общата подлежаща на връщане сума по договора възлиза на 412 лева. Сочи, че на основание клаузата на чл. 22 от Общите условия по договора на А. е начислена неустойка в размер от 107 лева за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция. Излага твърдения, че неустойката не е уговорена в самия договор, а е начислена като задължение и отразена в погасителния план към договора. Оспорва действителността на процесния договор, намирайки, че същият не отговаря на изискванията на чл.

10, ал. 1 ЗПК поради неспазване на предвидената от закона форма и конкретно на нормативно предвидения шрифт на текста на договора. Наред с това, приема договора за нищожен, поради липсата на съществен елемент от съдържанието му съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно годишният процент на разходите. Поддържа, че в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като %, без изрично да са описани данните, послужили за неговото изчисляване, конкретните компоненти, включени в него. Посочва, че описаните в договора разходи и такси обуславят извод за различен размер на ГПР. Твърди, че последният е грешно посочен, а действителният му размер многократно надвишава допустимия максимален размер съгласно чл. 19, ал. 4 1

ЗПК. В тази връзка ищецът намира, че в пряко нарушение на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК „.“ АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на договорната неустойка, която по същността си представлява печалба за кредитора – надбавка към главницата, предвидим разход, който е предварително заложен и обуславя сключването на договора, поради което следва да бъде част от общия разход по кредита. Излага доводи, че в случай на включването на посочената неустойка в размера на ГПР последният би се явил многократно над допустимия такъв, което обуславя недействителността на договора. При условията на евентуалност – в случай, че съдът приема процесният договор за кредит за валиден, ищецът оспорва действителността на клаузата, предвиждаща заплащането от кредитополучателя на неустойка при непредставяне на договорно обезпечение, поради протИ.речието й със закона, заобикаляне на императивни законови разпоредби, протИ.речието й с добрите нрави. Конкретно посочва, че в случая чрез тази неустойка кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение на потребителя, несвързано с основното такова – за връщане на заемната сума, поради което има характера на санкция за длъжника. Излага се, че в случая неустойката излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели неоснователно обогатяване за кредитора.

Поддържа се, че с оглед поставените изисквания към вида на обезпеченията и условията, на които да отговарят същите, е налице изначална невъзможност за потребителя да осигури обезпечението в краткия тридневен срок. С тази неустойка се уговаря допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди. Тази неустойка обезпечава вредите от несъбиране на вземането от длъжника в срок, които вреди се обезщетяват и чрез мораторна лихва, поради което е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Ищецът излага, че при непредставено обезпечение кредиторът разполага със защитата по реда на чл. 71 ЗЗД. Намира оспорената клауза и за неравноправна такава съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока неустойка. По изложените съображения ищецът отправя искане към съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ./16.10.2023 г. – поради протИ.речието му със закона, евентуално да прогласи нищожността на клаузата на чл. 22 от Общите условия към договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, при неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, поради протИ.речието й със закона, неговото заобикаляне, протИ.речие с добрите нрави и евентуално като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Не оспорва и признава, че между ответното дружество, като кредитор, и ищеца А. Г. А., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ./16.10.2023 г., по силата на който на А. е предоставена заемна сума в размер от 400 лева, която същият следвало да върне заедно с договорна лихва при условия и срокове съгласно погасителен план към договора. Поддържа, че 2 договорът е сключен в търговски обект на дружеството - кредитор след подаване на писмено заявление от ищеца за отпускане на потребителски кредит. Излага, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация, включваща Стандартен европейски формуляра (СЕФ) и Общи условия (ОУ), след запознаването с която А. е изразил съгласието си за сключване на договора. Посочва, че въз основа на това съгласие на същия е представен проект на договор за потребителски кредит и след запознаване с клаузите му ищецът го е одобрил и подписал. Твърди, че след подписването и предоставил заемната сума в брой, за което е бил подписан разходен касов ордер. Уточнява, че в изпратения на ищеца проект на договор за кредит и приложенията към него са посочени дължимите от него суми, заявения размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвения процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение, с които ищецът се е съгласил, подписвайки договора на 16.10.2023 г. Твърди, че в конкретния случай не е начислявана и не е събирана неустойка, както и че съответната клауза е действителна като отговаряща на законовите изисквания. Поддържа, че доколкото неустойката е самостоятелно съглашение между страните, макар обективирано в самия договор, то спрямо същото не са приложими разпоредбите на ЗПК, а общите правила на ЗЗД. Сочи, че същата е в съответствие с присъщите си функции и е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението на което не е обезпечено по друг начин, като размерът й се определял като процент от заетата сума и се начислявал докато не бъде изпълнено задължението, което, от своя страна, зависело изцяло от волята на заемателя, като последният е могъл сам да ограничи размера й. Ответникът сочи, че така уговорената неустойка не води до неоснователно разместване на блага, като основната й цел е да репарира причинените вреди от неизпълнението на задължението на ищеца. Посочва се, че няма законоустановен максимален размер относно неустойката, поради което и последната не протИ.речи на добрите нрави, но дори и да се приеме, че същата е прекомерна, то следва да бъде намалена, без обявяване на клаузата за изцяло недействителна. Оспорва в настоящата хипотеза да е налице изначална невъзможност за осигуряване от А. А. на договорното обезпечение, доколкото последният е имал възможността първо да осигури последното и след това да сключи договора.

По отношение на ГПР по договора в отговора на исковата молба ответникът сочи, че същият включва разходи за главница, договорна лихва и срокът на договора, като са взети предвид следните допускания: че страните ще изпълняват добросъвестно, в срок и в пълен обем задълженията си по този договор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл.

235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл.

26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП.

За основателността им в тежест на ищеца е да установи при условията 3 на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за потребителски кредит, неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, наличието на клауза в Общите условия по договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение.

В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на конкретно оспорената клауза чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 11 ЗПК, наличието на основание за дължимостта на предвидената неустойка, съответствието й с добрите нрави, че последната не поражда задължение за насрещната договаряща страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо обезщетение, както и индивидуалното й уговаряне.

С приетия за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение № 25136/09.06.2025 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени следните обстоятелства: че между ищеца А. Г. А. в качеството на кредитополучател и ответното дружество „.“ АД в качеството му на кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № ./16.10.2023 г. по силата на който на ищеца е предоставена в брой парична сума в размер на 400 лева; наличието на клауза в Общите условия към договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка поради непредставяне в срок на договорно обезпечение; че при определяне на посочения в договора размер на ГПР са включени като компоненти главницата и договорната лихва.

Гореизложените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № ./16.10.2023 г., ведно с погасителен план, Общи условия на договора за потребителски кредит, уреждащи отношенията между „.“ АД и потребителите; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. От съдържанието на договора и погасителния план се установява, че на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 400 лева със задължение за връщането й в срок до 30 дена – на 15.11.2023 г., при следните условия: лихвен процент по кредита от 36%, годишен процент на разходите по кредита (ГПР) от 42,58%, обща сума, дължима от потребителя, в размер на 412 лева. При хипотезата на чл. 22, т. 2 от Общите условия на ищеца е начислена неустойка в размер на 108 лева, поради което общо дължимата от кредитополучателя сума по кредита е в размер на 520 лева. Страните не спорят, че на 16.10.2023 г. кредиторът е предоставил в брой на ищеца сумата от 400 лева срещу подписване на разходен касов ордер, което се установява и от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза. От представените по делото квитанция и фискален бон, се установява, че на 20.10.2023 г. ищецът е извършил плащане по процесния договор за кредит в размер на 520 лева, от които 400 лева – главница, 12 лева – лихва и 108 лева – неустойка, с което предсрочно е погасил всички свои задължения по договора. Този факт се установява и в заключението на вещото лице. Наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на процесния договор 4 за потребителски кредит, предпоставя съдът да се произнесе по релевираните с исковата молба възражения за недействителност на процесния договор.

Последният несъмнено има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената легална дефиниция в чл. 9 ЗПК, като заемополучателят по него има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 3 ЗПК, поради което съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с протИ.речие на закона или на добрите нрави и това протИ.речие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото (арг. ТР № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК). Освен това, съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител (арг. чл.