Решение № 19 от 07.02.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Ямбол, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600389 по описа за 2023 година Производството пред ОС- Ямбол е образувано по въззивна жалба от подсъдимия П. Т. Т. от гр.*****, обл.Ямбол, депозирана чрез упълномощения му защитник – адвокат Т. Д. от АК-Бургас, срещу Присъда № 115/12.09.2023г., постановена по НОХД № *****г. по описа на РС-Ямбол.

С атакуваната Присъда жалбоподателят- подсъдим Т. е признат за виновен за осъществено престъпление с правна квалификация по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 от НК като в условията на чл. 54 от НК е осъден на три месеца „лишаване от свобода“, което наказание да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Със същата оспорвана присъда е уважен предявеният против подс. П. Т. от пострадалия Р. Н. В. от гр.*****, обл.Ямбол, граждански иск за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането-19.09.2021г. като за разликата до 25 000 лева предявеният иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. В 1 тежест на подсъдимия са възложени направените от ответната страна разноски по делото в общ размер от 2230 лева както и заплащането на ДТ в размер на 200 лева.

В тежест на подс. Т. и в съответствие с нормата на чл. 189, ал.1 от НПК са възложени направените по делото разноски като същият е осъден да заплати по сметката на ОД на МВР-Ямбол, Републикански бюджет сумата от 624.00 разноски.

Във въззивната жалба на подс.Т. и допълнението към нея, депозирани чрез упълномощеният му защитник- адвокат Т. Д. от БАК, се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност както и за необоснованост на атакувания първоинстанционнен съдебен акт. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава от страна на ЯОС, с която подс. Т. да бъде признат за невиновен и оправдани със съответните законови последици.

В постъпилото възражение от частният обвинител и граждански ищец Р. Н. В., депозирано чрез упълномощеният му повереник-адвокат Г.Х. от ЯАК, се настоява да се остави без уважение като неоснователна въззивната жалба на подсъдимия като се потвърди законосъобразната, правилна и справедлива присъда, постановена от РС-Ямбол.

В съдебно заседание участващият в производството прокурор от Ямболската окръжна прокуратура настоява да се постанови като законосъобразна и обоснована атакуваната присъда на Рс-Ямбол. Излагат се доводи за положени от страна на съда усилия за събиране и проверка на релевантните доказателства, на които е направен обстоен анализ. Пледира се неоснователност на въззивната жалба, за която се иска оставяне без уважение. Излагат се аргументи за правилна правна квалификация на престъпната деятелност на подсъдимия както и за справедливост на наложеното му наказание , което е отмерено в рамките на законовия минимум.

В съдебно заседание въззивникът - подсъдим П. Т. Т. се явява лично и с упълномощен защитник- адвокат Т. Д. от БАК. Лично и чрез защитата изцяло се поддържа въззивната жалба на сочените в нея основания и подробно развитите аргументи. Настоява се за постановяване на въззивна присъда, с която подс. Т. да бъде признат за невиновен и оправдан със 2 законовите последици от това, а алтернативно – да се постанови решение, с което да се отмени оспорваната първоинстанционна присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на РС-Ямбол поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Т. .

В съдебно заседание въззиваемият- частен обвинители граждански ищец Р. В. се явява лично и с упълномощен повереник- адвокат Г. Х. от ЯАК.

Лично и чрез повереника се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Настоява се същата да се остави без уважение, а атакуваната първоинстанционна присъда- да се потвърди като законосъобразна, обоснована и правилна.

Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Въззивната жалби на подсъдимия е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 , ал. 1 от НПК, а разгледана по същество се преценява като ОСНОВАТЕЛН А, предвид следното:

Проверяващата инстанция намира , че първоинстанционния съд е събрал и приложил относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в съвкупност, излагайки съображения кои доказателства кредитира и кои не и въз основа на кои доказателства гради изводите си досежно установеното по несъмнен начин от фактическа страна.

Въззивната инстанция споделя само частично изводите на ЯРС касателно установеното от фактическа страна - ЯРС е анализирал събраните по делото доказателства и е изложил съображения досежно относимостта на всяко от тях поотделно и в съвкупност с останалите към формираното у съда вътрешно убеждение касателно приетата за установена фактическа обстановка, но според проверяващата инстанция този анализ не е достатъчно задълбочен за да покрие минималните критерии за изчерпателност и всестранност. Предвид наведените във въззивната жалби доводи, оспорващи приетото за установено по фактите и най - вече 3 механизма на осъществяване на процесното престъпно деяние, въззивната инстанция намира за нужно на свой ред да изложи съображенията си досежно фактите и относимите към тяхното установяване доказателствени източници.

Въззивната инстанция приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :

Подсъдимият П. Т. Т. е роден на ******г. в гр. Бургас, с постоянен и настоящ адрес е в гр. *****, обл. Ямбол, български гражданин, със редно образование, осъждан, безработен, живее в едно домакинство на семейни начала с Д.С.Х., с която са родители на непълнолетното дете Н.П.Т. – на 13 години.

Подсъдимият П. Т. е многократно осъждан / няма присъди за престъпления против личността/ като последното наложено му наказание е по ЧНД № *****г. по описа на РС-Средец- 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, което е изтърпяно на 20.12.2013г. Няма данни за съдебна реабилитация по реда на чл.87 или чл.88а от НК.

През лятото на 2021г. личните отношения между подс. П. Т. и частният обвинител и граждански ищец Р. Н. В. се влошават по повод на разгорещен спор в кафене в гр. ***** между Т. и братовчед на В., в който спор В. подкрепя своя родственик.

На 19.09.2021г. подс.П. Т. и негов приятел от гр. ***** - свид. А.Ж. отиват с лекия автомобил на подс.Т. на състезания с леки автомобили / автомобилни гонки за любители/, които се провеждат на пистата на резервното летище, което се намира в непосредствена близост до главен път I-7, в землището на село ****, обл. Ямбол. На състезанието присъстват и други приятели на подсъдимия, между които и свидетелите А.Х. и С.Д., двамата от гр. Елхово.

На същото място по-рано през деня пристига пострадалото лице Р. В. , който с личния си автомобил „*****“ откарва на автомобилното състезание свои приятели - свидетелите Н.П., Я.П. и Р.Г.а. Пострадалият В. прави втори курс и взема от град Ямбол приятелката си И.Г. Двамата пристигат на пистата в с.**** отново с личния автомобил на пострадалия В..

Междувременно към автомобилът на пострадалия В. се приближава подс. Т. и отваря лявата предна врата. Лекият автомобил , управляван от 4 пострадалият е с лява дирекция / ляв волан/. Между подс. Т. и пострадалото лице В. се разменят реплики, които намиращите се в близост свидетели Н.П., Я.П., С.Д., А.Х., Р.К. и И.Г. не чуват, поради наличния шум от двигателите на автомобилите, участващи в състезателните гонки.

Свидетелката И.Г. слиза от автомобила и се намира непосредствено до дясната предна врата, когато пострадалият В. тръгва да излиза от автомобила си през неговата лява предна врата. В този момент подс. Т. прави опит да затвори с ръка шофьорската врата , в резултат на което нанася удар в областта на лицето и носа на пострадалия- от носа на Р. В. потича кръв.

Веднага след това той кляка до автомобила си и прави опит да спре кръвотечението. Свидетелите Н. и Я.П.и виждат, че на Р. В. му тече кръв от носа , а свид. Р.Г.а му носи носни кърпи за спиране на кръвотечението.

Тримата категорично отричат да са видели размяна на удари между подсъдимия и пострадалия. От други свидетели разбират малко по- късно, че Р. В. се е ударил във вратата на автомобила си. Свидетелите С.Д., А.Х. и А.Ж. са категорични , че приятелят им П. Т. е ударил случайно и „без да иска“ с вратата на автомобила пострадалия Р. В. като веднага след това са чули подс. Т. да се извинява многократно на пострадалия В..

На 20.09.2021г. пострадалото лице В. е прегледано от д-р С.С.- патолог в МБАЛ „*****“

ООД- Сливен. Констатираните увреждания са обективирани в издаденото съдебно – медицинско удостоверение №

46/2021г./л.12,ДП/. Видно от цитираният официален медицински документ, д-р С. установява натъртване /контузия/ в лявата лицева половина с кръвонасядане на конюктивата на лявото око, външно и с болезненост на тъканите под окото и скулата. Констатирано е разклащане на втори горен ляв резец от трета- четвърта степен- силна болезненост на зъба при хранене и при натиск с ръка. Констатиран е и малък откършлек с размер около 0.5 до 1.00 мм. На коронката на първи долен централен резец с болезненост при хранене и при притискане с ръка.

На 22.09.2022г. пострадалото лице посещава кабинета на д-р З.Д. специалист по дентална медицина. Свидетелката Д. констатира, че втори горен ляв е счупен и не подлежи на лечение- предприема се неговото отстраняване. Констатациите си свид. Д. вписва в издадената от нея медицинска бележка. На 24.09.2022г. втори горен ляв резец на пострадалия пада.

5

На 06.10.2022г. пострадалият посещава д-р С.С. за допълнителен преглед и освидетелстване- издаденото съдебно- медицинско удостоверение е допълнено с вписване на констатацията за липсващия зъб.

Видно от заключението на вещите лица по назначената и изготвена в хода на ДП комплексна СМЕ , именована като Колективна съдебномедицинска експертиза № 26/2022г./л.57-л.65,ДП/,при инцидента на 19.09.2021г. Р. В. е получил контузия в лявата половина на лицето с наличие на кръвонасядане с размери 2-3 мм. по конюнктивата на лява очна ябълка в нейната външна , слепоочна област както и слабо изразен оток на меките тъкани и едва забележимо зачервяване на кожата в лява скулна област.

Вещите лица д-р Й.С.- съдебен лекар и д-р Г.Т.- специалист по дентална медицина констатират и болезненост в лявата половина на носната пирамида както и контузия в областта на устата с фрактура/счупване/ на короната на втория резец от лявата половина на зъбната редица на горната челюст /22 зъб/ и откършек от емайла на короната на първия резец от лявата половина на зъбната редица на долната челюст /зъб 31/. Прави се заключение, че счупването на короната на зъб № 22 , на ниво венеца е довело до пълна загуба на функцията на зъба при дъвчене и говорене като липсата на този зъб е създало на пострадалия затруднения при хранене, най- вече във фазата на отхапването, дъвченето и при говор. Останалите увреждания са причинили на В. болка и страдание, които според вещите лица , при нормален ход на оздравителните процеси отшумяват в рамките на 3 до 7 дни. По отношение на механизмът на причиняване вещите лица дават два варианта- при един единствен удар с твърд предмет, който може да е дясната ръка на нападателя или при удар с вратата на автомобила. Вещите лица в писменото си заключение сочат на по- голяма вероятност тези увреждания да се получат при удар с ръка , когато двете тела са едно срещу друго.

В хода на съдебното следствие, давайки допълнителни обяснения по реда на чл. 282, ал.1 от НПК, вещите лица отново поддържат тезата си за възможен механизъм на получени увреждания , пряк резултат от удар с вратата на автомобил или за получен един удар с ръка в областта на лицето като вторият механизъм намират за по- вероятен. Не изключват и получени увреждания от удар с вратата като много зависи от коя точно част на автомобилната врата е получен удара. Вещите лица поддържат тезата за нанесен удар с не много висок интензитет, т. к. констатираните увреждания 6 сочат на не голяма величина на травмиращата сила. По отношение на падналия зъб застъпват становището, че е възможно този зъб да е загубен заради компрометираната здравина .