Решение № 4200 от 05.12.2018, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4901/2018
- Вид
- Решение № 4200
- Подписан
- 05.12.2018
- Състав
- НИКОЛАЙ КОЛЕВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 104а · Закон за енергетиката
- чл. 69 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4200 05.12.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на девети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка
Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4901 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по . 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 е предявил против „Декамекс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Васил Левски – Карловски надлез, кл. 6 иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 1763/2018 г. на ПРС, III гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК суми за електрическа енергия и мрежови услуги, доставени в обект на потребление с ИТН ***, находящ се в ***, както следва: главница в размер на 142,61 лева, представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя ел. енергия, начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 23.03.2015 г. – 25.04.2016 г., законна лихва за забава в размер на 32,26 лева за периода 12.05.2015 г. – 01.02.2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2018 г. – датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР и надлежно публикувани, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. Според разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ потребителите на крайния снабдител използвали разпределителните мрежи, които са присъединени, сред които бил и обектът на ответника. Съгласно чл. 28 ал. 1 от Правилата за търговия с ел. енергия, одобрени от КЕВР, потребителите, присъединени към ел. мрежата, следвало да заплащат и всички мрежови услуги, каквато представлявала и цената на достъп, като в този смисъл бил и чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР. Цената се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период, като ответникът имал качеството на небитов клиент, защото купуваната за обекта му енергия не била за битови нужди. Цените на предоставяните от мрежовите оператори услуги се утвърждавали от ДКЕВР. Обектът на ответника, находящ се в гр***, бил снабден с ел. енергия и там се предоставяли мрежови услуги, като за обекта бил открит клиентски номер ***. Твърди, че в изпълнение на задълженията си, предвидени във визираните общи условия, в периода от 23.03.2015 г. до 25.04.2016 г. ищецът предоставил на ответника мрежови услуги за горепосочения обект на потребление, на обща стойност 142,61 лева, за което били издадени фактури. Посоченото задължение не било изпълнено от ответника, а поради забава в плащането, същият дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер 32,26 лева за периода от 12.11.2014г. до 02.02.2015г. Отделно от това, се дължала и законна лихва по всяка от фактурите, от датата на падежа до образуване на настоящото производство. В извлечението от клиентската сметка на ответника подробно били описани фактурите, падежа им, размера и периода на лихвата. Твърди, че подал заявление по чл. 410 ГПК, по повод което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1763/2018 г. по описа на ПРС. Ответникът възразил по реда на чл. 414 ГПК, поради което възникнал правен интерес заявителят да предяви установителен иск относно горепосочените вземания. Претендират се и разноските по настоящото дело, както и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Твърди се, че ответното дружество било наемател на обект, находящ се в гр. ***, който вследствие на пожар на 12.07.2017 г., бил изгорял. От този момент, обектът бил неизползваем. Излага се, че договорът с „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД бил прекратен, поради което неясно било на какво основание са му начислени процесните суми.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII – ти гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1763/ 2018 г. на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1243/ 08.02.2018 г. по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми за предоставени мрежови услуги, както следва: главница в размер на 142,61 лева, представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя ел. енергия, начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 23.03.2015 г. – 25.04.2016 г., законна лихва за забава в размер на 32,26 лева за периода 12.05.2015 г. – 01.02.2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2018 г. – датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лв. Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото като писмени доказателства са приети констативен протокол за техническа проверка на средства за търговско измерване от 25,04,2016 г., фактури, общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество.
От заключенията на СТЕ и ССЕ, които настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективни и компетентно дадени, се установява, че процесният обект е бил присъединен към електроразпределителната мережа на ЕВН ЕР и до него са били доставяни мрежови услуги през процесния период до 14,03,2016 г., като предоставяната на обекта мощност е 18 киловата. Дължимата цена за консумираната ел. енергия и достъп до мрежата възлиза на 142,61 лв.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на ел. енергия и търговия с ел. енергия се регулират от Закон за енергетиката /чл. 1 ЗЕ/, според чл. 92 от който страни по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група. Легалната дефиниция на понятието „краен клиент” е дадена в § 1, т. 27г ДР на ЗЕ и това е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Съгласно Глава първа, раздел І, чл. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД /приети като доказателство по делото и наричани накратко в настоящото изложение ОУ/, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г., приложими също в отношенията между „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и неговите клиенти по силата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ : „...понятието „Клиент” се разбира както в своето значение на „мрежови клиент”, така и в значението на „потребител на електрическа енергия”, като според вида потребление потребителите се разделят на две групи : потребители на електрическа енергия за битови нужди - физически лица, собственици или ползватели на имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, които ползват електрическа енергия за домакинството си; потребители на електрическа енергия за стопански нужди – физически или юридически лица, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет, които купуват електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство. Законът – чл. 69 ЗЕ, вменява в задължение на енергийните предприятия, каквото е и ищцовото дружество по смисъла на § 1, т. 24 ДР на ЗЕ, да извършват дейността си в интерес на обществото и на отделните клиенти и в съответствие с изискванията на ЗЕ и другите нормативни актове, като обезпечават сигурността на снабдяването, включително защита на обектите, представляващи критична инфраструктура в енергетиката, непрекъснатостта и качеството на електрическата и топлинната енергия и природния газ, ефективното използване на горивата и енергията, опазването на околната среда, живота, здравето и собствеността на гражданите, като срещу задължението на крайните снабдители да снабдяват всеки клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа, с ел. енергия стои задължението на клиента да заплаща стойността на използваната в обекта ел. енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ /чл.
11, т. 2 ОУ/.
По делото, при доказателствена тежест за ищцовото дружество, не бяха ангажирани доказателства за това ответникът да има качеството на клиент. Поради това и ответникът не е страна по материалното правоотношение.
Поради това така предявения иск е недоказан и като такъв следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тъй като разноски не се претендират, такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 иск, с който се иска да се признае за установено, че „Декамекс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Васил Левски – Карловски надлез, кл. 6 дължи присъдените по частно гр. дело № 1763/2018 г. на ПРС, III гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК суми за електрическа енергия и мрежови услуги, доставени в обект на потребление с ИТН ***, находящ се в гр. ***, както следва: главница в размер на 142,61 лева, представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя ел. енергия, начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 23.03.2015 г. – 25.04.2016 г., законна лихва за забава в размер на 32,26 лева за периода 12.05.2015 г. – 01.02.2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/П/
Вярно с оригинала!
ДГ