Решение № 334 от 30.03.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Перник, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20221720101379 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник“ АД, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу Е. А. Н. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4271/2021 г. по описа на Районен съд Перник за сумата в размер на 1330,94 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ************** от които главница в размер на 1164,81 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 166,13 лева –за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г.; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат твърдения за съществуване на неудовлетворено вземане срещу ответника. Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство.

С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срок е депозиран отговор. Ответникът, чрез назначения особен представител, намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията по чл.8 от ОУ, на които се позовава за ангажиране отговорността на ответницата. Счита, че не е изяснена с представените писмени доказателства пасивната ѝ легитимация.

В съдебно заседание ищецът поддържа изразеното становище.

Ответникът не се представлява от особения си представител и не изразява 1 становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.

2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, 2 приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „Съперник“, поради което съдът счита, че са влезли в сила.

Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.

В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.

От представеното по делото заявление за откриване на партида от 07.09.2017 г. се установява, че ответницата е заявила желание да ползва топлинна енергия в процесния имот. От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот се установява, че процесното жилище е придобито от А.И.З. който от своя страна дарява 4/6 от него на дъщеря си ответницата. Същата е придобила по силата на покупко продажба и 1/6 от В.А.З.. Тези обективни данни, при липса на твърдения и доказателства за съществуващи в полза на трето лице права върху имота в процесния период, дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай именно ответника е пасивно материално легитимирани по отношение на предявените искове, тъй като е индивидуален собственик на целия имот – първата 1/6 е придобита по наследство при смъртта на майка , за която макар да няма пряко доказателство има редица индиции – удостовереното в представените нотариални актове, че при изповядване на сделката е представено удостоверение за наследници. Друг аргумент тази насока е вече посоченото заявление за откриване на партида от 07.09.2017 г. Тава заявление носи подписа на ответника, неоспорено по делото обстоятелство, което се ползва с формална доказателствена сила по правилото на чл. 180 ГПК. Това изявление е равностойно на сключен индивидуален договор с ищеца съгласно вече посоченото ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС и правилото на чл. 13 ЗЗД, по силата на който тя е поела задължение да заплаща разходваната топлинна енергия при общи условия, а на основание чл. 14 ЗЗД договорът се смята сключен след като предложението е прието и е достигнало до предложителя – извършвана е доставка, за което по делото спор няма.

По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото и представени от ищеца документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение.

Услугата за дялово разпределение е въведена в СЕС, по силата на договор с ЕС, като същевременно са налични и споразумения между ищеца и ФДР за предоставяне на тази 3 услуга за сградата в режим на ЕС, в която се намира процесният имот. От заключението се установява, че в СЕС се ползва топлоенергия вкл. за БГВ, като ищецът е взел предвид нормативните технологични разходи, отдадени от съоръженията за БГВ.

Установено е също, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни.

Вещото лице е установило, че за процесния имот е начислявана прогнозна топлоенергия и за БГВ, които са преизчислени след снемане на показанията на уредите, които са с дистанционен отчет и е осигурен достъп. Изготвена е изравнителна сметка, като само щранг – лирата е без топломер поради техническа невъзможност да се монтира такъв. В общите части няма отоплителни тела. Сметката за топла вода е по отчет. Изготвена е изравнителна сметка, срещу която възражение не е постъпило.

При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от 1164,81 лева за целия имот. Няма подадени възражения срещу изравнителната сметка.

По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия период равностойността на предоставяните от ищеца услуги за топлинна енергия е в размер на 1164,81 лева, а законната лихва е в размер на 166,13 лева за периода на забава, в който се претендира.

От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 1164,81 лева. Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на задължението, поради което този иск следва да бъде уважен изцяло.

При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения за сумата от 166,13 лева.

По разноските: